Бет Харт (англ. Beth Hart; 24.01.1972) — американска певица, музикант, композитор, художник.
Бет Харт е родена в градчето Пасадена, недалеч от Лос-Анджелес, в семейство, в което всички обичали музиката — дотолкова, че още на четири години момиченцето било сложено на столчето пред пианото. Възприемала занятията с възторг и виждала пред себе си кариерата на класическа пианистка и дори оперна певица. Но… животът се развил по различен начин..
Талантът й бил очевиден и несъмнен. «Отначало не знаех нотите и се опитвах да надхитря мисис Дейвис, моята учителка. Слушах това, което свири тя и го повтарях слухарски, преструвайки се, че гледам нотите. Но тя бързо усети и разгада трика ми…» – смее се Бет, спомняйки си тези години. След пианото следва обучение и на виолончело. «Смешно ми става понякога, когато си помисля, че моите любими музиканти – това са класиците, Бетховен и Рахманинов, – спомня си Харт. – В тяхната музика има достатъчно секс, но у певците има още нещо – душа. Ета Джеймс, Дайна Уошингтън, Били Холидей…» Всички тези имена проникнали в съзнанието на Бет благодарение на майка й, която обожавала да слуша Ета Джеймс.
В крайна сметка, в Америка са и се реализирали и хитовете, и контрактите с мейджър-лейбълите, и сътрудничеството с Джеф Бек, Слаш и даже Deep Purple (!).
В следващите си творби, Seesaw и Live In Amsterdam, тя се комбинира с Джо Бонамаса, и достига първа позиция в класацията на Билборд за блус албуми, както и албума Don"t Explain на Бет Харт и Джо Бонамаса. Албумът Seesaw достига 8-ма позиция в класацията на Билборд за Топ независими албуми.Не може да се каже за кого повече или по-малко е изгодна тази симбиоза и кой всъщност, Харт или Бонамаса, помага на другия.
Първият албум с Бонамаса, Don"t Explain, става златен в Нидерландия. През 2014 г. е номинирана за Грами за албума Seesaw и е номинирана за Наградата за блус музика в категорията "Най-добри съвременни блус изпълнители – жени".
В същото време Харт отказва изгодни предложения, всъщност роля, която би вероятно я направила веднага звезда от първа величина – ролята на Дженис Джоплин в биографичния филм. Точно тогава тя оказва наясно със себе си, че иска да бъде не «втората Дженис», а изключително «първата Бет Харт». И нейният стил се оформя не под влияние на една-единствена личност, дори и такава значима.
Певицата вече не се безпокояла – тя определено е наясно, какво иска от живота. (Макар че Харт прави и опит да се изучи за… агент по недвижими сделки. Но за съвсем кратко време.) «Когато съм на сцената и публиката е редом с мен- го чувствам като майчиното мляко, като влюбения поглед на най-красивия, честен и добър мъж на света, като най- силния наркотик, като ръката на Господ на рамото ми…» – казва Харт. Тя е виждала и оценявала клубните концерти на велики музиканти и знае, че иска да бъде същата като тях.
По отношение на стила й на пеене, редно е да се отбележи, че основните направления са: блус-рок*, джаз-фюжън** и соул***.
*Блус-рок (англ. blues rock) – музикално направление, възникнало като резултат от смесването на доста близките понятия блус и рок. Като че ли няма нищо сложно в това дефиниране, но не всичко е толкова опростено, колкото изглежда. Блус-рока в тясното разбиране на термина се появява в края на 1960-те и ако е липсвал определен подход в извличането на звука, напълно би могъл да се слее с ритъм-енд-блуса. Това обаче не се е случило.
Характерни групи, като The Rolling Stones, The Yardbirds, The Who балансирали на границата ритъм-енд-блус и блус-рок, но с появяването на по-тежкото звучене, а това се е случило именно в края на 60-те, блусовите композиции в изпълнение на рок-групи придобиват съвсем друг нюанс. Led Zeppelin, Jeff Beck Group, Jimi Hendrix, Johnny Winter, Free, Savoy Brown, Ten Years After и множество други състави и изпълнители започват да усвояват новото поприще. От началото на 70-те блус-рокът се обособява като отделен стил с базови характерни черти като: утежнени рифови китарни партии, продължителни импровизации и подчетани солови китарни партии.
Разбираемо е, че тези характеристики не са били абсолютно задължителни и често са допускали отклонения. В блус-роковите формации се срещат и клавишни инструменти и даже духова секция.
Колкото и да изглежда странно, блус-рокът получава най- голямо развитие във Великобритания. В това отношение Щатите са били доста по-оскъдно представени на световната сцена с известни изключения на част от групите от юга на САЩ, които оформят цяло отделно направление в рок-музиката, получило названието «южняшки рок» («southern rock»). Към тях се отнасят разбираемо The Allman Brothers Band, ZZ Top и Lynyrd Skynyrd, чиито принос в развитието на блус-рока е просто грандиозен.
От втората половина на 70-те до 90-те години на ХХ век, блус-рокът попада под влиянието на хард-рока. И едва в последно време този стил отново се завръща към своето предишно звучене, подарявайки на света нови забележителни изпълнители, като Jeff Healey, Joe Bonamassa, The Black Crowes. Не на последно място роля във възобновяването на популярността на блус-рока изиграва един от най- ярките китаристи в света Гари Мур (Gary Moore), който с излизането на албума му «Still Got the Blues» през 1990 год., се връща към блусовите корени. От този момент блус-рокът придобива своето второ дихание и, съдейки по огромния брой групи и изпълнители, които в днешно време работят на кръстопътя блус/ рок, е несъмнено ясно , че този стил не ще загуби популярността си още дълго време.
**Джаз-фюжън (също джаз-рок, джаз-рок-фюжън или фюжън; англ. fusion «сплав») — музикален жанр, съчетаващ елементи на джаз и други стилове, обикновено поп, рок, фолк, реге, фънк, метъл, R&B, хип-хоп, електронна музика и етническа музика. Фюжън албумите, дори създадени от един изпълнител, често включват разнообразни творби от тези стилове.
В края на 1960-те джезмените започнали да смесват различни форми и импровизационни техники на джаза с електрическите инструменти на рока и ритмите на соула и ритъм-енд-блуса. В същото време някои рок-музиканти започнали да добавят джазови елементи в своята музика. 1970-те са станали десятилетието на най- голямото развитие на фюжъна, макар стилът да е добре представен и в по-късни времена. Бъдейки по-скоро систематизиран музикален стил, фюжънът може да бъде разглеждан и като музикална традиция или подход. Някои прогресив-рок произведения определено се класифицират към фюжън.
Фюжън-музиката в преобладаващата си част е инструментална, често със сложни тактови мерки, ритъм и удължени композиции, съдържащи импровизации. Много водещи фюжън-музиканти са узнаваеми по високото ниво на техниката на свирене, съчетаваща се със сложни композиции и виртуозни импровизации.
***Со́ул (от англ. soul — «душа») — супер емоционално, прочувствено, «душевно» направление на популярната музика на чернокожите жители на САЩ (ритъм-енд-блуз), създало и оформило се в южните щати на САЩ в края на 1950-те години под въздействието на традициите на джазовата вокална импровизация и спиричуълс****. Музикалните критици считат за най- ранния образец на соул «I’ve Got a Woman» — песен, записана на 18 ноември 1954 год. в Атланта от Рей Чарлс. Другите най- важни записи на ранния соул — «Please Please Please» на Джеймс Браун (1957) и «Georgia on My Mind» на Рей Чарлс (1960).
През 1960-те години соулът става най- популярното направление на негърската музика. Това е свързано с борбата на афроамериканците за граждански права: такива ключови записи, като «A Change Is Gonna Come» са имали както символично-библейско , така и актуално-политическо звучене.
****Спиричуъл (от английски: Spiritual – „духовен“) е религиозна песен, създадена от поробените африканци в САЩ. Възниква в края на 19-ти и началото на 20 век, на базата на европейски протестантски химни и вследствие при покръстването на цветнокожите. Текстовете са върху библейски легенди, приспособени към начина на живот на чернокожите и примесени с техния фолклор. Спиричуъл значително спомага за възникването и развитието на джаза.
"Касапинът" от 42 пехотен полк...
Борисов в страната на ,,кривите огледала...
https://en.wikipedia/wiki/Beth_Hart
https://www.mesaartscenter
https://shopserv/beth-hart/
https://www.bbc.co/music/artists и др.
хубава идея имаш ,борни...
аз, също не познавах тази певица, преди да вляза в блога
а, тя заслужава, беше ми мн.приятноо...
благодаря!
хубава идея имаш ,борни...
аз, също не познавах тази певица, преди да вляза в блога
а, тя заслужава, беше ми мн.приятноо...
благодаря!
Има много изпълнители, които не познаваме. Други сме чували, но не сме знаели, че са те. Трети пък сме ги чували, но не сме знаели смисъла на хитовите им. Музиката е една вселена . И Апостоловци, Гетювци и Го4ита няма в нея...
Честита Баба Марта ! Весел, приятен и ползотворен месец на предпролетта !
01.03.2019 14:03
Мисля, че и двамата не сте у ред и давам ппример със себи си - аз съм имал интимни контакти с толкова жени, колкото е половината от броя на звездште по небето. Мисля, че това е съвсем нормално, а на Вас двамата достиженията причислявам към извън нормално приетите норми на общуване между хората и жените...
Успешно възкачване на постинга на Първа, но моята преценка е по-важна от всички, проникнали в постинга Ви.