Такива инструменти са зурна, кларинет, акордеон, тромпет, цигулка и още много други, с което българското музикално културно наследство значително се е обогатило в стремежа си към съвършенство.
1. Зурна — древен духов дървен музикален инструмент, распространен при народите от Закавказието и Средна Азия.
Зурната представлява дървена тръба с няколко (обикновено 8-9) отвора, един от които се намира на срещуположната страна на останалите.
Диапазонът на зурната е около една и половина октави от диатоничния или хроматичен звукоред. Тембърът на зурната е ярък и пронизителен.
Инструментът е родствен с обоя и се счита за един от предшествениците му.
Широко распространени са инструменталните ансамбли от трима музиканти, в които уста (майстора) свири основната мелодия, другият поддържа темата с дълги протяжни звуци, а третият музикант ритмува сложната, разнообразно варируемата ритмична основа на ударен инструмент.
2. Кларинет
(фр. clarinette, анг. clarinet, ит. clarinetto, нем. Klarinette)
Кларинетът може почти всичко. Колосален виртуоз, шептящ лирик, пронизителен сигналист, майстор на легатото, майстор и на острото, искрящо, почти „печатно“ стакато, интервалов „акробат“, гъвкав имитатор на котки, необуздан и неуморим сватбарски свирач, унесен меланхолик на границата на деня и нощта, философ, сдържан събеседник, дързък звуков дуелист, ту кадифено мек и виещ се, ту остро и звънко звучащ в горния отрязък от обема си.
Цялата тази многостранност на кларинета го прави наистина незаменим и в оркестър, и като камерен партньор (в това число на човешкия глас) и като солов инструмент. Един от учителите на Сергей Прокофиев – Александър Черепнин му казвал, въвеждайки го в тайните на инструментацията: "Аз обичам обоя, неговият звук като че ли е червен на цвят, трудно се смесва, но пък добре се отделя". Николай Андреевич Римски-Корсаков пък, обратно, обича кларинета, дружелюбен към всички инструменти. В семейството на оркестровите духачи кларинетът е сякаш бог Протей, той като че ли променя звука си, нагаждайки го към спецификата на партньорите си. Инструментът-помирител. Това, естествено не означава, че кларинетът няма свой собствен звуков характер – при това твърде различен по протежение на целия му огромен (близо 4 октави) диапазон. Това, което най-общо може да се каже за звука на кларинета е, че той почти е лишен от напрежение, безпокойство. Звучността е широка, благородна, заедно с това звънлива – ту камбанна, ту като звънче. Би могло да се каже, че кларинетът е уютен инструмент, иска ти се сякаш да се загърнеш в звука му като в мантия, иска ти се да се гмурнеш в него. Преходът от най-ниския, тъй наречен „шалюмо“ регистър, към най-високия - „клерон“ е преход от подземията на звука към неговата най-голяма светлина и блясък, преминавайки през сравнително неутралната зона на средните тонове. Като споменахме „шалюмо“ – нека да разгледаме историята на кларинета. Тя, слава Богу е кратка, вероятно най-кратката сред тежките истории на повечето съвременни музикални инструменти. Далеч е от тази на флейтата – една истинска „дама с минало“!
Кларинетът възниква изпод ръцете на нюрнбергския майстор Йохан Кристоф Денер през 1690 година, като плод на усилията му да усъвършенства и направи по-пригоден за практиката стария френски инструмент шалюмо. Предшественикът е хибрид на блокфлейта и това, което сега е кларинетът; тръба, която се държи надлъжно, с цилиндрично сечение; звукът се произвежда чрез трептенията на единична тръстикова пластинка (наричат я платък, единична за разлика от стройките на обоя и фагота, които са направени от слепването на две такива пластини)..
Основната заслуга на Денер е добавянето на една специална клапа на гърба на инструмента, клапа, която позволява свободното боравене с тоновете на втора октава – затова е известне и като „октавна клапа“. Звученето на спечелената октава е напомняло на звучността на тогавашния тромпет – кларино (от латинското clarus – ясен); оттам и самото название на инструмента – clarinetto- т. е. – малък clarino. От Денер започва стремителният път на усъвършенстване на инструмента.
Изработва се най-често от абанос, кокосово дърво, африканско черно дърво. Днес най-разпространен е кларинетът в „B“ (си бемол) строй. Диапазон ът му е от „ре“ на малка октава до „фа“ на трета октава.
ПП. За съжаление клипът на Иво Папазов е с не особено добро качество, но считам, че е особено показателен за виртуозността на нашия бележит и изключителен музикант.
3. Акордеон
Акордеонът е преносим клавишно-мехов музикален инструмент с правоъгълна форма и два набора от клавиши с различна функция.
Първият патент за акордеон е регистриран на 6 май 1829 г. във Виена от производителя на органи и пианаСирил Демиан и синовете му Карл и Гуидо.
Звукоизвличането се образува от въздушна струя, създавана от компресията в средната част (мех) на акордеона и минава през метална пластина. Пластината е закрепена за дървена плочка, всички дървени плочки са поставени в редици, под формата на шини, и са закрепени с восък. В зависимост от модела, броят на шините във вътрешността е различен. Акордеонът е инструмент, при който звученето и на двата набора от клавиши (копчета-баси в лявата и клавиши в дясната част), може да бъде променяно посредством превключващи копчета (регистри) разположени в двата края на инструмента. Те са монтирани така, че изпълнителят да може да борави с тях по време на изпълнение, без да се прекъсва звукоизвличането. Копчетата (регистрите), променящи звука на инструмента, всъщност променят броя шините, през които минава въздушната струя. Клавишите и басите са свързани с клапи, монтирани във вътрешността на акордеона. При натискане на клавиш или бас, клапата се отваря и позволява на въздуха да мине през всички отворени шини, за да се възпроизведе звук. Има два вида акордеон. Видовете са клавишен и баян. При клавишният в дясната ръка се използват клавиши, докато в баяна в дясната ръка се натискат кочета.
Акордеонът не се използва в класическите и симфонични оркестри, поради специфичното си звучене и предназначение. В по-общия случай инструментът се използва като солов. Съществуват много пиеси, написани за пиано, преработени във вариант за акордеон.
Звукът на акордеона традиционно се свързва с народната музика: френските шансони в Европа, тангото и кумбията в Латинска Америка. Акордеонът е разпространен инструмент във фолклорната музика на Русия, Франция, бившата Югославия, България.
В България композитори и изпълнители като Петър Ралчев, Иван Милев, Атанас Стоев, Коста Колев пишат композиции за съвременна българска фолклорна музика за акордеон.
Източници :
http://eomi.ru/woodwind/zurna/
https://www.youtube.com/watch?v=gqY3yoWF2Bw
http://fortissimo.bg/family/index.php/2013-09-24-12-17-35/za-roditelite/item/610-instrumentat-klarinet-obnovena
https://sr.wikibooks.org/
http://vistina.mk/?p=323809
https://www.youtube.com/watch?v=FC0gShHiSD0&list=RDFC0gShHiSD0#t=23
http://musicabv.com/muzikalni-instrumenti/
http://eteze.arts.bg.ac.rs/bitstream/
http://olx.ua/hobbi-otdyh-i-sport/muzykalnye-instrumenty/
https://www.discogs.com/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%90%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%BD/release/3659595
и др.
Който се шегува дебелашки с изкуството, както и с любителите на музиката, показва непълноценността си... Отмини го... Такива индивиди са способни само на злини и никой не ги уважава.
Благодаря, че си си направил труда да ни представиш и този качествен постинг.
А музикантите ме възхитиха с изпълнението си.
С уважение!
Литатру
Който се шегува дебелашки с изкуството, както и с любителите на музиката, показва непълноценността си... Отмини го... Такива индивиди са способни само на злини и никой не ги уважава.
Благодаря, че си си направил труда да ни представиш и този качествен постинг.
А музикантите ме възхитиха с изпълнението си.
С уважение!
Литатру