Пред мен, зад мен е черен океан.

Припламват в него галактични гари.

И аз съм центърът на самотата - сам,

последен рицар в звездните безкраи.

Вселената ухае на тамян.

Омайва ме, главата ми се мае.

Летя, но без криле, в божествен храм

и скулптор космосът неведомо ме вае.

В готическата катедрала на духа

в епилептичен транс издигам се нагоре.

Триоки същества издишват страшно - ха.

И от диханието пари ме оборват.

Изгубвам се в безкраен вертикал

на архимедов винт - водачът таен.

С утехата, че почнал съм от кал,

но само там на хората съм равен.

А после идва вечният възход -

възходът към божествени поляни.

Под тях гневът излива се в потоп,

над тях съм аз - последният Избраник.