Постинг
19.12.2018 16:08 -
Прощално
Автор: iw69
Категория: Поезия
Прочетен: 5234 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2022 08:06
Прочетен: 5234 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 21.11.2022 08:06
Р Е К В И Е М
Годините отлитат мълчаливи,
топят се дните като восък.
С всяко утро, ведро или сиво,
животът ни изтича като пясък.
Но що е туй животът? Искрица,
проблеснала на синия атлас.
Отиват си човек, цветенце, птица,
а всичко пак остава и след нас.
И след нас ще си тече реката,
врабец ще чурулика вън,
мравчици ще сбират си зрънцата
и камбаните ще реят своя звън.
А ний напускаме светът навеки,
над нас ще се побие дървен кръст
и по невдоми пътеки
плътта ни ще изтлее в пръст.
Времето и нас ще смели
с камъните тежки, воденични,
и кой знае накъде ли
вятър ще отвее всичко.
На този свят сме всички гости
и чезнеме накрая в пръстта.
Остават само белите ни кости
от мислите ни и от плътта.
Любен Аладжов
/03.03.1937-15.06.2018г./
/из личните архиви/
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Римските пътища в България 7
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Римските пътища в България 7
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене