Прочетен: 14184 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2021 22:07
Приказките, пословиците и поговорките са изключително ценно езиково и културно богатство в българското фолклорно наследство. Те са остроумни, мъдри, насочени към доброто, труда, учението, търпението. Народното творчество често е анонимно, но песните се помнят и предават от поколение на поколение. Тракийската фолклорна област е една от седемте. Популярните песни и персонажи в народното творчество на България са: Крали Марко, Хитър Петър, Косе Босе, Дядо и ряпа, Педя човек – лакът брада, Болен здрав носи, Неволята, Клан – недоклан, Сливи за смет, Жива вода, Златното момиче и други.
По-често срещани пословици и поговорки са „Който не работи, не трябва да яде”, „Всяко зло за добро”, „Който се учи, той ще сполучи”, „Юнак без рана не може”, „Мълчанието е злато”, „Който копае гроб другиму, сам пада в него”, „Крушата не пада по-далеч от дървото”, „Капка по капка вир става”, „С какъвто се събереш, такъв ставаш”, „Под вола теле”, „Всяко чудо за три дни”, „Вълкът козината си мени, но нрава – не”, „Играчка – плачка”, „Каквото си надробиш, такова ще сърбаш”. Някои от тях са станали като поговорки или примери за даване и сравнение. В България се провеждат годишно много фолклорни събори и фестивали. По една случайност преди няколко дена по време на екскурзията ми в местността Костина на 3,2 км. от с. Рибарица( Тетевенско, защото има и Етрополска Рибарица) се проведе фолклорен събор" Народни носии и обичаи". Вече 4 пъти ходя на фолклорния събор при Ботевския манастир"Св. Марина", който е най-близо до града, в който живея- Варна. Провежда се всяка година, без последните две, поради пандемията на 17-ти юли- св. Марина, според православния църковен календар.
Тракийската фолклорна област обхваща административните области Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Ямбол, Сливен, включително и община Копривщица. На север се простира до Средна и Източна Стара планина, на запад – до Рила и Ихтиманска Средна гора, на юг – до Пирин, Родопите, границите с Гърция и Турция, на изток – до Странджанската област. Признавам си, че трудно различавам народните песни точно от коя област са. При обучението онлайн помагах на сина си и си припомних фолклорните области и техните особености.
На снимките- мъжка и женска народна носия от област Тракия.
Характерните инструменти за Тракийската фолкорна област в България са: кавал, гайда, и тъпан. По-рядко се среща гъдулката. Най-близка до Тракийската фолклорна област е Странджанската. Видимо трудно се забелязват разликите.
Описание на народните носии, носени в Тракийската фолклорна област: . Женската тракийска носия се състои от червен сукман, бродиран по краищата на полата; бродирана бяла памучна риза и бродирана черна вълнена престилка с бяла дантела. Обикновено се бродират растителни орнаменти, като преобладават червени, сини, зелени, оранжеви и бели цветове.
Мъжката носия спада към чернодрешната и се състои от черни потури с гайтани, червен вълнен елек (може и зелен) с черни орнаменти, бяла памучна риза с червени растителни орнаменти, червен пояс и черен калпак.
Танците от Тракия са с богати ритми и движения, весели и жизнерадостни. Вият се големи хора като се различават мъжки, женски и смесени. Танцовите трупи ги изучават и практикуват. Женските и смесените танци се играят в умерено темпо, а мъжките – в бързо, редуващо се с умерено, за да могат танцуващите да си починат. Тракийските народни танци съществено се отличават от танците в другите области по много неща. Често се играят в умерено темпо, което се среща главно в смесените и женските танци. Мъжките танци са бързи, но бързото темпо се редува с умерено за отдих. Характерно е акцентите в движенията да се насочват надолу. Така тракиецът олицетворява своята силна връзка със земята. Хората са „сключени”, „скъсани” („водени”), хора „на леса”, „прави”. Типична за Тракийската област е разкъсаната форма на танца.
Западните части са повлияни от шопските и пиринските мелодии, където са характерни кривите хора. На изток пък се наблюдава едно типично плавно движение – „трополи”, изпълнявано само от мъже.
Популярни хора са Трите пъти, Въртяно, Джиновско, Калояново, Право тракийско (Бяла роза), Пайдушко, Окопско, Боалийско, Криво пловдивско хоро, Чирпанско хоро, Бучимиш, Буенек, Чапраз (Чопраз), Тракийска ръченица, Седи Донка, Копаници, Изтърси калци, Куцата.
Трудно може от една снимка да се добие представа как се играят тракийските танци.
Обичаите в Тракия са важен дял от традиционната народна култура. Те са внушителна съвкупност от обществени и домашни празници, тържества и обреди, а техен творец и изпълнител е самият народ.
Произходът на обичаите би следвало да се търси във вярата, че с изпълнението им трудът на хората ще бъде облекчен и увещан с успех. Плодородието ще се увеличи, а природните стихии ще стоят кротко и надалеч. Народните обичаи с песни и танци носят и сериозен естетически заряд. Те задоволяват необходимостта от красота, развлечение и радост в ежедневието. Запълва се и нуждата от общуване с други хора. Фолклорните сборове, на които стм присъствал са характерни с традиционните за района обичаи. Често са давали курбан или характерно за района типично българско ястие.
Обикновено песните са спокойни, нежни и биват хороводни (обредни) и бавни (песни за трапеза и седянка). Характерно е едногласното пеене, предимно от жените, при което се среща отпяването – антифонно пеене, при което се редуват двама певци или две групи от певци като се задържа последният тон, за да се създаде началният на по-нататъшното пеене. Този начин на пеене се наблюдава при коледарските, жетварските и хороводните песни.
Едно отклонение от темата: като учих в 11-ти клас около два месеца и половина не играх физическо и бях освободен. Накрая преподавателят реши да ми постави тройка. Аз се изненадах и поисках по-висока оценка, за да не ми се смеят поколенията. Казаха ми да подам молба за повишение и ще ми поставят поне петица. Така и стана, а на изпита за повишението имаше танцуване на хоро по избор, демонстрация на елементи спортна игра( беше баскетбол), крос 1 км.( за около 3:45 мин.) и хвърляне на медицинска топка.
По-известните певци от Тракийската област са: Йорданка Илиева, Петранка Захариева, Недялка Керанова, Красимир Станев, Славка Калчева, Женя Казакова, Делка Балева, Янка Танева, Зорка Желязкова, Величка Станева, Вълкана Стоянова, Атанас Стоев, Тодор Кожухаров, Мария Бинева, Бинка Добрева и много други.
Някои ансамбли: „Златна Тракия” (гр.Хасково), „Елика”, „Хоро”, „Пълдин” (гр.Пловдив), „Тракия”, „Загоре” (гр.Стара Загора), Ансамбъл за народни песни и танци „Пазарджик”, „Чудесия” (гр.Пазарджик), Ансамбъл за народни песни и танци „Сливен”, „Браво” (гр.Сливен), Професионален фолклорен ансамбъл „Тунджа” (гр.Ямбол), „Гергьовден” (гр.Раднево, обл.Стара Загора), Тракийски ансамбъл за народни песни и танци (гр.Ямбол), Фолклорен танцов ансамбъл „Хасково”, Детски танцови ансамбли „Елица” (гр.Пазарджик), „Звездица” (гр.Димитровград) и „Хасково”, оркестър Канарите и много други.
По-характерните фолклорни фестивали и събори за Тракийската фолклорна област са:
-Международен кукерски фестивал “Кукове” (гр.Раковски, обл.Пловдив: 12-13 февруари);
-Регионален събор на маскарадните игри (с.Камен, обл.Сливен: 13 февруари);
-Маскараден фестивал „Кукерландия” (гр.Ямбол: 27 февруари);
-Фестивал на маскарадните игри (гр.Стара Загора: 28 февруари);
-Фестивал на автентичния фолклор „500 години народни обичаи в Харманли” (гр.Харманли, обл.Хасково: 27 март);
-Общински празник „От Цветница до Великден” (гр.Димитровград: 28 март-04 април);
-Регионален фолклорен празник „Цветница” (с.Нова махала, обл.Стара Загора: 28 март);
-Фолклорен празник „Гласове и ритми от Тракия” (манастир „Св. Атанасий”, общ.Чирпан, обл.Стара Загора: 02 май);
-Регионален фолклорен събор „Заедно на Гергьовден” (с.Горски извор, с.Бодрово, обл.Хасково: 06 май);
-Национален събор – надсвирване на млади тракийски оркестри на народна музика – Скутаре (с.Скутаре, обл.Пловдив: 15 май);
-Национален събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува” (гр.Хасково: 15-16 май);
-Фолклорно шоу „Който може, го може…” (гр.Ямбол: 21 май);
-Фестивал „Черноконево пее и танцува” (гр.Димитровград: 23 май);
-Национално надиграване „Тъпан бие, хоро се вие” (гр.Казанлък: 29 май);
-Традиционен събор на земята и плодородието (с.Голямо Асеново, обл.Хасково: 30 май);
-Международен фолклорен фестивал „Песни и танци без граници” (гр.Свиленград, обл.Хасково: 03-06 юни);
-Международен фолклорен фестивал (гр.Пазарджик: 04-05 юни);
-Регионален фолклорен събор „На събор край Тунджа” (с.Желю войвода, обл. Сливен: 05 юни);
-Надсвирване на фолклорни оркестри и конкурс за индивидуални изпълнители „Тракийски славей – с песните на Динка Русева” (гр.Раднево, обл.Стара Загора: 10-13 юни);
-Празник на балканските градове „Балканът пее и разказва” (гр.Твърдица, обл.Сливен: 12 юни);
-Тракийски жътварски събор (с.Странско, обл.Хасково: 19 юни);
-Фолклорен фестивал “Столетово пее” (с.Столетово, обл.Пловдив: 26-27 юни);
-Международен фолклорен фестивал (гр.Пловдив: 26-30 юли);
-Традиционен събор-надпяване (м.„Атолука”, общ.Брацигово, обл.Пазарджик: 07 август);
-Фестивал на народните носии и умения (с.Жеравна, обл.Сливен: 20-22 август);
-Национален тракийски събор „Богородична стъпка” (с.Старозагорски минерални бани, обл.Стара Загора: 28 август);
-Международен фолклорен фестивал „Раднево” (гр.Раднево, обл.Стара Загора: 02-05 септември);
-Традиционен фолклорен събор на каракачаните (м.„Карандила”, обл.Сливен: 04-05 септември);
-Традиционен събор за изворен фолклор „Надпяването” (гр.Батак, обл.Пазарджик: 04-05 септември);
-Фолклорен събор „Златна есен в Симеоновград” (гр.Симеоновград, обл.Хасково: 01 октомври);
-Общински празник на коледната песен – Стралджа (гр.Стралджа, обл.Ямбол: месец декември);
-Фестивал на коледарите (гр.Павел баня, обл.Стара Загора: 23 декември);
-Национален коледарски празник (гр.Ямбол: 25 декември);
-Фолклорен събор „Зимни празници” (с.Мечкарево, обл.Сливен: 26 декември).
Повече информация за Тракийската и останалите фолклорни области в България:
ranica.bg - България - Фолклор
Посоченото място е един от източниците, които съм ползвал при написването на темата. Останалото е от спомени от разкази при посещението на етнографските музеи, събеседване с участници и треньори по народни танци и материали от някои музеи, изпратени по моя молба.
Носии от Тракия
Все пак аз съм от северна България, но сега реших да пиша за южна. Това не е първият подобен случай, след като имам писано заа Тетевенския край, където наскоро отново бях, Старозагорския край, Трявна и други.
Комплектът народни тракийски носии включва:
- Сукман с Бродерия
- Дамска Роба с богата бродерия /риза/
- Престилка с бродерия
- Колан
- Златисти Пафти
Народното облекло на населението от Тракийската фолклорна област е многолико, поради големия обхват на тези земи. Тук се срещат различни видове народни носии, като разнообразието е силно изразено при женските носии.
Най-типичните народни носии за Тракийската област са женската сукманена и мъжката чернодрешна.
Сукманената женска носия е най-носената из цяла България. Състои се от бяла памучна риза и сукман, с типичните за всеки регион бродерии. В Тракийската област имаме богатство на бродериите и орнаментите. Най-често сукманът е без ръкави, но на някои места се среща с къс и дори с дълъг ръкав. Мъжката чернодрешна носия се състои от бяла памучна риза, отново богато орнаментирана с типичните бродерии, тъмни потури и елек, който е също декориран. В тази област срещаме традиционния за българина калпак, а популярните изпъстрени и декорирани изобилно шапки с рози и други цветя са характерни за селищата от Розовата долина.
Всяка област от България си има своите особености, които я отличават и предават автентичност. Като пиша за Тракийската фолклорна област не се стремя да изтъкна нейните предимства пред останалите шест. Тракийската народна област си има място във фолклора на България и е дала много известни народни певци, ансамбли, песни и обичаи. Нашето народно творчество си е хубаво и съм чувал много добри отзиви от чужденци. На Международния фолклорен фестивал, който се провежда в началото на август във Варна съм слушал много състави и ансамбли от цял свят, но поне на мен българските ми се струват, че са сред най-добрите и разнообразни по звучене. Вярно е, че латиноамериканските са по-атрактивни, но и родните си имат своите преимущества. Сякаш да докажат, че една по-стара държава може и във фолклора да превъзхожда останалите.
Тагове:
Вярно е, че латиноамериканските са по-атрактивни, но и родните си имат своите преимущества. Сякаш да докажат, че една по-стара държава може и във фолклора да превъзхожда останалите.
Поздрави!
...такова,само във Варна,може да се..развие пълноценно...)
исках да те попитам, какво..арийско, виждаш ти..на последн снимка..
на това...смугло момиче..)
Поздрави!
Имам едно усещане и ще скандализирам читателите, ако го напиша. Може би някой ден, след още формулиране, трябва да го събера в мой постинг....
Поздрави за богатия материал, Барин. :)
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
Благодаря, Иване!
Поздрави!
ПОЗДРАВИ!
Поздрави!
Баба ми имаше невероятни шопски носии. Тях, както и битови вещи от старо време продадохме в Етнографския музей. Навремето плащаха.
Специалистите бяха смаяни и казаха, че тези пари са нищо, в сравнение с майсторлъка.
Тогава, Барин, като ги продадохме с майка ми, работех като хала и ги видяха у нас едни американци по снимки. Даваха луди пари. Ама ние, патриотите, не - в България да останат. Кой знае по кои музеи са разпределени.
Преживяно е и затова материалът ти ме трогна, независимо, че е от други краища на България.
Поздрави!