Постинг
26.01.2015 22:01 -
Честит юбилей на БНР !
Големи дунанми по случая . Айде и аз да им го честитя най-сърдечно. Най голямото радио /по липса на други вероятно/. Вероятно и най-скъпото ?
Само че на кого точно да им го честитя ? Сетих се - на др. Директор, който даже има предаване за часа на Директора, в който да ругае тези от слушателите, които не са на неговото мнение и са такива серсеми, та имат наглостта да се обаждат. Предварително заявявам, че никога не съм се обаждал по откритите телефони, нито имам подобно намерение.
По принцип обичам да слушам радио и то вероятно за да чуя нещо смислено или стойностно. Днес се чуват славословия и венцехваления, които като всяка надута работа изглеждат комплексарски и себеизтъкващи. И музикални гении, които пишат песни за единственото "Радио" / което, разбира се, щедро заплаща гениалните произведения/. Сигурно и стихоплетци за Него стихове редят /срещу съответното заплащане/. И т.н. и пр. Лесно се харчат бюджетни пари. От ЕДИНСТВЕНОТО ... Което си мисли, че целият целокупен народ само него слуша...
В този ред на мисли си спомних една история от моето детство, която ми е разказвал един мой близък приятел.
Във фабриката, където работели родителите му, имало традиция празниците да се посрещат колективно - в културния клуб се нареждали дълги блокмаси, яденето и пиенето осигурявал профкомитета, в началото се изнасяла т.н. културно масова програма - песни, хуморески и др. лакардии, след което директорът му теглел една късичка реч, след което започвала същинската част- ядене и пиене, после танци и веселби. / Действието се развива в края на 40-те години/.
Тъй като тогава нямало диджейове и др. глезотии, а само евентуално някой и друг раздрънкан акордеон или кларинет, на който малцина можели да свирят , необходимият музикален фон за танците се реализирал от фабричната радиоуредба, която се състояла от един грамофон и микрофон, намиращи се в стаичка на покрива. Тъй като радиоотговорникът също желаел да участва във веселбата, в стаичката завели моя приятел /когото родителите довели на моабета, тъй като нямало на кого да го оставят у дома/ , наредил му радиотехникът един куп грамофонни плочи, обяснил му как да си сменя и го оставил да осигурява музиката, Хлапето най-отговорно в продължение на 4-5 часа, въпреки налягащия го сън най-съзнателно спазвало указанията, опивайки се от своята значимост и сменяло плоча след плоча до един момент, в който плочите свършили. Ужасявайки се от това, че народът няма повече музика за танци хукнало до залата и ... видяло, че уредбата била изключена, мъжете пердашели карти, а жените събрани на отделни групички се били отдали както обикновено на коментари и клюки.
От този момент на татък моят приятел бил вече наясно, че самият той не е центъра на вселената.
Тази история е доста поучителна и е съвсем истинна. Дано да я прочетат някои от феноменалните "журналисти". които се подвизават в Радиото и които се опиват от собствената си значимост. На всички нормални пожелавам професионална творческа реализация.
Само че на кого точно да им го честитя ? Сетих се - на др. Директор, който даже има предаване за часа на Директора, в който да ругае тези от слушателите, които не са на неговото мнение и са такива серсеми, та имат наглостта да се обаждат. Предварително заявявам, че никога не съм се обаждал по откритите телефони, нито имам подобно намерение.
По принцип обичам да слушам радио и то вероятно за да чуя нещо смислено или стойностно. Днес се чуват славословия и венцехваления, които като всяка надута работа изглеждат комплексарски и себеизтъкващи. И музикални гении, които пишат песни за единственото "Радио" / което, разбира се, щедро заплаща гениалните произведения/. Сигурно и стихоплетци за Него стихове редят /срещу съответното заплащане/. И т.н. и пр. Лесно се харчат бюджетни пари. От ЕДИНСТВЕНОТО ... Което си мисли, че целият целокупен народ само него слуша...
В този ред на мисли си спомних една история от моето детство, която ми е разказвал един мой близък приятел.
Във фабриката, където работели родителите му, имало традиция празниците да се посрещат колективно - в културния клуб се нареждали дълги блокмаси, яденето и пиенето осигурявал профкомитета, в началото се изнасяла т.н. културно масова програма - песни, хуморески и др. лакардии, след което директорът му теглел една късичка реч, след което започвала същинската част- ядене и пиене, после танци и веселби. / Действието се развива в края на 40-те години/.
Тъй като тогава нямало диджейове и др. глезотии, а само евентуално някой и друг раздрънкан акордеон или кларинет, на който малцина можели да свирят , необходимият музикален фон за танците се реализирал от фабричната радиоуредба, която се състояла от един грамофон и микрофон, намиращи се в стаичка на покрива. Тъй като радиоотговорникът също желаел да участва във веселбата, в стаичката завели моя приятел /когото родителите довели на моабета, тъй като нямало на кого да го оставят у дома/ , наредил му радиотехникът един куп грамофонни плочи, обяснил му как да си сменя и го оставил да осигурява музиката, Хлапето най-отговорно в продължение на 4-5 часа, въпреки налягащия го сън най-съзнателно спазвало указанията, опивайки се от своята значимост и сменяло плоча след плоча до един момент, в който плочите свършили. Ужасявайки се от това, че народът няма повече музика за танци хукнало до залата и ... видяло, че уредбата била изключена, мъжете пердашели карти, а жените събрани на отделни групички се били отдали както обикновено на коментари и клюки.
От този момент на татък моят приятел бил вече наясно, че самият той не е центъра на вселената.
Тази история е доста поучителна и е съвсем истинна. Дано да я прочетат някои от феноменалните "журналисти". които се подвизават в Радиото и които се опиват от собствената си значимост. На всички нормални пожелавам професионална творческа реализация.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
То добре, че още работят радиоточките по селата, та някой им слуша
великото радио.
Със затихващи функции са, щом са опрели до талант като г- жа лелята...
цитирайвеликото радио.
Със затихващи функции са, щом са опрели до талант като г- жа лелята...
Не я споменах съзнателно тъй като считам, че игнорирането на нщожествата е най-точното отношение.
цитирайКакто и останалите медии радиото говори за АМФИТЕАТРИ в България -
http://balkan1.blog.bg/politika/2013/02/27/za-bylgarskata-kultura-quot-kalinkite-quot-i-quot-kalinchovc.1058629
А ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ПЛАЩАТЕ И КАК ГО ПРАВИТЕ за националните радиа и телевизии???
цитирайhttp://balkan1.blog.bg/politika/2013/02/27/za-bylgarskata-kultura-quot-kalinkite-quot-i-quot-kalinchovc.1058629
А ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ПЛАЩАТЕ И КАК ГО ПРАВИТЕ за националните радиа и телевизии???
Търсене
За този блог
Гласове: 20360