Такламаканският народ е особено музикален и талантлив, както вече имах удоволствието  да отбележа в паралела с произхода му от дълбока древност, та и досега . 

Особено през уикендите обича да се наслаждава на фолклорните бисери на местните музикални състави. Въпреки , че не съм голям специалист в музикално отношение, признавам че като незапознат с местния фолклор досега, намирам големи пропуски у себе си в това направление. Но явно ще имам достатъчно време да попълня тези липси в Ентелектуалния си багажник, тъй като моята инквизиторка, запратила един непокорен ней нещастник в другия неевропейски  край на света, въобще не се е обадила досега да се поинтересува как се чувствам тук и как върви превъзпитанието ми. Ако някой има досег с Нейно Даскалолепие, бих го помолил да я извести, че тук е много готино за мен . И конят ми прояде от пустинната растителност, която е обилна , а цвиленето му звучи съвсем не мъчително, а съвсем оптимистично и радостно обнадеждено. Той се радва на грижите на една от фенките ми, като стана и той доста популярен сред любителките на конската красота.

 Използвам случая да представя един от водещите  такламакански фолклорни състави /TAKLAMAKANDESERTBOYS/ с едно негово забележително изпълнение, целящо чудесно настроение у слушателите и зрителите през идущата седмица :