Продължавам поредицата за украинска етномузика с представянето на едни от най-характерните за украинската музикална култура инструменти :

Върху конструкциите на музикалните инструменти, ползвани в Украина, върху формата им, а и даже в названията им са се отразили взаимните връзки и културните влияния на различни народи. В края на краищата в съкровищницата  на украинската култура са влезли тези инструменти, които столетия са се изработвали и усъвършенствали от украинските /и не само/ майстори, предавали са се от поколение на поколение и се радвали на широко разпространение сред населението.

Особено внимание и национална гордост в музикалния живот на Украина предизвиква кобза - в развитие - бандура, с които инструменти е тясно свързан героическия епос на украинския народ. Този инструмент става особено популярен през 18-ти век сред украинския /и полския/ народи.

Заб. В различните източници се срещат различни мнения дали бандура и кобза са един и същ инструмент или кобзата е предшественик на бандурата. Както и че това е един инструмент с различни названия. Не се наемам да бъда с категорично мнение дали една или друга теза е по- вярна, но все пак по мое мнение /пък и от проучванията на материалите/ въпреки различията считам, че и двата инструмента са твърде оригинални, своеобразни и ценни като звук, без значение дали са първични или в развитие инструменти.

Според украински източници в исторически план за инструментите има информация още от древността. Според твърдения на гръцкия граматик и софист Полидевк (живял  и творил през втората половина на втори век от н.е.), тогавашните владетели на  Северното Причерноморие удовлетворявали своите естетични изисквания, съпровождайки песните и танците с петструнен инструмент ( Полидевк го наричал пентахорд, а други гръцки писатели - пандура ). Тук е мястото да се припомни и известната в цял свят фреска в Софийския събор в Киев, на която е изобразен музикант - русин/украинец с (петструнен!) инструмент.

Бандурата е инструмент твърде близък с подобни инструменти на източните народи, например, китайската и индийска “банни”. Бандурата също така до голяма степен напомня  и на испанска китара и има сходство и с вече споменатата “пандора”, на която гръцките певци /рапсоди/ възпявали подвизите на своите герои, а също така прилича и на “бзура”, народен инструмент  на кримските татари.

ЩО е Банду́ра ? Това е украински народен струнен  музикален инструмент с овален корпус и къс гриф. Струните (на старите инструменти - 12—25, на съвременните - 53—70) са натегнати над грифа (така наричаните баси, по- дълги, ниско звучащи), част от тях пък са прикрепени към дека / от (нем. Decke „покрив“) -част от корпуса на струнен музикален инструмент от резониращ дървен материал , който усилва звука. Наричани са още  Приструнки, (по- къси, звучащи високо).

Бандурата се отличава с пълнота на звученето и ярък характерен тембър. Строят на бандурата е смесен, в долния регистър квартово-секундов,  а в горния- преимуществено диатоничен, който в съвременните варианти на инструмента е хроматичен.

На бандура се свири чрез “щипване” на струните с пръсти , както и с надянати на пръстите специални «нокти» или без тях.

Ко́бза́ е украински лютнеподобен струнен музикален инструмент с 4 (и повече) двойни струни. Кобзата е съставена /както и бандурата/ от корпус и гриф, а на грифа са разположени редове от 8—10 струни, с чието звучене може да се възпроизвеждат звуците на хроматичния звукоред.  Семантични изследвания доказват съществуването на аналогични инструменти и в други страни: «kopuz» — Турция, «kopus» — Хърватия, «koboz» — Унгария, «kobuz» — Азербайджан, «cobza» — Румъния, и т. н.

Класикът на украинската литература Тарас Шевченко е увековечил в своето творчество образа на кобзаря — народен певец- разказвач, съпровождащ своите песни със съпровод на кобза. “Класическата кобза /по някои мнения/ не трябва да се бърка с по- съвременната бандура, принадлежаща към семейството на арфите / цитрите/”.

Устройство и съставни части на бандура:

Къс и широк  гриф, наричан “ручка”; огънатата част на грифа се нарича”головка”, в която са монтирани  “колки” (килочки)  /винтове/ за натягане/изопване/ и отпускане на струните. Тялото на бандурата има вид на изпъкнал овал, напомнящ издълбана тиква; наричат го “спидняк”. Кръгът на овала на “спидняка” е изместен малко встрани за удобното вместване на  винтовете, които държат късите струни на бандурата и ги наричат “бpямка”. Деката, покриваща “спидняка” наричат “верхняха” или “дейка”. В най-долната част на дека, срещу грифа, има дървена част, прихваната плътно с 2 — 3 винта — “приструнник”, към който са прикрепени струните. В средата на дека е прорязан кръгъл отвор — “голосник” за резонанс. Между “приструнника” и “голосника”, по-близо до първия,  е монтирана дървена подставка — “кобылка”, на която лежат всичките 12 струни.

Бандурата се изработва обикновено от  липа, има /както споменах/ 12 струни: 6 дебели и дълги и 6 по-тънки и къси. Струните от големите размери се наричат “бунти” и са опънати от “приструнника” по дължината на дека и целия гриф, като в “головката” са намотани на “килочката”. Първата струна, крайна и дълга (бас) е изготвена от овчи черва или жили и обмотана с ширит (“сухозолотица”), 2-ра и 3-та (също басови) пак от същия материал (“кишкови”), 4-та е от медна тел (“дротова”), 5-тата наричат “прима”, 6-тата — “терцова” (и двете пак от черва или жили, наричат се: “римська”, т. е. от прозрачни черва с по специално качество. 6 -те останали  струни — “приструнники” — всички се изготвят от черва или жили. Тези струни са насочени не към грифа , а към горната част на дека, където са и прикрепени. Недостатъчният  резонанс на бандурата, ако корпусът й е малък, подобряват със заменяне на струните с медни, благодарение на което бандурата повишава звучността си. Броят на струните   на бандурата понякога се увеличава, като в отделни случаи достига до 25—30 и повече.

Навремето са съществували 3 школи за свирене на бандура : черниговска, харьковска и полтавска. Представителите на всяка  от тях са държали инструмента по различен начин на коленете си (с по-голям или по-малък наклон и ъгъл спрямо тялото ), прилагали  различни начини на щипването на приструнките и бунтите и частично варирали настройките на струните. В днешно време се ползва почти изключително т. н. киевски метод на свирене, в основата на който е черниговската школа: Бандурата се държи в леко наклонено положение, тъй че плоскостта на дека стои перпендикулярно на тялото, с лявата ръка се защипват бунтите, а с дясната - приструнките..