В този постинг акцентът ще е върху някои инструменти, съществували и използвани в по-стари времена, но както и някои масово разпространени в Европа и света инструменти, наложили се до голяма степен и като класически. Разбира се - със съответната адаптация към националните особености. Разбираемо е, че става дума за по-скоро струнни и ударни инструменти.
Що се отнася до шотландската гайда, на нея вече й обърнахме полагаемото внимание в един от предишните постинги.
При всяко споменаване на шотландски музикални инструменти, без съмнение през главата Ви преминава най-напред знаменитата гайда, която се явява неизменен атрибут на всички шотландски празници - както песенни, така и танцови. Но има още един древен инструмент, който се нарича келтска арфа, в съпровода на която бардовете пеели своите балади. В шотландската народна музика битуват и още популярни инструменти - устна хармоника и надлъжна флейта, цигулка,барабани и др..
Ето и малко популярна информация за някои и други ползвани инструменти
- Карникс — духов келтски инструмент, датиран според различни източници между 300 год. преди н.е. и 200 год.от Р. Х. В днешно време инструментът не се употребява /за съжаление/. Последния път той е “пял” преди почти 2000 години. Представлява бронзова тръба, вертикално изтеглена, завършваща с художествено оформена глава на животно /змия, риба, птица, вълк, кон, магаре /, най-често глиганска. Използвал се е по време на сражения, най-вероятно, за подаване на сигнали за атака и сплашване на противника.
Запазени са експонати,които се съхраняват в националния музей на Шотландия. Карникс, както и гайдата, се отличават с твърде мелодичен звук. Но ако гайдата на моменти предизвиква у някого раздразнение със своята «пискливост», то карникс притежава много нежно, кадифено звучене. Звукът изглежда печален, но в него са смесени шумът на вятъра, духащ в планините Хайланд, мирисът на огньовете и вкусът на соленото северно море.
Названието «carnyx» произхожда от галски корен — «carn-» или «cern-», което означава «рог» или «(еленски) рога».
Ако на някого подобно ранно датиране се вижда пресилено, ще спомена, че названието на инструмента е известно от римски писмени източници, според които “карникси” се споменават в описанието на нападението на келти върху Делфи през 279 год. пр. н. е. , а също така в «Записки за галската война» на Юлий Цезар, както и в автобиографията на Клавдий при описанието на неговото нашествие в Британия.
Гърците описват инструмента на келтите като тръба-салпинг (др.-гр. σάλπιγξ). Диодор Сицилийски примерно около 60-30 години преди Р. Х. пише следното:
«...При това тръбите им са по варварски необикновени; те издават твърде неприятен звук, който така добре се съчетава с грохота на сражението...»
Полибий описва по следния начин, как воините-келти в битката при Теламон респектирали римляните:
«…от друга страна, келтите ги стряскали с бойния си строй и шум. Действително броят на тръбачите и свирачите бил невъобразимо голям и когато цялата армия заедно пеела бойната песен, шумът ставал толкова силен и необикновен, че се чували не само свирките и гласовете на воините, но изглеждало че самите околности шумят, повтаряни и усилващи се от ехото ...»
Звукът от инструмента е описван като печален и тежък. С деморализиращо въздействие !
Друг почти древен инструмент е
-Вистл (от англ. tin whistle, в дословен превод « свирка»,) — надлъжна флейта с шест отвора на лицевата страна, широко използвана в народната музика също така на Ирландия, Англия и други страни. От кои времена произлиза е неясно - просто като че ли винаги е съществувал. За разлика от карникс инструментът се използва и досега.
Освен carnyx, най-малко два други вида медни инструменти са известни още от римски и гръцки изображения.
Селтик рог
Рогът Селтик"Рогът Селтик" е голям, овално извит рог с тънка тръбичка и неголямо изходно устие, за разлика от римската Cornu , която има напречна гредичка, като средство за укрепване на инструмента върху рамото на тръбача. Подобно на carnyx, а следователно и по всяка вероятност, това е инструмент от етруски произход. Подобно на римския Cornu , роговете Селтик ще да са били държани хоризонтално, за да се осигури по-удобна за свирене позиция.
Селтик тромпет /тръба/
Тръбата Селтик“Тръбата Селтик” е била подобна на права римска туба и вероятно е била в различни дължини. На гръцки вази са установени изображения на инструмента. Вероятно е да е прародител на средновековния Loch Erne рог, намерен в Ирландия.
Както споменахме по-горе, като особено специфичен шотландски инструмент може да се счита и:
Crwth - древната келтска арфаНе се знае много за древната келтска арфа. Била е използвана от келтските бардове още от 8 век пр.н.е., а по-късно е добре позната в Рим, където е назована лира .Резонаторът й е бил изработен от дърво, а някои компоненти вероятно са били направени от кости. Струните на лирата са изготвяни от животински черва. Галите, шотландците и други келтски народи считат “ crwth” за символ на тяхната независима музикална култура, въпреки че по-вероятно са я заимствали от древните гърци. В келтския си вариант инструментът е с шест струни. Оригиналната “Селтик лира” обаче е с различен брой струни: на лирата на Paule , която е изобразена на статуя от Cфtes d"Armor в Бретан , очевидно струните са седем.
Една интересна находка:
В една от келтските пещери в планините на Шотландия археолози открили най-древния в Европа струнен музикален инструмент. Намерената лира била изработена и е датирана от преди 2000 години. По-рано остатъци от подобни древни инструменти са намирани само в Азия и Месопотамия.
“Народна” цигулка
Както в много други страни, един от най-популярните инструменти, благодарение на своята проникновеност, е станала цигулката. Тя е един от най-популярните национални шотландски инструменти, други два - това са гайдата и арфата, за която стана дума по-горе.Вероятно цигулката е попаднала в Шотландия заедно с кръстоносците. През 16-ти век инструментът е бил примерно такъв, какъвто е сега - основата са били
италианските образци. Композиции за цигулка се пишели за всичко и за всички, но като правило композиторът-цигулар посвещавал своите произведения на известни личности от шотландското общество или на важни събития – свръхестествени случаи, забрани, нещастия и т.н.
Говори се, че самият Робърт Бърнс свирел на цигулка, че събирал цигулкови мелодии и ги ползвал за своите песни.
Гоу (Gow) от Пъртшир през 18 век са били знаменито семейство цигулари и композитори популярни в цяла Шотландия, както и извън пределите й.
Джеймс Скот Скинър (Scott Skinner) и Уилям Маршал (William Marshall) са други известни шотландски цигулари, създали множество забележителни мелодии, които се свирят и досега.
Различните региони имат и различни стилове на свирене:
- Стилът на Шетландските острови (Shetland style), прилича на начина на свирене на т.н. норвежка цигулка «хардингфеле» / шотл. “da muckle fiddle wi mony strings” – «голяма цигулка с много струни»/, фигурираща в историческите спомени от края на 16-ти век . “Хардингфеле” има 5 резонансни струни под основните, като тези струни резонират при изпълнението и придават на звученето своеобразен звънтящ тембър. Съществуват множество различни настройки на “хардингфеле”. Столчето й е по-плоско, отколкото при обикновената цигулка, което дава възможност да се свири едновременно на няколко струни, което е дало повод в шетландските традиции да се използва израза “the ringing strings” - «звънящи струни».
-Стилът на Западното крайбрежие (West Coast style) пък е заимствал много от свиренето на шотландската гайда.
- От процъфтяващите в миналото Оркнейски и Приграничен стилове (Orkney and Borders fiddle style)сега са останали само спомени и някои напеви. В различните части на островната част имало съществени разлики по отношение начина на свирене и мелодичността.
На остров Yell цигуларите обикновено ползвали горната половина на лъка и чести къси штрихи; на остров Unst- четвъртина от дължината за акцентиране на силата на звука. Често на двата острова се използвали и алтернативни настройки- примерно ADAE. На остров Whalsay почти не свирели легато, а ако са и свирели, то било за създаване на ефекта “back bowing”, който се прилагал за достигане на повече акцентиране и ритмика. Цигуларите от онези времена полагали инструмента не на ключицата, а малко по-напред и по-долу. Вероятно това е причината много от старинните мелодии да се свирят в тоналностите G или D, доколкото подобен начин на свирене ограничава свободата на лявата ръка и прави сменянето на позициите доста трудно.
Тоналностите на шетландските мелодии могат също така да се променят и в хода на самата мелодия. Шетландският рил има завършек, подобен на хорнпайп, като при него често се срещат и синкопи. Някои от старинните мелодии са написани не в мажор или минор, а в смесен вид.
http://en.citizendium.org/
http://www.videoman.gr/bg/104646
http://muz-teoretik.ru/shotlandskaya-narodnaya-muzyka/
https://www.pinterest.com/pin/7
www.scotslanguage.com/Scots_Song.../
www.svaromfal.com/
https://tweed.jimdo.com
mykilt.ru/music/bagpipes-and-drums
http://music-fantasy.ru/
http://korrespondent.net/showbiz/1336594
http://www.celtica.ru/content/view/
cyclowiki.org/
и др.