3. Ударни музикални инструменти
Автентичен фолклорен български ударен музикален инструмент. Изработва се с естествени или изкуствени кожи. Изработва се с различна големина:
По произход тъпанът е арабски инструмент, в България е пренесен от турците по време на турското робство и широкото му използване от еничарските войски. Добива голяма популярност в българската народна музика. Присъства в музиката на почти всички фолклорни области изключение прави само Родопската фолклорна област,където е слабо застъпен . . Представлява дървен цилиндричен корпус със опъната от двете страни на него кожа върху която има дървен обръч притискащ и отпускащ кожата посредством корди.Настройването на инструмента става с натягане на кордите. Звукът се произвежда с удари по кожата посредством палки. Палките представляват една къса извита в единия си край дървена пръчка наречена "Кияк" и втора тънка, дълга пръчица, наречена "дробенка".
Присъства в музиката на почти всички фолклорни области с изключение на Родопската фолклорна област, където е слабо застъпен.
Съществуват две разновидности по размер: среден и голям, като фолклорните музиканти наричат средната разновидност Тъпан, а голямата Даул. По-големият размер може да се срещне само в македонската фолклорна област и в Турция.
Тъпанът има кратък релефен притъпен звук без резонанс. Големият барабан има нисък басов отзвучаващ тон.
Има три основни стила при свиренето на тарамбука: балкански, турски и типично арабски.
В България инструментът се използва в народната музика, като най-популярен е в македонската фолклорна област.
.
Тарамбука
Звукоизвличането при тарамбуката става непосредствено с ръце, без употребата на палки. Изпълнителите на тарамбука използват редица видове удари: както с цяла ръка, така и само с пръсти; удари на различни места по кожата, по обръча, по корпуса на инструмента, както и комбинации от всички тях.
3.4. Бръмчилка /жабка/
Жабката или още Бръмчилка е музикален перкусионен инструмент от групата на фрикционните идиофони.
Представлява отворен в единия си край малък цилиндър, за ръба на който е закрепена найлонова корда или металнаструна. Използва се не само в западната, но и в българската музика например в произведения като: "Дяволски Танц" и "Фолклорни Сцени" от Добри Палиев.
Звукоизвличането става по следния начин: Изпълнителят държи с едната си ръка цилиндъра, а с другата опъва силно кордата и с резки движения я трие по ръба му. Това произвежда звуци, подобни на тези, издавани от жабите и щурците.
3.5. Камшикът е музикален перкусионен инструмент от групата на дървените идиофони. Състои се от две дървени летви, които в единия си край са съединени с панта, а от външната страна на свободния си край имат дръжки. От вътрешната страна са облицовани с плат. Инструментът издава пляскащ звук, подобен на истински камшик. Използва се в класическата музика.Понякога във българската фолклорна музика се използват дървени лъжици, които се обръщат с гръб една към друга и се удрят. Звукът, който произвеждат е сходен с този на камшика.
3.6. Клепалото е ударен музикален инструмент от групата на идиофонните инструменти.
Клепалото представлява дълга летва с широчина 10 – 15 см, която е стеснена в средата, за да може да се държи така, че двата ѝ края да вибрират свободно когато бъдат ударени. Много от клепалата имат отвори в двата си края.
Клепалата се делят на две основни групи – метални и дървени. Разпространени са в редица държави. Имат предимно сигнални функции, използват се във фолклорната музика, а в България – основно в църковната музика. Клепала могат да се видят предимно из българските манастири и в някои църкви.
3.7. Лъжици
Най-добро приложение на звука на лъжиците има при народните оркестри в комбинация с ударни инструменти като зилмаша, дайре, систрум, дървени и метални клепала, кречатало, дърмбои и др. Добра комбинация има когато дублира ритъма на тъпана и тарамбуката. В класическата музика могат да подчертават ритъма на високия щрайх, да бъдат използвани като ритмичен съпровод при дървените духови инструмнти като саксофон и флейта.
Лоша комбинация е заедно с медни духови инструменти където звука на лъжиците се губи в общата звучност. Добро приложение има заедно с ударните инструменти като клавеси, дървени и метални клепала, кречатало,кастанети, маракаси, камшик, зилмаша, дайре и гуиро в перкусионните секции на симфонични и духови оркестри.
3.8. Чанове
Чанът е музикален перкусионен инструмент от групата на звънците. Има конусовидна форма. Използва се в българския фолклор, при танците на кукерите и като сигнален инструмент при домашните животни. Поредица от много чанове се нарича дюзия.
И накрая, както по отношение на кавала Теодоси Спасов е несъизмерим, така и по отношение българските /и не само/ ударни инструменти същото може да се каже и за великолепните Стоян Янкулов и Елица Тодорова. Следва линк по техен адрес: http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=64&aid=1824
http://www.bgfolk.net/typan.html?bns=1
http://www.гайда.com/home/tpan
http://www.balkanfolk.com/bg/shop-product-details.php?category_id=musicinstrum&product_id=268&from=0
http://musicabv.com/muzikalni-instrumenti/folklorni/typan/
http://www.fenfolktv.bg/index.php/lyubopitno/item/
http://bnr.bg/starazagora/post/
и др.
"Търновска царица" и "Сам...
Особености на народните носии от Тракийс...
Привети за Непогрешимия, ... от дъното. Друго си е да ближеш г@за на Читателката. Изглежда е доста вкусно. Препоръчвам повече контакти с Кушел за отрезвяване. Аз съм много деликатен. Слабост ми е.