Традиционни испански танци Когато стане дума за традиционните танци на испанските народи, веднага се сещаме за фламенко и разбира се, това е напълно обяснимо. Този танц е станал емблема на Испания. Но фламенкото не е единствения испански национален танц. В Испания съществуват още доста такива експресивни танци, при това с дълбок сакрален смисъл и вековна история, традиционни танци, както и архитектура, диалекти и ако щете кухня, различни за всеки един или друг регион. Целта на настоящия постинг е да се постараем да се запознаем по-отблизо с автентичните танци на този интересен народ, характерен с огнените си страсти и оригинални находки.

Няма да спазвам някакъв специален ред по отношение представянето на различните характерни за регионите танци, като ще се опитам да не пропусна някой, който е специфичен за тази страна.

Редно е да започнем с един от танците, който е доста специален и е добил международно разпространение.

Сарабанда

Сарабанда (исп. zarabanda) е старинен бавен и плавен народен танц, който датира в литературните източници от 1583 год. по повод забраната й от църквата. Музикален ритъм ѕ и 3/2. Според някои източници музиката на сарабанда има суров и мрачен характер. Използвала се е и като погребален танц при погребални обреди. Този стил е в резултат на намесата на католическата църква, за която откровените прегръдки между партньорите и необуздания и съблазнителен стил при началния вариант на танца са били повод за опити за забрана. Тези опити са се оказали не особено удачни, поради което се е извършило съзнателно преосмисляне на музиката, която е наложена да се пише в минорен стил.

     През 17 век танцът е танцуван подобно на менует на двойки, с благороден, тържествен и величествен маниер. През 17-18 век сарабанда става придворен бален танц, който се е разпространил и из Европа /Франция, Англия/. Инструменталният съпровод е от китара и/или пеене с флейта и арфа.

Арагон, Валенсия и «хота» / Jota Aragonesa /

      Жителите на Арагон и Валенсия традиционно танцуват така наречената «хота» (исп. La jota). Танц с бързо темпо. В другите провинции този танц е не по-малко популярен. Не е известно, как и кога именно се е появил хота, като първите документални данни датират от 17-и век, като някои източници отдават възникването му на мавърското влияние, тъй като в якои текстове се споменава мавърски поет, изпъден от Валенция през 12-ти век. Като отличителна особеност на хотата се явява изпълнението на танца с високо вдигнати ръце, при което неразделен атрибут се явяват кастанетите.

     Хота не се танцува на двойки, като мъжката и женската партия са почти еднакви, затова танцът може да се изпълнява от всекиго.  Що се  касае до  самото изпълнение, акцентът на танцовите фигури се редува от нос на пета, периодично танцьорът пристъпва на пръсти и в началото на  танца прави малки поскоци. С развитието на танца амплитудата на подскоците става все по-висока и завързана. Хотата се изпълнява в ритъм ѕ, при което това се извършва под акомпанимент на китара, лютня или традиционната испанска бандурия, напомняща мандолина, а инструменталните партии са съпроводени от високото и гръмко пеене на самите музиканти.

Галисия и «мунейра»  / Muсeira /

Този танц "Miller"s Dance" е типичен за цяла Галисия и Астурия.

Отличителна особеност на «мунейра» (исп. La muneira) се явява съпровождането на танца със свирене на гайди, което веднага предизвиква моментални асоциации с Шотландия. И не напразно. Работата е в това, че още от дълбока древност из тези места са живяли  келти, при което дори по времето на римското господство на Пиренейския полуостров, този народ не е загубил своята автентичност. Затова е прието да се смята, че танцът мунейра има келтски корени. Документални данни за подтвърждаване на съществуването на танца има едва от 16-и век.

Като доказателство за келтския произход на  танца може да се счита така наречения «атуручо» (исп. aturuxo) – извикване, отличаващо се с особена сила, рязкост и протяжност. По предположенията на  историците се касае за боен вик, използван от иберокелтите, когато са тръгвали в атака. Сега с  “атуручо” зрителите поддържат изпълнителите на мунейра.

Що се касае до наименованието на танца, е прието да се счита, че автори  са  галисийските селяни, които когато мелели зърното, се забавлявали с танци около мелницата в очакване на края на меленето. На галисийски диалект «мелница» се произнася като «муиньос» («muinos»).

Като правило изпълнителите на мунейра застават един срещу друг, но ако броят танцьори е над 6 души, образуват кръг. Този танц по принцип е подобен на хота - танцьорите  вдигат ръце нагоре и правят леки подскоци. Освен в Галиция, танцът е популярен и в Астурия, Кастилия и Леон.

Освен гайдата за акомпанимент се ползват дайрета, барабани с големи и по- малки размери, а също и чераско – своеобразен инструмент, който представлява дайре с камбанки, прикрепени към пръчка, при което звукът се получава при потропване в пода. Музикалният ритъм на мунейра – 6/8.

Каталуния и «сардана»

             

     Жителите на Каталуния традиционно танцуват «сардана» (исп. La sardana), като си струва да се отбележи, че този танц е по-опростен от останалите. И така, танцьорите се нареждат в кръг и се хващат за ръцете, повдигат ги високо горе, при което постепенно се движат по образувания кръг. Танцовият  ритъм на сардана – 6/8. Движенията и стъпките не се отличават с особена сложност, по която причина сарданата с удоволствие се танцува от много хора направо по улиците и площадите по време на празници. В дадения «уличен» вариант изпълнителите меко пружинират на пръсти, като от време на време пристъпват на цяло стъпало. Продължителността на танца, средно е 2 минути и наброява 96 движения. Затова е получила названието «къса сардана» (исп. sardanacurta).   Любопитното е, че въпреки  възприетото мнение за «горещите» испанци, по време на изпълнението на сардана лицата на танцьорите не се отличават с особена експресивност.

        Сарданата става популярна през 16-и век, макар да има предположения, че «възрастта» на този танц е на около 2000 години, а корените му  са още от  Древна Гърция, при което е носил ритуален характер  и бил посветен на Бога на Слънцето. А и наистина по своето изпълнение сардана напомня гръцкото сиртаки.

        Ако не се ровим много в историите за произхода на танца, то изпълнението му може да се счита за своеобразна проява на  единството на националния каталунски дух. Не напразно при режима на Франко сарданата била забранена.

        Акомпаниментът се реализира от специален оркестър, наричан «кобла», явяващ се  традиционен за Каталуния. Съставен е от четири характерни за каталунските земи инструменти: три духови – тенор, флабиола и тибле – и един ударен – тамборил, напомнящ дайре.

       Любопитен е  факта, че сардана е включен в правителствения Каталог на каталунското празнично наследство, при което  художници са посветили и посвещават свои картини на танца, а скулптори – паметници.

СЕВИЛЯНА

Първоначално с това название са били назовавани песните и формата на танца, който е бил популярен в испанския град Севиля. Сега танцът севиляна- един от най-популярните народни танци в Испания, пеят и танцуват по целия регион  Андалузия.

       

Източниците за този испански танц датират от 15- ти век, а именно през периода "Рейес Католикос" (католически монарси). Също така се счита, че севиляна произлиза от кастилския танц сегидиля. По късно и особено през 18-ти век, севиляна смесвали с другите испанскими танцовми форми, като фламенко, за да придадат повече разнообразие на танца.

Независимо от дългата история названието "Севиляна" като обозначение на тип испански танц се  появява в испанския речник чак през 1884 год. До тогава Кралската академия по испански език (Испанската кралска академия) официално не признавала определителното значение на тази дума.

Музиката, която съпровожда танца севиляна по правило е доста опростена. При това лиричния спектър на песните, които се изпълняват като акомпанимент на севиляна е твърде широк. Чак до втората половина на 20-ти век това били "градски" песни, често описващи ежедневния живот в града както и разнообразни весели истории, случващи се с изпълнителите. Всъщност през вековете са били разработени огромен брой теми за подобни песни, включително песни за религията, любовта, библейски истории и разни празници

Обикновено танцът се изпълнява в съпровод на китара в ритъм 3/4, по-рядко се употребяват кастанети. През 1950-та год. се появяват първите музикални записи на песен севиляна.

Както отбелязват всички, които са запознати с този танц, севиляна много прилича по стил на фламенко. Благодарение на световната  известност на фламенкото, туристите, които пристигат в Испания, често приемат изпълнителите на севиляна за изпълнители на фламенко. Така или иначе стъпките и фигурите на  севиляна са значително по-стандартизирани.

                  

Zambra:

Замбра произлиза от мавърски танц станал по известен по време на реконкистата при монарсите Фернандо и Изабел. Маврите успели да го съхранят и адаптират към испанските танцувални обичаи.

Названието идва от шума,който произлиза от определени музикални инструменти и голям брой хора,събрани на едно място. На старокастилски език думата замбра се използвала за обозначаване на мавританска вечеринка с музика и шумни празненства. Музикалният съпровод се състои от китара и вокал, който не звучи особено изящно заради лишения от въображение и монотонен ритъм. Това е много стара форма на танц, съставен от три други : албореа, качуча и моска. Доста е примитивен, което се дължи на циганската му традиция. Изпълнява се в забавен 2/4 такт.

Bolero

Болерото е един от най-старите и традиционни танци в испанската история. Той е бърз испански танц, за който са присъщи внезапните паузи и бързи завъртания. Характерните музикално-стилови черти са: размер 3/4, особени ритмоформули , умерено темпо.Болеро се танцува под акомпанимента на китара и барабан, плюс кастанети, които допълнят ритмичната фраза. Историците считат, че танцът произхожда от сегидиля.

Fandango /Фанданго/

В един период най-известният танц на Испания. Фандангото е жизнен и весел танц за двама.

Казват, че "андалузецът не може нито да пътува, нито да  ходи, нито да работи" без фанданго, любима на юга мелодия. За люлка на  този стил и танц се считат Малага, Кордоба и Лусена. Существуват доста разновидности на фанданго, наследили названието си  от  градовете, където са получили наи- масово разпространение: малагеня (malagueсa, от Malaga - Малага), ронденя (rondeсa, от Ronda - Ронда), гранадина (granadina, от Granada - Гранада), мурсиана (murciana, от Murcia - Мурсия), аликантина (alicantina, - от Alicante - Аликанте), фанданго де Уелва (fandango de Huelva, от Huelva - Уелва)... Разновидностите на фанданго са по класическите критерии : fandango rбpido (бързо) (например, фанданго де Уелва), fandango moderado (умерено) (например, вердиалес) и fandango lento (бавно) (фанданго де Алмериа).

Paso doble   /пасо добле/

Бърз жив танц , символизиращ корида . В превод означава “две стъпки”. На базата на фламенко, пасо добле едновременно е и високомерен, и страстен. В новите си проявления танцът е бил разработен във Франция, а през 30-те години на миналия век набира голяма популярност в САЩ. Поради това, че модернизирането му е френско, наименованията на стъпките имат френски названия.

Музиката на пасо добле е със силно влияние от фламенкото. Силната вдъхновяваща музика е с опростен ритъм:  1-2-1-2 - марш ритъм, с много малки изменения на ритъма. Темпото се запазва бодро до  60 удара в минута.

Танците фламенко, аллегриас, солеарес, фарука и др. са разпространени в южна Испания. Най- характерното за тях е, че при тях се прилагат сложни и разнообразни потропвания или редуване на  удари с токове и пръсти, значителна е изразителността на ръцете.Кастанети се ползват рядко и обикновено от жените. Танците фламенко се изпълняват в съпровод на китара, извиквания, пляскане с ръце. Допускат се импровизации, несравнено повече, отколкото в другите народни испански танци.

Ползвани източници :

http://newsspain.ru/category/ispaniya

http://www.4dancing.ru/blogs

http://dance4us.info/02_ispan_01.shtml

http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_music/

http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz

http://www.enforex.com/bulgarian/culture/spanish-dance-history.html

http://www.flamenco-nn.ru/fandango

http://guitarmag.net/wiki/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BA%D0%B5

И др.

Феерия - страстни стъпки съчетани с цветни одежди.

Малко циганее, тъй като циганското влияние не може да се пренебрегне, но в случая циганеенето няма нищо общо с българския циганин, който всъщност не е вече циганин, а ром. В тази насока излиза, че испанците са приели най-доброто от циганите /както си изказал/, а в нашия случай е обратно.