Петър Волгин

ЕДНА перверзна симбиоза между парите на ГЕРБ и фанатизма на провалената десница роди поредната бутафорна картинка в центъра на София, този път в Университета. Случващото се там от петък вечерта е свещен съюз на Бай Ганьо, Полиграф Полиграфович, Йозеф Гьобелс и Андрей Жданов, сформиран в името на “великата цел” - да бъдат върнати на власт герберите, а ако може,  покрай тях в парламента да се промуши и остатъчната десница.

Главните роли в тази пошла комедия са поверени на активисти на ГЕРБ и ДСБ, удобно предрешени като "интелектуалци" и "университетски преподаватели". Извинете, моля, какъв интелектуалец може да бъде онзи посредствен апаратчик от Костовата организация, който си въобразява, че е църковен професор, религиозен мислител и Торквемада на качеството. Епизодичните роли са дадени на други персони - журналистки, пиарки с огромни претенции и нулев умствен капацитет, както и либералстващо-папагалстващи NGO активисти.

Това е средата, в която българската десница вирее най-добре - среда на претенциозни алитерати. И ще помоля да не се говори за “морална революция” и “чистота на помислите”, “пробуждане”, “единство, творчество и красота”. Случващото се е банален опит на снобеещата неолиберална олигархия да задържи позициите си.

Не очаквайте от тези хора да говорят за социална справедливост, равноправие, преодоляване на неравенствата. Главните герои на настоящия български фалшив бунт са храненици на чужди фондации, чиято основна цел е да ни налагат пазарно фундаменталистките си догми. Между другото  това са догми, които отдавна са отречени в цивилизования свят. Единственото място, където продължават да виреят, са главите на нашите фондационери. Те, разбира се, гледат с презрение на всеки опит за социално говорене и за социални действия. За тях е важно чуждото им финансиране. Неолибералната олигархия разчита точно на такива лица да защитават интересите.

Остатъчната десница, разбира се, също е готова да помогне. Ако трябва, ще организира “поход към Рим", като този на Мусолини от 1922 г. или “нощ на дългите ножове", като тази на Хитлер от 1934 г., срещу всеки, който си позволява да мисли различно от десните “интелектуалци". Българската десница е изключително толерантна, но само към хората, които мислят като нея. Към останалите, т.е. към хората които не мислят като нея, тя се държи точно както се е държал Лаврентий Павлович Берия с опонентите на Сталин. Изобщо днешната българска десница е едно изключително авторитарно образувание. Възхвалява европейските ценности, а в мокрите  сънища най-често се явява Аугусто Пиночет  или в краен случай Бойко Борисов...

* Мнението е от “Деконструкция” на БНР

ПРОБЛЕМЪТ Е ВЪВ ПРЕМАХВАНЕТО ОТ ВЛАСТ НА ЧЕРВЕНИТЕ УРОДИ - РУСОФИЛИ

Според мен това е единият от многото проблеми. Въпреки че русофилството не значи прокомунизъм. Просто ми се струва, че в глобален мащаб т.н. демокрация е изчерпана.