Постинг
14.04.2015 10:14 -
Открит е вредителят, виновен за взривовете в Иганово !
Автор: born
Категория: Новини
Прочетен: 6764 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2015 10:32
Прочетен: 6764 Коментари: 2 Гласове:
16
Последна промяна: 14.04.2015 10:32
Вече покойният поет Валери Петров е проявил невероятна детективска интуиция, която е развил и изложил в някои от своите чудесни произведения. Ето какво е пророкувал в своето произведение “ Репортаж за трите Хаш" :
РEПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ
автор: Валери Петров, който напоследък изглежда все по-актуален
Приятно четене!
РEПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ
Кои книги напоследък радват се на просто редък, изумителен напредък?
Тези книги, тези книги със убийства и интриги, дето, ха де, затвори ги,
докато на „Плана” 5 нашият майор напет, стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които водят към едно корито, ужким старо и разбито,
но която, щом по цинка той го тръкне със пуцинка,
ще разкрие начертан план на мотопед „Балкан”, който вража нам държава
жаждува да притежава…
Да, тез книги в страшна треска дирят се и гълтат днеска:
книгите със шпионаж, книгите със саботаж – отче наш, тираж нам даж
за тоз бранш насущний наш!
А понеже всеки знае, че наистина така е,
нека бъде този наш поетичен репортаж вместо във стила банален,
в стил шпионско-криминален, взет от библиотека „Лъч”.
- О.К.! Тенк’ю вери мъч!
ГЛАВА ПЪРВА -
Тук нещо се крие! Всичко гаче ли ясно не ми е! –
си помислил другарят Попов, поддиректор на нашия нов
комбинат за мазутови печки.
– Тези гайки са майче мънечки и не знам как ще бъдат монтирани.
От кого ли са те проектирани? – Тъй си казва значи той
и сред планове безброй вижда на един, че има разлика от 5 сантима.
- Тука действа вража шайка! Ваш’та майка, наш’та гайка изменили сте нарочно
с болта да не пасва точно! –
Тъй извиква в гняв суров поддиректорът Попов и в подкрепа на това,
неизрекъл тез слова, зърва видима едва, буквата латинска Хаш,
със която някой враж специалист по саботаж не веднъж, не даже дваж,
а дор триж със подла мисъл плана грешен бил подписал.
- „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи!
ГЛАВА ВТОРА -
Вината е в тора. Такъв добив при толкоз фосфат! Но ще видим кой кум и кой сват!
Така Спас, агронома, си каза и отвесната бръчка
проряза още младото Спасово чело… А в тоз миг недалече от село,
Във завода полиетиленов
инженерите Колев и Ненов Наблюдават със трепет и страх
как пред тях етиленът на прах, наместо да втаса в прозрачна пластмаса,
държи се в процеса съвсем непонятно, ултрагаменски и суперфосфатно!...
И тръгват по гарите Спас и другарите и ето накрая откриват оная бележка,
съставена по всички правила, но с грешка, която била, значи,
направила в завода за шушляци тор да довтаса,
а на блока със рапица – пластическа маса.
Грешка? Може. Но защо? Не е толкоз просто то!
Налице е, явно, враж твърде подъл саботаж! Ако беше грешка баш,
би ли етиленът наш, носил знака „Троен Хаш”, който не веднъж, не дваж,
а навред три пъти баш този спец по саботаж, драснал е, за да докаже,
че с такъв голям кураж е, та надсмива ни се даже! -
„Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи!
ГЛАВА ТРЕТА …
И ги пращат. И за труд те се захващат, но за жалост и уви
все нахалос им върви:
Сред дошлите от чужбина са съмнителни двамина,
но тоз има алиби, онзи пък едва ли би…
А във същото време саботьорът не дреме:
Тук заводът за обуща някакви кошмари пуща.
Там изписва института срещу западна валута уред,
обявен за брак във века на Гей-Люсак.
Тука бива произведен филм пореден – ама бледен, ама беден, филма неден,
всичко от чужбина има, даже има и да взима.
Там измисля се батерийка за откриване Америйка.
Тук талант е съкратен и заместен със кретен.
Там споменатата „Плана” бива трижди разкопана,
тъй че в кал остава скрито мотопедното корито.
Там и там из края наш някой върши саботаж и под всеки саботаж
слага своя „Троен Хаш”…
Сред шишета, край кьошета на ухо мълвата шета,
а мълва когато шета, в миг я хващат аташета:
- Кой е този „Троен Хаш”? - Наш не е! – Не е и наш!
- Е, че чий ще е тогаж?! Уж не скръстваме ръце, а пък на, едно лице,
явно действащо за НАТО, ни остава непознато.
Я да се порови всеки в тайните си картотеки! -
И вълна вълната гони към различни пентагони
и различни пентагони вдигат рамене с пагони:
- Наш не е! – Не е и наш! Имахме един на стаж по аркутинския плаж,
но забърка се в миш-маш, след което в МВР-то пази горния етаж.
- Е, тогава кой е той, този предан нам герой,
спъващ сам по почин свой болшевишкия им строй?...
(Краят – в следващия брой.) ***
- Не, не става тая с края. Искам кой е да узная!
– Тъй ще каже някой патил от романите читател.
А въпросната разгадка много проста е и кратка:
Работата е, че Хаша бил от азбуката наша и
четял се значи не като „Хаш”, а като „Не”, като наше „Н” трикратно,
казващо съвсем понятно, че наред със всички вражи опити за саботажи
има друг вид саботаж, не по чужди инструктаж, ами местен забутаж,
недознаш и замоташ, чийто автор си е баш
Н-якой Н-екадърник Н-аш! Ето, ето кой бил,
дето зашифрован бил под Н(е)-то: Н-якой Н-екадърник Н-аш,
мой съсед и твой адаш, скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш, който хем ни мъчи с дваж
по-невидим саботаж, хем се пъчи, че е наш,
и то наш със дълъг стаж, страшно наш като блиндаж
и на всичко наше страж! …
Със което и завършва този тайнствен репортаж.
(1965-1987, Валери Петров)
РEПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ
автор: Валери Петров, който напоследък изглежда все по-актуален
Приятно четене!
РEПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ
Кои книги напоследък радват се на просто редък, изумителен напредък?
Тези книги, тези книги със убийства и интриги, дето, ха де, затвори ги,
докато на „Плана” 5 нашият майор напет, стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които водят към едно корито, ужким старо и разбито,
но която, щом по цинка той го тръкне със пуцинка,
ще разкрие начертан план на мотопед „Балкан”, който вража нам държава
жаждува да притежава…
Да, тез книги в страшна треска дирят се и гълтат днеска:
книгите със шпионаж, книгите със саботаж – отче наш, тираж нам даж
за тоз бранш насущний наш!
А понеже всеки знае, че наистина така е,
нека бъде този наш поетичен репортаж вместо във стила банален,
в стил шпионско-криминален, взет от библиотека „Лъч”.
- О.К.! Тенк’ю вери мъч!
ГЛАВА ПЪРВА -
Тук нещо се крие! Всичко гаче ли ясно не ми е! –
си помислил другарят Попов, поддиректор на нашия нов
комбинат за мазутови печки.
– Тези гайки са майче мънечки и не знам как ще бъдат монтирани.
От кого ли са те проектирани? – Тъй си казва значи той
и сред планове безброй вижда на един, че има разлика от 5 сантима.
- Тука действа вража шайка! Ваш’та майка, наш’та гайка изменили сте нарочно
с болта да не пасва точно! –
Тъй извиква в гняв суров поддиректорът Попов и в подкрепа на това,
неизрекъл тез слова, зърва видима едва, буквата латинска Хаш,
със която някой враж специалист по саботаж не веднъж, не даже дваж,
а дор триж със подла мисъл плана грешен бил подписал.
- „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи!
ГЛАВА ВТОРА -
Вината е в тора. Такъв добив при толкоз фосфат! Но ще видим кой кум и кой сват!
Така Спас, агронома, си каза и отвесната бръчка
проряза още младото Спасово чело… А в тоз миг недалече от село,
Във завода полиетиленов
инженерите Колев и Ненов Наблюдават със трепет и страх
как пред тях етиленът на прах, наместо да втаса в прозрачна пластмаса,
държи се в процеса съвсем непонятно, ултрагаменски и суперфосфатно!...
И тръгват по гарите Спас и другарите и ето накрая откриват оная бележка,
съставена по всички правила, но с грешка, която била, значи,
направила в завода за шушляци тор да довтаса,
а на блока със рапица – пластическа маса.
Грешка? Може. Но защо? Не е толкоз просто то!
Налице е, явно, враж твърде подъл саботаж! Ако беше грешка баш,
би ли етиленът наш, носил знака „Троен Хаш”, който не веднъж, не дваж,
а навред три пъти баш този спец по саботаж, драснал е, за да докаже,
че с такъв голям кураж е, та надсмива ни се даже! -
„Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи!
ГЛАВА ТРЕТА …
И ги пращат. И за труд те се захващат, но за жалост и уви
все нахалос им върви:
Сред дошлите от чужбина са съмнителни двамина,
но тоз има алиби, онзи пък едва ли би…
А във същото време саботьорът не дреме:
Тук заводът за обуща някакви кошмари пуща.
Там изписва института срещу западна валута уред,
обявен за брак във века на Гей-Люсак.
Тука бива произведен филм пореден – ама бледен, ама беден, филма неден,
всичко от чужбина има, даже има и да взима.
Там измисля се батерийка за откриване Америйка.
Тук талант е съкратен и заместен със кретен.
Там споменатата „Плана” бива трижди разкопана,
тъй че в кал остава скрито мотопедното корито.
Там и там из края наш някой върши саботаж и под всеки саботаж
слага своя „Троен Хаш”…
Сред шишета, край кьошета на ухо мълвата шета,
а мълва когато шета, в миг я хващат аташета:
- Кой е този „Троен Хаш”? - Наш не е! – Не е и наш!
- Е, че чий ще е тогаж?! Уж не скръстваме ръце, а пък на, едно лице,
явно действащо за НАТО, ни остава непознато.
Я да се порови всеки в тайните си картотеки! -
И вълна вълната гони към различни пентагони
и различни пентагони вдигат рамене с пагони:
- Наш не е! – Не е и наш! Имахме един на стаж по аркутинския плаж,
но забърка се в миш-маш, след което в МВР-то пази горния етаж.
- Е, тогава кой е той, този предан нам герой,
спъващ сам по почин свой болшевишкия им строй?...
(Краят – в следващия брой.) ***
- Не, не става тая с края. Искам кой е да узная!
– Тъй ще каже някой патил от романите читател.
А въпросната разгадка много проста е и кратка:
Работата е, че Хаша бил от азбуката наша и
четял се значи не като „Хаш”, а като „Не”, като наше „Н” трикратно,
казващо съвсем понятно, че наред със всички вражи опити за саботажи
има друг вид саботаж, не по чужди инструктаж, ами местен забутаж,
недознаш и замоташ, чийто автор си е баш
Н-якой Н-екадърник Н-аш! Ето, ето кой бил,
дето зашифрован бил под Н(е)-то: Н-якой Н-екадърник Н-аш,
мой съсед и твой адаш, скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш, който хем ни мъчи с дваж
по-невидим саботаж, хем се пъчи, че е наш,
и то наш със дълъг стаж, страшно наш като блиндаж
и на всичко наше страж! …
Със което и завършва този тайнствен репортаж.
(1965-1987, Валери Петров)
Вълнообразно