От  30 години възниква въпросът : След като големият български  алпинист Христо Проданов загина под Чомолънгма / Еверест/,  как трябва да се оценява този инцидент ?

     От една страна самата загуба на изявен алпинист при атака на най-високата точка на планетата не е нещо необичайно и обикновено е плод на проявена самонадеяност и недостатъчна подготовка. Както разбира се и на недооценка на обективните обстоятелства при всеки подобен инцидент : рязко променяща се климатична обстановка, недостатъчно проучен маршрут, здравословни обстоятелства и ред други причини, довели до трагичен край.

      В конкретния случай с Христо Проданов от ред обстоятелства, както официализирани, така и изтекли неофициално, може да се направи следния извод :

Проданов е проявил изключителна недисциплинираност, най-вероятно от предоверяване  на собствените си възможности на базата на прекомерното си его, както и на надуването на мита , че НРБ има алпинист от суперсветовна класа. Възможно е ХП да беше наистина от най-добрите, но в България -  не по света. По същото време имаше един страхотен феномен- мисля, че беше французин, който изкачи без кислородна маска и големи помощни екипи сам-самичък всички осемхилядници.

      По този начин погледнато Проданов може да се сравнява с един младеж, който качил се на автомобил , различен от „Москвич” или „Лада” си представя, че е автомобилен ас от класата на Шумахер , надува газта на бараката и се размазва в някое дърво или мантинела. Или утрепва някой невинен, оказал се насреща му. Защото при спасителната акция можеше да загине и някой друг от експедицията.

      В края на краищата според традицията и възпитанието за умрелите не се говори нищо лошо . Бог да го прости Христо Проданов !

      Та в заключение само искам да спомена, че папагалското подражание от егоцентрични манипулирани хора не бива да бъде пример. Според мен.