Документираните от различни източници шотландски танци наброяват над 15 000 !

Като най-известни от тях могат да се споменат следните основни :

• Ceilidh — достаточно опростени, не изискващи сериозни знания и подготовка танцыи, в които могат да участват всички, които пожелаят. Основно включват танци на двойки и хороводи.

    Друга разновидност са шотландските “бални” танци (англ. Scottish country dance или съкр. англ. SCD) — са вид танци, оформили се в Шотландия през XVIII в.

SCD се делят по  типовете музикални размери, под които се танцуват на:

    Рил (англ. Reel), размер 4/4, 2/2), включващи също така и хорнпайп (от англ. «Hornpipe», размер 3/2),

      Рил е тип традиционен танц, разпространен в Ирландия и Шотландия, а така също се подразбира и като музикален ритъм, под който може да се танцува този танц.

      Рил е  възникнал примерно около 1750-те години в Шотландия, а ирландските майстори танцьори са го доразвили по нататък (два рила — «Kelsey’s Wee Reel» и «Miss MacLeod’s Reel»). Музикалният му  размер е 2/4 или 4/4, темпото е бързо. По характера си се явява «бягащ» танц. До средата на ХХ век се оформят мелодично и танцово Single Reel и Double Reel, като първия бил по-опростен и по-бавен. По късно разликите между тях се изгубили.

• Джи́га (англ. jig) — бърз старинен британски танц от келтски произход. Музикален размер 3/8, 6/8, 9/8 или 12/8 (в зависимост от разновидностите). В днешно време джига е една от основните мелодии при изпълненията на ирландските и шотландски танци.

През  XII век “жига” се наричала малката цигулка, с която са изпълнявали музикалния съпровод на танците, откъдето е дошло и названието на единия от тях.

   - Страспей (англ. Strathspey) — шотландски народен танц и музикален жанр, в размер 4/4, подобен на рил, но като правило, по- забавен като темпо и характерен изключително за шотландската традиционна музика. Названието на танца/жанра произхожда  от мястото на неговото появяване — долината на река Спей (Strath Spey) включваща градовете Морей, Баденох и Страспей.

     Отличителните признаци на първите  два типа танци са доста бързото темпо (затова и ги наричат «бързи танци»), резките и бързи движения, енергичността. Тези два типа танци са характерни не само в шотландските, но и в ирландските, уелски и бретонски танци.

    Що се отнася до третия тип — “страспей” — той е  абсолютно уникален и самобитен. Отличителните признаци на страспея: по- забавено в сравнение с рил или джига темпо, последователност  и изящност на движенията, спокойствие, грациозност. Но не винаги този танц е бил такъв: за разлика от риловете и джигите, които не се променяли с  времето, страспеите още в началото на XX в. са били доста по- бързи и по- живи, но впоследствие станали по-забавени и по-достолепни.

  Известна неголяма ниша в SCD заемат също така и валсовете, както и менуетите, които по всяка вероятност са заимствани от други източници.

  При SCD существуват множество различни фигури с  различна дължина. Дължината на фигурите се измерва с музикалните тактове, затова фигурата е винаги равна по дължина на съответния музикален фрагмент. Най-често фигурите имат дължина, кратна на два такта: 2, 4, 6 или 8

    Те могат да бъдат както особено  опростени, така и доста сложни, включващи във взаимодействие три-четири двойки. Обикновено фигурите са комбинирани в последователност с дължина от 16 до 64 такта, като се повтарят няколко пъти (най често 8), като всяка двойка получава възможност да я повтори един или два пъти.

         Други по-разпространени и характерни танци са :

• «Кейли» —опростени танци, изпълнявани  на народни вечеринки.
  Това е общ термин за обозначаване на  традиционните групови танци в Ирландия и Шотландия, а в по широк смисъл — музиката за тези танци.

     Значението на термина “Кейли” - това е празник, вечеринка. Тези танци имат социален характер, тоест танцът се явява общуване на група  танцьори: двойки, сета (група от 4 до 16 души) или повече.

    Названието произхожда /както вече бе отбелязано по-горе/ от шотландското «ceilidh» — празник. Към кейли се отнасят: полка, валс, тустеп и тристеп /от англ. «two step» и «three step»/, хорнпайп - в основата си танци за двойки (названието е  по названието на  музикалната фраза, а то на свой ред произхожда от старинния духов инструмент). Размерът е 4/4. Акцентът ляга на първата и третата нота.       Друга разновидност е Кадрил (от Quadrille) — кейли танц, изпълняван обикновено от 4 двойки или тройки, стоящи по страните на квадрат (откъдето идва и quadro). Размер 2/4 или 6/8.

      «Хайланд» — солови танци, зародили се като мъжки поначало изпълнения, но в съвремието вече универсални. Основното внимание е акцентирано на работата на краката, поради което често е сравняван с  балет.

     Хайланд, това е един от чисто традиционните шотландски танци. Танцът е организиран /съставен/ основно от подскоци /скокове на високи  полупалци/ и движения на краката; торсът се поддържа изправен; ръцете не участват особено и главно се намират в една от  не особено много позиции.

   Терминът “highland dancing” (англ. «Планински танц», «хайланд») днес обикновено се ползва за обозначаване на особения стил шотландски солови танци, които са се оформили през XIX и XX в. от конкурсите, провеждани в рамките на празниците  и специално т.н. “Планински Игри” (от англ. «Highland Games»). Типично и задължително изискване е акомпанимента на гайда. Танцьорът задължително е със специални танцьорски обувки — гили (от шотл. «ghillies»).

     Към тази категория е редно да се отнесе:

Шотландски танц с мечове (англ.  — The Sword Dance, на галски. — Ghillie Callum), който се изпълнява над два кръстосани меча и се явява един от четирите най-старинни традиционни шотландски танци хайланд.

Според легендите танцът се появява в чест на победата на шотландския принц Малкълм Канмор, син на шотландския крал Дънкан I, в сражението с крал Макбет при Лъмфанан (1056 или 1057 г.). Радостен от победата над съперника, Малкълм поставил меча на противника и своя във формата на кръст и изиграл над тях танца на победата (по една от версиите, там бил положен меча на Макбет и неговата глава). Първата стъпка на танца се нарича «Приветствие на  мечовете» ( Addressing the swords).

     Танцът се изпълнява в акомпанимента на традиционната шотландска гайда. Ползва се мелодията «Ghillie Callum», която се явява страспей. Темпото е от 104 до 116 такта в минута за бавната партия и 120—144 такта, — за бързата.

      Други характерни шотландски танци са: «Ледис степ» — солови дамски танци.

и «Кейп-Бретон степ». Що се отнася до последния — това е шотландски степ, изпълняван както от мъже, така и от жени като солов празничен развлекателен танц. Кейп Бретон степ има непосредствено отношение към остров Кейп Бретон в залива Св. Лаврентий, който се явява част от канадския регион и провинция “Нова Шотландия”. Многобройните шотландци, емигрирали през XVIII-XIX в. на Кейп Бретон, спасявайки се  от репресиите и икономическите трудности, пренесли и културата на шотландския степ. В самата Шотландия, където традициите на населението на планинската Шотландия (хайленд) дълго и успешно се унищожавали от забраните на  английските власти, степовия танц бил практически загубен. През XX в. шотландският степ започнал да се завръща в Шотландия.

Source:

http://en.wikipedia.org/wiki/Scottish_highland_dance

http://www.wow.com/wiki/Scottish_country_dancing#Steps

https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8261810

http://www.wow.com/wiki/List_of_Scottish_country_dances

http://www.wow.com/wiki/Duke_of_Perth

http://en.wikipedia.org/wiki/Ghillies_(dance)

http://rus-dance.ru/

http://www.scotland.ru/dance/

http://www.tancstudia.ru/

http://kolibri.co.ua/index.php/scotland-dance.html

lilimuzic.com//

http://novosianie.com/?p=3773

http://stgorod.com/publ/skhemy_tancev

http://www.4dancing.ru/blogs/080510/168/
и др.