Когато някой полу- или напълно неграмотен индивид, поласкан от анонимността реши да се праска тук, редно е първо да прочете повечко, за да е наясно за какво става дума. Елементарното позоваване на логика без уточняване за каква точно логика става дума, повече може да се квалифицира като "highly likely".

Поради вродената ми търпимост и съпричастност към нещастното битие на индивида  с вродена недъгавост, по-популярно наричана “душевна тъпота”, по-долу давам някои ценни разяснения относно възможните варианти на така любимия за някои мизерабъли термин “логика”.

1. Хаотична логика.

Най- разбираемо е да я разгледаме чрез философския пример за противоположностите- духа и материята, яйцето и кокошката.

Този вид логика се използваше в марксистското учение. Особеността на визирания вид логика се съдържа в парадигмата «или»… или» , т. е. или кокошката, или яйцето- или материята, или духа, друго не съществува.

Даденият  вид логика разглежда кокошката и яйцето, духа и материята без отчитане на взаимовръзките. Тоест противоположности без единство. Оттук възниква абсолютизацията ту на едното, ту на другото от тях.

Едното се извежда от другото, затова възниква дихотомичния въпрос за първичността и вторичността. Той абсолютизира една или друга противоположност, което неизбежно води към дисхармония. Т.е., абсолютизацията на свободата е хаос, абсолютизацията на реда – тирания, дисхармонични социални форми. Този тип се изразява със сентенцията: Divide et impera- разделяй и владей.

2. Аналитична логика.

Това е по-натъшната  еволюция на хаотичната логика и вече не е дихотомична, а дуалистична логика. Противоположностите (кокошка и яйце, дух и материя) се разглеждат не откъснати една от друга, а във взаимовръзките им. Обаче в тази логика и кокошката и яйцето се разделят като отделни същности, макар и взаимосвързани. Това е човешка логика. Тази логика се вписва в парадигмата «и…. и…. , т. е. и кокошката, и яйцето. Духът се признава като равностоен  на материята: вече няма първично и вторично- има две различни, но взаимносвързани начала, които са равнозначими. Това е принципа на равенството.

3. Синтетична логика.

Тя представлява по-нататъшната еволюция на аналитичната логика. Тази логика е парадоксална логика, логика на гениите. Там, където обикновеният човек вижда две различни същности, геният вижда единство. Тази  логика се описва с парадигмата «не… не… , не кокошка и не яйце, а едновременно кокошка и яйце. Това е принципа на единството. В тази парадигма, там, където се появява яйце, се появява и кокошка и обратното, тези  начала не съществуват едно без друго. Единството в дадената парадигма управлява противоположностите, които се подчиняват на единството.

4. Цялостна логика.

Това е крайната еволюция на човешката логика, това е божествената логика. Нейната особенност се състои в това, че се отрича не само противоположността на кокошката  и яйцето, но и единството на кокошката и яйцето, духа и материята- те се разглеждат не като кокошка и яйце, а като ново битие, въобще не като кокошка и не като яйце, не дух и материя, а синтез- съвершенство.

Ако според синтетичната логика – това е едновременното присъствие на кокошка и яйце едно в друго, то божествената логика – това е едновременното отсъствие на кокошката и яйцето един в друг. Т.е. Това е синтез без яйца и кокошки.

Прилагана към теорията на относителността на Айнштайн божествената логика изглежда по следния начин: като нещо, което се явява предмет на закона за съхранението, битието е абсолютно, несътворимо и неунищожимо. То  не възниква от нищото и не преминава в нищото.

Като субект, подложен на закона на трансформацията, измененията и битието са относителни, като всяка нейна  форма преминава в друга форма.

По този начин битието се оказва не относително и не абсолютно, то просто е съвършено. Относително и абсолютно – това са  просто форми на организация на битието като еволюционен процес, цел на когото се явява не относителното и абсолютното, а съвършеното.