През периода XII - XV- ти век носителите на шотландското националното музикално изкуство били бардове, менестрели, лютнисти, които изпълнявали епични, героични, лирични и други видове песни и балади.

  Основен музикален инструмент от  началото на XII -  век била арфата.

   По-късно, приблизително от XV-ти век, арфата постепенно била заменена от гайдата. Гайдата, без която сега е трудно да си представим шотландската култура.

    През този период /XII- XV век/ в страната се появяват музикални средища с развита църковна и светска музикална култура - Абърдийн и Стърлинг. Между другото още през XII-то столетие в Стърлинг е основана кралската капела. По-късно музикални центрове се появяват в Дънбар и Единбург.

     Досега са съхранени ръкописи на псалтири от XVI - XVII векове, съдържащи произведения на шотландски композитори и органисти. В началото на XVII век в шотландската музика, както и в английската музика от епохата на Възраждането, настъпил разцвет. Кралската капела била преместена в Единбург, където при кралския двор на Стюартите се развивало енергично музикалното изкуство. Също и в градската среда широко битувало “домашното” музициране, а през втората половина на XVII век Хенри Пърсел, Джеймс Плейфорд и др. английски композитори започнали обширно да включват в произведенията си шотландски народни мотиви. През XVII - XIX векове народни шотландски песни и балади започнали да се разпространяват и в другите европейски страни. Появили се шотландски фолклорни сборници , като един от тях е дело на поета Робърт Бърнс. Мелодии пък на шотландски балади залегнали в основата на първата шотландска пасторална баладна опера “Благородният овчар” на А. Рамзи, станал образец на жанра.

      Известни са обработки на шотландски народни мелодии на такива именити композитори, като Хайдн, Бетховен, К.М. фон Вебер. На базата на шотландски мелодии е създадена  “Шотландска симфония” на Ф. Менделсон, както и “Шотландска фантазия” за цигулка и оркестър на М. Брух.

През 1839 год. от Дж. Рийд е основана първата шотландска катедра по музика в Единбургския университет , а след нея Кралската шотландска музикална академия в Единбург и Шотландската национална музикална академия в Глазгоу. Като основател на шотланската композиторска школа се счита А. Макензи.

  Както вече бе споменато по-горе, някога любимия инструмент на шотландците е била келтската арфа, по-късно гайдата, а впоследствие- както цигулката, така и акордеона, също са включени в оркестровите групи.

     Шотландците са влюбени в своята народна музика. Те обичат да слушат и гледат своето културно музикално наследство. И се считат за реални съдници на изпълнителите. Един пикантен случай . Преди изпълнението на любител- гайдар, участник във фестивала - концерт на остров Скай, от публиката се чула следната реплика : “Сядай си на мястото, бездарнико !”. Конферансието възмутено се позаинтересувал : “Кой си ти, който наричаш гайдаря бездарник ?”. В отговор : “А кой нарече бездарника гайдар ?”

      Този инцидент би бил съвсем на място в аналите на blog.bg по отношение на някои поети и поетеси, но това е друга тема.

    Тематиката на шотландските  народни песни е сходна с тематиката в този бранш на повечето от останалите народи, като най-често в тях се представяли подвизите на рицарите и бойците срещу английските завоеватели. Другата широко експлоатирана тема била работната, трудовата, в която се описвало нелекото ежедневие на фермерите.
Често хората преразказвали в музикална форма събития или житейски истории, като една от любимите теми била тази за възхваляваните “горски” разбойници, изповядващи свободния живот. Друга любима тема била осмиването на неудачни любовни авантюри.
В крайна сметка, ако се опитаме да систематизираме шотланското народно музикално творчество, можем да оформим следните няколко вида произведения:

• Героични балади : епични песни, т.е. песни-разкази; като правило в тях се описва борбата срещу омразните английски поробители.

• Балади за разбойници; любимия на всички Робин Худ и неговите съратници- типични за свободолюбивия дух на шотландците.

• Любовни балади. Сантиментална лирика, не само прославяне на подвизи. Любовните шотландски балади се отличават от европейските си аналози по акцента върху преживяванията на героите, вместо върху описанията на подвизите на героя в името на прекрасната дама.

• БОзи песни - песни, свързани с тежкия фермерски труд. Често песните нямали точно определен смисъл, като главното било да се пресъздаде движението и да се предаде определен ритъм. Наименованието произхожда от “бОзи” - местнто наименование на селска, фремерска къща. /главното “О” използвам традиционно за илюстриране на ударението/.
  
  

   Самобитността на шотландската народна музика би могла да се изрази със следните три специфични особености :

• Тясна свързаност на произведенията /в случая песните и баладите/ с жизнения цикъл

• Боен дух на мелодията. Известно е, че главата на клана поръчвал на бардовете създаването на композиции, въодушевяващи бойците преди и по време на битката.

• Отчетлив рязък ритъм и гайда като музикален съпровод.