Свободен ли е СВОБОДНИЯТ ПАЗАР?  

В пазарната икономика свободният пазар е цар на демокрацията! J

Автор на оргиналната карикатура е Aleksandr Salamatin, може да я видите тук,   допълненията са от Anonymous Bulgaria

С прискърбие ще споделя един факт, които се основава на мои наблюдения – образованието и познанията на народът ни, за същността на политическите процеси и термини, за функционирането на държавните институции и формите на политическо управление и обществен строй, през последните 25 години са сведени до минимум. Голяма част от българските граждани и по-специално тези родени след 89 година не могат да обяснят ролята, която имат държавните институции в управлението на държавата и ролята им в обществото. Това незнание обаче умишлено се увеличава от образователната система. Подменянето на един термин с друг – за „благозвучие” или защото звучи „по-модерно” или „толерантно” води до притъпяване на истинското значение на думите. Ще дам няколко примери:

Войската вече е „контингент”, капитализма е „икономически либерализъм”, убиването на малките производители се нарича „свободен пазар”, хомосексуалиста е „гей”, отсъствието и липсата на държавата от управлението се нарича „намаляване на регулациите” … подмяната на истинското значение на думите, с по-благозвучни термини, е навсякъде около нас! Същото се случва и с термина „свободен пазар” – в обществото би трябвало да се разбира че клиентът/купувача/ е най-важен, и той определя и цената и качеството на стоката! Обаче реалността е съвсем друга – Свободен пазар означава всъщност – пазар без никакви регулации! Нещо като „Борба свободен стил” – използват се всички средства и хватки, само и само да се стигне до победа! Т.е. предлагащите на пазара са свободни да правят каквото си искат, за да извлекат печалба и да имат икономически растеж! /не трябва да забравяме един немаловажен факт – в капиталистическия либерален икономически модел – растежа е основен и най-важен фактор! А под „растеж” всъщност се разбира увеличаване на печалбата!!!/

В „Краткия политическите речник на термините” – издание на НБУ под словосъчетанието „Свободен Пазар” се разбира: „Ако пазарът е специфична форма на размяна на стоки, блага и услуги между две страни, то концепцията за свободния пазар обхваща всички пазарни размени в обществото, които са предприети доброволно, без да са резултат от външен натиск или принуда.

При свободния пазар размените на стоки и услуги се извършват според доброволно споразумение относно цената между продавача (този, който ги предлага) и купувача (този, който ги получава). Цените се определят според търсенето и предлагането на пазара. Решението на двете страни дали са съгласни относно цената на размяната и дали искат да я предприемат, се взима свободно и доброволно.”

Звучи много хубаво и обаятелно и има само един недостатък – нито е вярно, нито е възможно! Решенията които се вземат за размяната на стоки между купувач и продавач са „свободни и доброволни” – това също – нито е вярно, нито възможно! А сега ще се опитаме да обясним защо! /В същото издание понятието „Свободен пазар” фигурира в раздела – „Капитализъм и икономически либерализъм”/

Каква е към момента ситуацията със „Свободния пазар” в България /а и в световен мащаб/? С няколко примера:

Преди около месец всички знаем, че производителите на тютюн излезнаха на протест, поради ниските изкупни цени на тютюна и поради това, че не им го изкупуват. Тютюнопроизводителите в България са от най-бедните райони на страната и това е единственият им поминък. Греков подозира картел при изкупвачите на тютюн От тази и други подобни статии се вижда напълно, че съществува картел между фирмите изкупуващи тютюна и това се случва в така наречения „Свободен пазар”, става ясно и друго – че самите субсидии не отиват при истинските тютюнопроизводители, и от ЕС май нямат нищо против! Всъщност ситуацията с българските тютюнопроизводители е същата, каквото с индийските тъкачи и индийските фермери произвеждащи памук. В същата ситуация се намират и милиони земеделски производители по целият свят. Хиляди индийски фермери се самоубиват след употребата на генетично модифицирани сортове Сега ще кажете при нас няма ГМО, не това обаче е проблемът. Това което равнопоставя индийските фермери и нашите тютюнопроидводители е факта че са притиснати до стената от псевдо„свободният пазар”! Тези хора са сведени на ръба на мизерията, живеят в крайна бедност и нищета, заради един основен принцип на икономическия либерализъм – ръста /разбирай – печалбата/! Относно ГМО-то обаче световния картел на производителите на сертифицирани семена също е хвърлил око на нашите тютюнопроизводители. Посредством ИПИ /Института за пазарна икономика/ се подхвърлят тънко и йезуитски в интервюта по националните български медии, че „продукцията на нашите тютюнопроизводители има ниска цена, защото е некачествена! А тя е некачествена, защото те не използват „сертифицирани” семена! Т.е. българския тютюн е лош, защото тютюнопроизводителите използват семена от предходната година!” Тези думи са цитат от интервюто на експерта Николай Вълканов от ИПИ за БНР, от следващия линк може да се чуе цялото интервю. Самите думи и тънкото лобиране за ГМО семена на Николай Вълканов от ИПИ може да чуете на 4 минути и 18 секунди!

Н. Вълканов: Предложенията към тютюнопроизводителите изглеждат като предизборен ход

И така отново стигнахме до думичката „лобиране”! Свободния пазар използва и лобисти! И то страшно много – лобистите са основен инструмент, който работи със свери на влияние, обещания, корупция и в крайна сметка успява да сведе държавните регулации върху големите международни корпорации до минимум!

Ще цитирам отново същия източник /„Краткия политическите речник на термините” – издание на НБУ/:

В идеалната концепция за свободния пазар държавата не трябва да се намесва при определяне на предлаганите на пазара стоки и услуги, нито при регулирането на цените им, нито да налага тарифи, да субсидира формирането на монополи и пр.

-          Съвсем ясно е казано – свободния пазар е този без държавни регулации!

Ситуацията всъщност изглежда така: Пускаме на равен старт двама боксьори – единият 50 килограма – срещу друг от свръх тежка категория 120 килограма! На ринга всичко е разрешено – няма забранени удари, съдията не гледа какви ръкавици се използват и нека по-добрия да победи! При това положение е ясно при кой ще отиде победата – по-силния размазва и унищожава по-слабия! Точно това е „Свободния пазар”, нерегулиран от държавата!

Само си представете как бай Иван примерно, ще започне да произвежда лимонада и когато излезе на пазара срещу Кока Кола ще има някаква печалба и пазарен дял? При положение че Кока кола може да купи бай Иван със парцалите, фирмата и цялото домочадие! И още нещо – как бай Иван ще убеди потребителите че неговата лимонада е по-хубава от колата, при положение че всеки ден по всички средства за масова информация има реклами на Кока Кола? Ето точно този казус, ще се радвам някой от ИПИ, да го обясни!

Относно изискването „държавата да не субсидира формирането на монополи!Това просто това няма как да се случи реално! Защото в много свери на обществените дейности единственото което има е естествен монопол, а ако не е монопол – тогава е картелно споразумение! /разбира се тайно, осъществено с корупция и на ниво лобизъм/”

И още нещо: Когато бившия социалистически блок се разпадна, защо ЕС, който изповядва принципите на демокрацията и свободния пазар, не остави конкурентното право на българските стоки? Защо, след като сме пълноправен член на ЕС, няма директива регламентираща процент присъствие на български стоки на пазарите на целия ЕС? Беше ни казано че стоките ни са „некачествени”! Е как така са ни некачествени стоките, при положение че България е била на челните места по производство в ЕС и на Балканския полуостров преди 89-та година?

Казва ни се че имаме „право на избор” – но в същото просто избираме единия или другия представител на картелното споразумение! Ще дам пример с марките дъвки, който можем да си купим от всеки един магазин, или будка, или кафе в България.

Истината е, че има десетки видове дъвки от различни марки и с различни опаковки – Орбит, Уинтърфреш, Риглис, Файф, Еъруеис, Вивидент и още какво ли не – но производителят на всички тези марки е един! Т.е. дали вие ще си купите Орбит или Файф – вашите парички отиват при един и същ производител! Е това свободен пазар ли е? И имам ли аз, като потребител, право на избор???

За съжаление подобен „свободен пазар” ни заобикаля във всички обществени свери …