Съществено място в Сирийския музикален исторически фонд заема култовата музика. Още през първите векове на н.е. се сформирали раннохристиянски общини , в чиито литургии музиката присъствала главно във вокалното си изражение. В този си вид тя оказала значително влияние на развитието на византийските песнопения. През този период следва да се отбележи приносът на автора на религиозните химни св. Ефрем. При християнските общини традициите на църковната музика забележимо се различавали от напр. турските или иракските. Но по принцип навсякъде се ползвало 8 гласа - кинто.
Общото обаче било, че навсякъде се използвало пеене, при което за всяка седмица се избирали 2 гласа /певци/, които през седмицата ежедневно се редували.Първата седмица бил ред на първия (кадмойо) и петия (хмишойо) гласове, следващата - втория (трайоно) и шестия (щитхойо), третата- третия (тлитхойо) и седмия (шбиойо), следва четвърти (рбиойо) и осми (тминойо). Последователността се нарушавала само по време на празници. Молитвите и песнопенията са били в сложна система, съотнесена към църковната година, като следва да се отбележи, че по принцип службите представлявали един вид литургична драма, в която водещият /солист/ изпълнява ролята на Христос, а хорът - ангелите. Пълната литургия се състои от маанит /химн в чест на Всевишния/, кадишу (sanctus), благодарствени молитви, цитати от Евангелието и т.н. Литургиите са се съхранили в класическия си вид до днес в малкото действащи манастири, представляващи сирийската ортодокдална църква.
Разпространението на исляма в Сирия, започнало в 30-те и 40-те години на 7 век. Голяма част от изповядващите исляма са сунити, така също шиити - имамити и ред други шиитски секти. Това деление довело до специфични различия на жанровете. Такива са адан (призиви на муезините за молитва), декламация на сури от Корана, по-късно - религиозни химни мувaша.
През средните векове се е наложила традицията зикра/дикра/ - колективна мистична церемония, изразяваща се в рецитиране на молитвени религиозни химни и инстументален съпровод. В тази продължителна церемония участвали всички членове на религиозното братство. Химните и песните се изпълнявали в определени метроритми и се състояли от определено подредени раздели (напр., уадат, двиекрек). Характерни са дълго точещи се протяжни звуци, преобладава възходящо мелодично придвижване (в диапазон, малко превишаващ октава).
От инструментите се използват тар, нагара, халилие и най.
На инструментите ще обърнем внимание по-късно.
Сложната структура на церемониите, които допълнително са били усложнени от нарастващата емоционалност на изпълнението, изразена в ускоряване на движенията и изпадане в религиозен екстаз, диктувала необходимостта от спазване на редица условности за синхронизиране действията на участниците.
В средата на 19-ти век в светската музика получили разпространение инструменталните стилове таксим, башраф, мауал, а от вокалните светската разновидност мувашах. Музикалният живот се оживил. Появили се и първите сирийски композитори: Абу Халил ал-Кабани, автор на музикално-сценични произведения, както и на произведения за инструментални ансамбли. Съществен е и приносът в развитието на теорията на арабската музика Михал Аллаверде (автор на редица научни трудове) и неговите по- млади съвременници Махди ал-Укейли, Али Дервиш, както и теоретика, педагога и цигуларя Тауфик ас-Сабах. За израстването на музикални кадри спомогнала и дейността на композитора и изпълнителя на народни. инструменти Мустафа ал-Башнака. По негова инициатива в Халебе (Алепо) било основано музикално училище през 1870 год., където младите музиканти се обучавали на пеене и свирене на национални инструменти.
Процесът на възраждане на националните музикални форми продължил и през първата четвърт на 20-ти век. В същия период от време се засилил и процесът на проникване на западно европейската култура /във връзка с установяване на френското господство от 1919 до 1943 год.
В късната половина на този период под влияние на гастролирането на египетски театрални трупи, а също така и под влиянието на творчеството на създателя на арабската оперета С.Дервиш, започнали да се развиват и различни музикално сценични жанри.
Между композиторите през 30-40-те год. следва да се споменат- Фуад Хассун, Фарид Сабри, Абд ал-Лятиф ан-Набки, Фуад Махфуз, работили предимно в областа на инструменталната музика.
Планомерното и всестранно развитие на музикалната култура на страната започнало след придобиването на независимостта (1943, и пълна политическа независимост 1946). Голямо внимание се отделило на възпитаването и обучението на професионални музикални кадри, каквито подготвяли в консерваториите в Дамаск и Алепо, а така също в Института за преподаватели по музика при университета в Дамаск. Дамаската консерватория (основана през 1962 год. на мястото на Института по източна музика, основан през 1950). Имал 2 направления - национална и западна музика, няколко факултета - клавирни, струнни и национални инструменти. Към консерваторията били създадени оркестри -цигулков и виолончелистки, а също и единствения в страната камерен оркестър, репертоара на който включвал произведения на европейски и нац. композитори.
Активни популяризатори на музиката се явявали Гл. управление за радио и телевизия на Министерството на информацията на Сирия. Националното Радио започнало да работи през 1950 (неговите центрове се намирали в Дамаск и Алепо), телевизията - през 1960 год. Музикалните програми, заедно с националната, включвали музика и на други арабски страни, а също и европейска класика. При Дамаското радио имало 2 високопрофилни оркестрови колектива - от традиционния арабски тип /включвали цигулки в арабски строй, виолончела и контрабаси/ и Държавен фолклорен ансамбъл. Известен бил също хора на Дамаското радио.
Сред другите музикални формации били - любителска оперна трупа в Алепо, Големият оркестър на Дамаския университет, духовия бенд на Сирийската армии в Дамаск и др.
Особено внимание на любителските музикални ансамбли. В различните региони на Сирийската Арабска Република се провеждали многобройни фолклорни фестивали с цел изявяването на надарените певци, музиканти, танцьори. Твърде известни били фолклорните ансамбли на Алепо, Хомс, Арманиз, Сармин, а също така и кюрдски (от Ифрин) и черкезки (в Дамаск) ансамбли, представящи изкуството на националните малцинства.
Източници: Воnvin L., On Syrian liturgical chant, "MQ", 1918, v. 4, No 4; Jeannin J., Mйlodies liturgiques syriennes et chaldйennes, P., (1923); Husmann H., The practice of Organum in the liturgical singing of the Syrian churches, в кн.: Aspects of Medieval and Renaissance music, N. Y., 1966; Аднан бин Дзрель, Музыка в Сирии, Дамаск, 1969 ; Jargy S., La musique arabe, P., 1971; също, The folk music of Syria and Lebanon, "World of music", 1978, No 1; Mahdi S. el, La musique arabe, P., 1972; Michaelides N., Das Grundprinzip der altarabischen Quasidah in der musikalischen Form syrischer Volkslieder, Halle, 1972 (Diss.); Touma H. H., Die Musik der Araber, Wilhelmshaven, 1975.
НЕ ЗНАМ ДОКОГА ЩЕ Е ВЪЗМОЖНО РУСИЯ ДА ГИ...
Всеки може да намали бомбите в Сирия. 22...
И ний сме дали нещо на християните-старо...
Ето как се аплодират истински талантливи...
Да се молим за скорошно свършване на този ад и възстановяване на тази изключителна страна, доскоро толерантна към религиите !
... „музиковеде“ т.е. преписвачо от уикипедията я си спести обидите, че не ти ходят на годините.
Ако мен ме потърси някой в родното ми място с трите ми имена едва ли някой ще го упъти но кажели от „рода на Гайдарджиивите“ ще те заведат до вратата на родният ми дом.
Тъй, че а стига се праскате с „Чичко гугъла“, не, че нямаш право да го ползваш, дори е похвално, че си си наумил да ограмотяваш публиката но бъди малко по-коректен.
Давай останалата помия на която си способен а от мен, лека нощ!
Това миризливо явление,за което говориш е очевидно и очевадно. И аз се чудя що за екземпляри са това, но си го обяснявам с нещастно детство, грозна визия и абсолютна некадърност и провали във всички аспекти на живота им. И като следствие от всички тези неща абсолютна завист, омраза и оплюване на всички, които са над тях. А над тях са всички, тъй като тези са под абсолютното дъно. По тази причина съперниците им са от същата категория и състезанието е твърде ограничено. При тази категория обект на завист е дори и броя на прочитите от имагинерните прочити, а не смисъла на изложеното в постинга. В неистовия си стремеж за някаква изява и значимост в собственото си полезрение, тези нещастници се принуждават да коментират по просташки начин в чужди блогове, за да си създадат някакъв свой ореол, който само те си виждат. Благодаря ти за съпричастността, Куш.
09.09.2016 09:06
И, май, ми се изясни защо и откъде-накъде у Френската музика т.нар. Арабски елементи - Далида, Jeane Manson, ...
А, и думичките (в цвят) са ми интересни!
Халебе (Алепо) - също!
...
Поздрави!
10.09.2016 08:13
Чу
Чу
Благодаря за отзива, Чу ! Музиката е тема като поезията и са твърде близки !