"По-тихичко , призовавам ви , моля !
Душите ни са твърде извисени
И дишат си едва- едва,
преди да скочат в небитието.
Усещам всичките ти мисли,
Това, което е най-съкровеното ни,
То всичко е наобратно.
Как по-простичко да се изразя-
да не се объркаш, да не се пребиеш-
Ние тук сме вечно- като река,
като словата на молитва.
Всичко, освен любовта,
целият ни живот е толкова далеч.
Аз, аз не съм сам,
но без теб просто съм никой.
Пепелта е така лека и ярка,
незабелязано отмина времето.
Магията губи силата си ,
превръща перлите в стъкло.
Колко пусто е в душата без миражи, без магия.
Тук сме само за един миг,
Нека смисълът на битието ни
Прозвучи като думи на молитва.
Всичко, освен любовта-
целият ни живот е толкова далеч.
Аз, аз не съм сам,
но без Теб просто съм Никой."
. . .
Слушайки я в ранната неделна сутрин, ме унесе в дълбока дрямка.
:)))
Слушайки я в ранната неделна сутрин, ме унесе в дълбока дрямка.
:)))
Реакцията ти се дължи на системно недоспиване, ранно ставане от сън и /може би/ ранна употреба на антиковидна субстанция. Нема лошо...:))):)))
ПП. На всички действа по различен начин :)))