Измина почти месец от кончината на явлението Едуард Ван Хален и считам, че дължим /поне аз лично/ да обърна заслуженото  внимание на този творец на музиката /съвременната, разбира се, а защо не и въобще/. Не задруго, а и за това, че най-малко в техническо отношение той наистина е явление, подобно на това, което в класиката са такива титани като Паганини /на цигулката/, Моцарт /на пианото/, както и редица други музиканти и композитори. 

Със своята монументалност “Ван Хален” заема заслужено почетно място сред революционните рок състави. 

Той /основният стълб на групата- Едуард Ван Хален/ съумя да разшири възможностите на китарата като инструмент и звучене и постави основите за звука на хард рока през следващите десетилетия, като едновременно с това запази свежестта и привлекателността му независимо от стотиците или може би хиляди варианти имитации и подражания. Тук, в тази група, всичко е на мястото си: от почти механичния пулс на баса на Майкъл Антъни и примитивно опростените ударни средства- кънтящите  барабани на Алекс Ван Хален до енергичните истерични вопли на Дейвид Лий Рот и невероятната яростна китарна буря на Еди.

В знаменитото прочуто  соло на “Eruption”* той постига извличането на невъобразими  и неподражаеми звуци , немислими преди тези изпълнения, които и досега все още звучат почти невероятно. Емблемата «Van Halen» е музика, която е „над живота“, но в същото време е и нехарактерен звук в най- добрия смисъл на думата, безразсъден , но категоричен творчески израз на това, което групата ще създава в продължение на следващите дълги години от съществуването си. Къртещите  "Runnin "With the Devil", "Jamie’s Cryin" и "Atomic Punk" промениха рокендрола по тяхно време, но те все така звучат утвърждаващо жизнено, неочаквано, весело и забавно - и наистина съвсем революционно. Ако бихте могли само да чуете и усетите в цялостта му стегнатия, плътен режещ звук,с който стартира версията на "You Really Got Me" на The Kinks, която самият автор Рей Дейвис поставя над оригинала, кръвта във вените започва да тече по-бързо и  енергично и дали не заради това усещане се продават в милионни тиражи записите на такива монументални музикални произведения?

ПП. Не мисля, че има смисъл да описвам целия творчески път и развитие на емблемата «Van Halen». Всеки интересуващ се може да да се запознае с тях в стотиците, а може би хиляди от тях в глобалната информационна мрежа. 

ППП. Една интересна подробност: Едуард Ван Хален е абсолютен “слухар”. Негов условен “учител” и образец се явява Ерик Клептън.

По собствено признание на Ван Хален той никога не е усвоявал музикална теория и музикална грамотност.

"Не разбирам нищо от гами или музикална теория"- казва той в интервю за "Ролинг Стоун" през 1980 г. "... И не искам да бъда считан за най-бързо свирещия китарист в региона, който побеждава съперници наред в своеобразни състезания. Знам само, че рокендрол- китарата, като блус- китарата, е мелодия, скорост и вкус, но най-важното е, че това е емоция. Просто искам хората, които слушат моето свирене, да усещат нещо от това: щастие, тъга или поне вълнение " ...

https://www.youtube.com/watch?v=b6y3XNKtTLI      

https://www.youtube.com/watch?v=YbsYc3UNdZ4
https://www.youtube.com/watch?v=ULEBSxP725w