Върху сирийската култура са въздействали различни цивилизации : територията й е подлагана на постоянни чужди нашествия. Сирия е била под владичеството на Древен Египет, хетите /16-12 век пр.н.е./, асирийци /8 век пр.н.е./, а от края на 7 век пр.н.е. Е била провинция на Нововавилонското царство. По-късно попада под властта на Ахеменидите, през 333 влиза в състава на държавата на Александър Македонски, а от края на 4-ти век е област на държавата на Селевкидите.
През 64-та год. пр.н.е. Сирия става провинция на Римската империя, а от края на 4-ти век и на Византийската. През 7-ми век е завзета от арабите. Започва процес на арабизация и ислямизация на населението, като Сирия се развива в руслото на общата арабска култура. Дълго време е била един от центровете на средновековната арабска цивилизация.
В периода на Омейядския халифат (661-750) Дамаск е столица на арабската държава. Халифският двор става средище на блестящи поети, философи, художници,музиканти. Придворната атмосфера се е отличавала с разкош, изтънченост и хедонизъм (таараб; понятие, специфично за арабската естетика).
Омейядският период се характеризира с установяването на класическите традиции.
Музикантите-професионалисти са били дълго време предимно роби, тъй като музиката според ислямските канони била причислена към забранените развлечения. Много разностранно надарени музиканти съчетавали в свое лице певец,инструменталист,композитор. Към края на 7-ми и началото на 8-ми век се откроил и развил дейност Ибн Мусаджих- един от първите арабски теоритици, разработил и обосновал ладовата система - системата за построяване на музикалните произведения. Той способствувал също за формирането на редица вокални и инструментални жанрове, станали класически. Неговият ученик Муслим ибн Мухриз също внася съществен принос в развитието на теорията и практиката на метроритмията. Да споменем и автора на първия сборник с песенни текстове Юнус ал-Катаба- “Книга за песните” ("Китаб фил-агани") и теоритичния труд :Книга за мелодиите ("Китаб ал-пагм"), както и Ибн Сурайи, Мабада и певиците Джамиле, Азза ал Майли, Ширин и др. В средата на 8-ми век. професионалните музиканти се организират в гилдии със съответен статут, определящ правата на членовете им.
С преместването на арабската столица в Багдад значението на Дамаск се занижава. От 9-ти век обаче активно се развива музикалната наука. Оформят се основната ладова система-макамите, метроритмичните формули - вазн, песенните жанрове.
След господствата в Сирия на Фатимиди/ (969-70-те години на 11 в.), Айюбиди (1186-1260), кръстоносци (края на 11 - края на 12 век), селджукските турци (1074-1117), мамелюците (от втората половина на 13 в.) страната се оказва под властта на Османската империя (1516-1918).
От този период в сирийската музика, така също и в музикалните култури на много други арабски страни, влезли в състава на Османската империя, започва застой, характеризиращ се със силното влияние на турската музика.
На традиционната сирийска музика е присъща развита ладова система, включваща макама раст, хиджаз, ирак,сика и др. Най-разпространено е вокалното изпълнение, в съпровода на инструментален ансамбъл. Някои песенни жанрове, в които музиката и поезията са неразделни, в това число атаба (оплаквателна песен, диалог, в който се редуват емоционални солови речитативи и колективни отговори), ранните форми на касиди, свързани с древните традиции на бедуините. В северната част на страната е силно влиянието на турската култура, особено у алавитите, при които има в частност своеобразни песни в чест на младоженците, които се изпълняват от шаири (певци-поети), които изпълняват дълги фази на един дъх до изнемога.
В южните части войнствените песни на друзите за няколко века са се трансформирали в трудови, оригинално е и песенното творчество на кюрдите. На североизток са разпространени соловите песни такасим - свободни импровизации в съпровод на лъковия инструмент ребаб /еднострунен/ и по-рядко ная /вид тръстикова флейта/.
В северна Сирия се среща архаичния тип пеене, в което се използва импровизираното изпяване на един звук (забележимо е влиянието на византийските песнопения). Този стил може да има повествователен характер (разкази за исторически събития), понякога - дидактически, а често са свързани със символика.
Популярен стил е и речитативната песен шарги (шруги). Една от разновидностите има малък диапазон ( кварта), пее се във висок регистър, последната строфа се подхваща от хор; всяка нова фраза започва със сложна вокализация, с която шаирът като че ли се водушевява за импровизация.
За традиционната песен е характерна мелодичността, строфичното построяване на текста, допускането на повторения в унисон или октава /понякога се използват издържани звуци лил налагане на соловата партия на фона на продължаващия да звучи хор/, ограничен диапазон, редуване на солиста и хор.
Съществуват няколко песенни стила:
-
Такил (тежък)- своеобразна солова декламация с елементи на импровизиране;
-
Хафиф (лек) или сари (бърз) - ансамблови песни за които е типичен обикновен ритъм ; обикновено свързан с танците.
Що се отнася до традиционните танцови стилове в Сирия е особено популярен дабка. Известни са многобройни видове дабка : дабка шейхания, дабка аланда нада и много други. Песните, съпровождащи тези танц, обикновено се композират като касиди (запява шаира, хорът подхваща последните строфи, акомпанирайки си с плясъци с ръце. В инструменталния съпровод се ползва дарбука (продълговат глинен или метален барабан с една мембрана; издава висок, чист звук). Към този инструмент понякога се включва най и неговата разновидност шебаб, мизмар (също мезвег или аргул; тип двоен тръстиков обоя, характерно за когото е едновременното звучене на мелодийната тема и издържания бурдонен тон), даф (дайре). Популярен също така е танцът самах -по-забавен; изпълнява се от женски хор; към обикновените акомпаниращи инструменти понякога се включва и ребаб.
С известност се ползват също ал сиюф (танц с мечове, който е популярен само из селските региони), бедуинские танци - хадуни, ал далсуна, зарзауи, абалала и др. (изпълняват се под акомпанимента само на ударни).29.08.2016 00:29
Преди време изказах мнение-предположение - дали ВОЙНАТА в СИРИЯ (не) е за документи/история - унищожавене/изземване/крадене на каквото е останало...
Поздрави!
До скоро! - да доизчета материала и да чуя и следващите песни...
29.08.2016 00:57
Плешо, кажи в кое село си роден, за да ти направя хороскоп. Въпреки вродената ти тъпота е крайно време да разбереш, че те харесвам като интелект. Нищо че е на нивото на циганин от махалата. Какъвто вероятно си.
Благодаря ти!
И, много хубаво, че си използвал цветове, за да изпъкнат основните думи/понятия...
Поздрави!
Беден речник, Плешо. Много беден. Повтаряш се. И земи та си тури очила да не изглеждаш толко прост. Като мангал си. Циганин с очила виждал ли си ? Не си, май.
Благодаря ти!
И, много хубаво, че си използвал цветове, за да изпъкнат основните думи/понятия...
Поздрави!
Отнема доста време, но е полезно за възприемането на акцентите. Благодаря ти, Инди .
Пропуснах да отбележа ползваните сайтове. Мисля, че на всички е ясно, че не аз съм автора, а съм направил някакви връзки . Логично е човек да ползва толкова много и разнообразна информация.
Уважаеми простаци, заповядайте ! Тук можете да се вихрите като Стоичков по манастирите ! Машаллах !
Ако не знаеш, мога да те светна, че Путин е написал сирийската музика ! Все си мислех за теб, че имаш някакъв багаж, но ... голяма грешка. Путин ви е като червеното на говедо. И да ти кажа нещо: простотията не ходи по животните.
Ако не знаеш, мога да те светна, че Путин е написал сирийската музика ! Все си мислех за теб, че имаш някакъв багаж, но ... голяма грешка. Путин ви е като червеното на говедо. И да ти кажа нещо: простотията не ходи по животните.
... Оф-оф-оф, големия капацитет, я се върни и виж какво съм ти писал бе, тартюфел.
Музикален специалист, уикипедист.
Спри да се излагаш, бе човек!