Усмивката на  министъра на външните работи на РФ Сергей Лавров не предвещава нищо добро за колегата му- държавния секретар на Държавния департамент на САЩ Рекс Тилърсън.

Москва отново надигра Вашингтон в Близкия Изток. Отначало Турция, после Катар, а сега и една от последните американски опори, Саудитска Арабия, в лицето на стария крал Салман Бен Абдел Азиз ал-Сауда пристигна за поклон пред новия шеф на региона президента на Русия Владимир Путин.

Пристигна не за развлечение, а защото неговото кралство просто няма друг избор. Разгромената на всички външни фронтове и пред много вероятна междусемейна караница за престола Саудитска Арабия иска мир. При колкото може по-добри условия.

Външнополитическа катастрофа на кралството

Преди няколко месеца всичко бе съвсем различно. Близкоизточното турне на Доналд Тръмп, като че ли бе върнало на саудитските принцове волята за борба и надеждата за успех. Американският президент изтанцува с принцовете воинствения танц и продаде маса оръжия, заради което бе / за разлика от предшественика си/ обикнат, обявен за най-близък приятел и отпратен в Тел-Авив.

По отчетите и анализите на това първо  задгранично турне на новоизбрания президент Тръмп фактически бе създаден «приятелски» съюз между САЩ, Саудитска Арабия и Израел, а неговите бъдещи действия бяха изпълнени с нов смисъл.

Главна цел стана противостоянието на рязко усилилата се в последните години шиитска дъга. Доскоро самотен, поради което  и неопасен, Иран си намери нови влиятелни съюзници в лицето на Русия и Турция. На практика спечелената война в Сирия се превърна в съкрушително поражение на американската дипломация - поражение, което все повече придобива очертанията на разгром.

Практически всички горещи точки, създадени от Вашингтон на Близкия Изток от 2011 год., са угасени, или са близко до това. Проектът «Кюрдистан», по-скоро изглежда, че в дългосрочна перспектива едва ли ще се състои (въпреки отчаяните опити да бъде раздвижена), така както не се удаде да бъдат обезпечени надеждни пътища на снабдяване на това образувание през южните иордански порти.

Йеменския "Афганистан"

В същото това  време Йемен стана за Саудитска Арабия неин истински «Афганистан». Страната се въвлича в тази война все повече и повече и понася все по-големи загуби. Да се влезе в Йемен се оказа много просто, но все по трудно става излизането. Сухопътната армия забоксува в планините. Летящите отряди на партизаните-хусити преминават  границата и все по-често атакуват позициите на саудитската армия на нейната собствена територия. Флотата на кралството след като загуби няколко повредени бойни кораби, така и не можа надежно да блокира крайбрежието, заето от хуситите.

Вече е съвсем ясно, че блицкриг  не се получи, войната се проточи и за Ер-Рияд няма никакви добри перспективи за нейното завършване. Напротив, съвсем очевидно е, че края на войната в Сирия по най-негативен начин ще се отрази на саудитските перспективи в Йемен. Много отряди с доброволци-шиити ще бъдат изпратени на юга на  Арабския полуостров и ще се опитат да обърнат хода на войната в полза на въстаниците. Войната трябва да бъде бързо приключена, докато ремито не се е превърнало в съкрушително поражение.

На милостта на победителя

Вероятно откритото прехвърляне в противоположния лагер на Катар, този мъничък, но твърде влиятелен в региона емират, се оказа последната капка, която пречупи волята на Ер-Риад за борба. С последни сили през лятото се опита да натисне официалната Доха. Бе и отправен застрашителен ултиматум, който бе просто игнориран.Ер-Риад не получи никаква поддръжка от страна на своите нови-стари «съюзници». В същото време оста Москва-Техеран-Анкара сработи отлично. Техеран протегна на Катар ръка с хуманитарна помощ, а Анкара — военна. Русия прикри операцията  на дипломатическия фронт и Саудитска Арабия със скърцащи зъби се наложи да отстъпи . А след това дойде и времето да  признае поражението.

Изтокът винаги отстъпва пред демонстрираната сила. И точно затова днес краля на Саудитска  Арабия е в Москва. Той ще се опита да изтъргува кралството и рода си с гаранции от най- влиятелния човек на Близкия Изток, който при това за разлика от предишните господари има навика да държи на думата си.

В дипломацията няма дребни неща. Всичко си  има своето значение и тежест. И усмивката на Лавров, и тържественото посрещане на победения противник от  победителя. Русия няма да доубива Саудитска Арабия. Защо й е? На нея е нужен нов, стабилен и безопасен за нейните южни граници Близък Изток.

Превод от https://topwar.ru/