За неофициален  рожден ден на прогресив рока се счита датата 10 октомври 1969 година, когато излиза първият   албум- In the Court of the Crimson King на групата Crimson King, посрещнат от публиката с цялата гама на музикалната чувствителност -  от възторг до пълно отричане. Времето обаче е най-добрият съдник ...

King Crimson ( Кинг кримзън, kɪŋ "krɪmz(ə)n), в превод от англ. Малинов  крал) — британска рок-група, създадена от китариста Робърт  Фрип  и барабаниста Майкъл Джайлс през 1968 год.. Музиката на групата стилово погледнато представлява  истински прогресив рок. King Crimson  е призната за една най-добрите групи от този жанр.

Забележимата част от историята на King Crimson се състои в различните промени, извършващи се  в състава на групата. През тези истории Робърт Фрип преминава като единствения постоянен участник.

Според Робърт Фрип, "The Crimson King" е прототип на Велзевул, "владетеля на мухите", чиято арабска форма на името "Бил Сабаб" означава "целеустремен човек". За разлика от  стиховете на Синфийлд, където се посочва, че под „Пурпурния крал” се подразбира Фредерик II Хоенщауфен, сицилианския и германския крал, владетеля на Свещената Римска империя, когото Данте нарича „последния император на римляните”.

       В първия албум на групата се съдържат основно новаторски елементи. Въвеждащата композиция «21st Century Schizoid Man» («Шизоидът на  XXI век») с изопачен нестандартен вокал и характерния “метален” инструментален звук бележи края на прехода на жанра “метал-рок” от “твърдия и тежък” рок. Първата композиция на първия албум на King Crimson е деклариране за ангажимент към полиритмията.Нейното звучене може би трябва да се назове «знаково», но по същество развиват жанра вече други състави, King Crimson нищо подобно  повече не създава, макар «метъл» елементите да присъстват в творчеството на групата до ден днешен.

      Завършващата албума титулна композиция «Дворецът на малиновия крал» (The Court of Crimson King) представлява дълъг  структуриран епос в минорен стил с изкуствени мажорни каденци*.

Робърт Фрип заявява за пореден път в интервю през август 2012 г., че се  оттегля от музикалния бизнес, но през 2014 г. представя ново превъплъщение  на King Crimson, включващо Фрип (китара), Мел Колинс/Mel Collins (саксофон, флейта), Тони Левин / Tony Levin (бас). , Пат Мастелото / Pat Mastelotto (барабани, перкусии), Гавин Харисън /Gavin Harrison (барабани, перкусии), Майкъл Якшик /Michael "Jakko" Jakszyk (вокал , китара, флейта) и Уилям Рифлин /William Rieflin (барабани, перкусии, синтезатор). През 2016 г. Джереми Стейси/  Jeremy Stacey (барабани, клавишни) допълва групата като осми член, превръщайки я в "двоен квартет".

И накрая една чудесна сентенция на Робърт Фрип :"Музиката е виното, което изпълва чашата на тишината."

Както и показалец към последния албум на групата от 2016 год.: from the new King Crimson album - "Radical Action to Unseat the Hold of Monkey Mind". /в свободен превод “Радикално действие за сваляне на задръжките от маймунския ум”/ с композицията: Starless.

*Каденца /cadence; cadenza/ - хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса,   разчленяващ музикалната конструкция и спомагащ за цялостното й изграждане. В някои случаи вмъкнат откъс към края на музикалното произведение, с което се дава възможност на някой от изпълнителите да демонстрира техническите си възможности. За по-разбираемо възприемане на термина предлагам следното обяснение:

“Ако трябва да слушате - в концертната зала или по телевизията - концерт за пиано, цигулка или виолончело с оркестър, обърнете внимание на края на първата му част. Чуват се онези музикални теми, върху които композиторът е построил   частта. Оркестърът и соловият инструмент ту се комбинират и съчетават, ту си съперничат. В тези моменти изглежда, че финала е съвсем скоро ... Но диригентът внезапно сваля палката. Оркестърът замлъква и започва майсторско соло.Това е един вид фантазия по темите на произведението. Соло инструментът показва всичките си възможности в него. Бързи пасажи, мощни акорди, мелодични  и енергични мелодии следват една след друга. При заключителните акорди на каденциите според знака на диригента се присъединява и оркестъра и заедно с всички музиканти следва финала на частта. Някога, през XVIII век, композиторите не пишели каденци . Всеки солист импровизирал по време на спектакъла. Бетовен за първи път започва да пише каденци за своите концерти.Последвали го и други композитори. И ритъмът придобива по-органичен характер, започна да се слива по-добре с формата на цялото произведение. Думата "каденца" (от латинското cadere са произлезли  италианската cadenza и френската cadence,, което означава край,финал) има и друго значение: това е последния хармоничен и мелодичен обрат, който завършва малък музикален епизод, придавайки му пълнота. В този смисъл думата „cadence“ е по-често използвана, т.е. френската версия на термина.