Испанската музикална история

Не е изненада, че еволюцията на испанската музика е част от богатата испанска история. Няма друга европейска страна, която може да се похвали с толкова много уникални музикални елементи, всеки един от които произлиза от културите, повлияли на испанското минало.

Началото

Това, което прави Испания толкова очарователна, е голямото културно разнообразие и богата история. През първите векове на съществуването на Испания, смесването на културите неизбежно повлияли на всяко едно ниво в културата и без съмнение допринесло значително за историята на испанската музика. Римляните донесли идеите и музиката от съседна Гърция, надигането на вестготите довело до процъфтяването на религиозните песни и музика, а под влиянието на толерантните маври, евреи и християни, музиката на арабите също процъфтяла. Регионалната музика започнала да се развива, но за съжаление с настъпването на Реконкистата този процес бил стрян, тъй като официалната власт забранила този тип изкуство.

Ренесанс

Историята на испанската музика е продължила да се развива с началото на ренесансовия период. Инструменталната музика възниквала и процъфтявала, забележително повлияна от арабската музика и испанската китара. След Реконкистата през 16 век, многогласният музикален стил, представляващ допълване на гласове се развил в контакт със северните съседи на Испания, Франция и Фландрия. Веднага след като мобилността в Европа се подобрила, се появили и първите пътуващи музиканти, които кръстосвали от страна на страна- особено в Рим- и така обменяли идеи и стилове един от друг. Тези години на извънредно развитие въздигнали Испания от анонимноста и я поставили твърдо на музикалната сцена. По това време на преден план се появили големите испански класически композитори като Франциско Гереро и Томас Люйс де Виктория .

17-ти и 18-ти век

Едно от най-големите музикални събития се появява през следващия период от историята на испанската музика. Зарзуелата (The zarzuela) - по- лека испанска форма на операта - се развила и разцъфтяла, създавайки културен феномен, който продължава и до днес. Контрастирайки с развитието от предишните векове, класическата музика спряла възхода си за близо два века. Историята на испанската музика, вместо това, станала свидетел на нарастване популярността на фолк музиката в различни региони на Испания.

20-ти век

Испанската гражданска война и последващите ги петдесет години репресивно управление при диктатора Франциско Франко, целяли да създадат унифицирана националистическа страна, в която се забранявало практикуването на регионалните обичаи и традиции. Регионалните езици, литература и музика били забранени, изгорени или заклеймени. Като резултат голямото разнообразие от испанска фолклорна музика, която била развивана през предходните векове, почти изчезнала, а практикуването й се осъществявало скришом от очите на управлението на диктатора.

Когато Испания наближила края на режима на Франко, надигането на поп музиката и рокендрола маркира друг важен момент в развитието на испанската музика. Американските и английските групи разтърсиха международните музикални сцени и дори Франко не можа да предпази страната от навлизането на новата музикална мода. Най-ранната испанска попмузика имитира френската, която колкото и интересно да звучи пък от своя страна взаимства от американската и британската попмузика. Испанските певци добавят Фламенко страстта и ритъм към микса, придавайки истинско испанско докосване, което все още може да намерите дори и в днешната поп музика. Туристическият бум в Испания през 60-те и 70-те донесе музикални стилове от целия свят, докато 80-те видяха възхода на movida /културната революция след генерал Франко/. След смъртта на Франко младите хора преоткриха свободата и алтернативния стил на живот поощрявани от възстановеното демократично управление. Испанският рокендрол, пънк и поп музика се изтреляха на върха и оттогава не слизат от културната сцена .

Традиционната испанска музика е силно повлияна от християнската и мавританската култури. Невероятният микс от музикални стилове се е формирал на Иберийския полуостров в течение на векове.

Един от най-известните традиционни танци е фламенкото. Музикалният и танцувален стил с уникалното му звучене идват от силно изразеното арабско влияние в испанския южен регион Андалусия.

              Справедливостта изисква след като обърнах внимание върху неразривната връзка между танц и песен, да спомена и основните видове традиционни испански танци:

• Арагонска хота: (исп. и кат. jota, по-каталунски се чете «жота»; араг. hota) произхожда от Северна Испания, Арагон,
  с бързо темпо, възникнал е под  силно мавърско влияние. Този стил води своето начало от древните келтски химни. Характеризира се с непредсказуемост и разнообразие, изпълнителите във всеки един момент могат да променят темпото, а танцьорите трябва да се адаптират моментално. Като малка илюстрация на този стил ще добавя че Жорж Бизе пише встъплението към 4-то действие на операта «Кармен» под формата на  хота.    
         

• Болеро: един от най-старите танци в Испания, с бързи завъртания  и паузи. В него се чувства благородството на испанските идалго. Когато гледаш изпълнението  на болерото ( в превод «летеж»), то в зрителя се създава чувството, като че ли танцьорите действително се носят във въздуха. Красотата на случващото се се допълня от все същата прекрасна музика, темпераментна и разнообразна, мамеща, привличаща и отблъсваща едновременно.

                

• Замбра: произлиза от мавърски танц, адаптиран към испанските традиции.

                                    

           Названието произлиза  от шума, който се създава от определени инструменти и голямо количество хора, събрани на едно място. На старо кастилски език думата замбра се използвала за това да обозначи мавританска вечеринка с музика и шумно празнуване. По-късно названието се използвало за определение на цигански празник, който днес е загубил импровизирания си характер и до голяма степен е останал само като танц туристическа атракция в Сакромонте (Sacromonte) в Гранада. Този танц се характеризира като музикален съпровод с китара и песен.

• Мунера: танц, съпроводен от звуци на гайди (типичен за Галисия и Астурия)

• Пасо добле: бърз танц с двойна стъпка. Темпераментен и експресивен танц, в превод означава «двойна стъпка». Коридата е основа за появяването му. Даже може да се каже, че пасо добле – това е  поведението на  бика и тореадора, но в танцов израз. Дотолкова  силна и емоционална е тази музика.

                    
              
      

                         

• Сардана: традиционен танц от Каталуния, при който няколко двойки преплитат ръце, танцувайки в кръг. Този барселонски и каталунски танц олицетворява гордостта и сплотеността на каталунския народ. Танцът се съпровожда от така наречената "cobla", малка група музиканти с басови инструменти и водеща флейта "flaviol", като ритъмът се определя от тамбурин /перкусионен инструмент, подобен на дайре/.                     

• Севилиана: игрив танц от Севиля, подобен на фламенкото, но от четири части. В ритъма са включени и кастанети. Всеки един от четирите куплета съответно си има своя хорео- графия и последователността на всяка една от четирите хореографски композиции никога не се променя. Счита се, че прототип на  севилианата е кастилската    сегидиля,         с

която имат много общи черти: състоят  се  от четири куплета, имат много близки         музикални структури  и                                                                                                                                     винаги съпровождат танца.

              

                                                                                         

• Фанданго - (исп. fandango) - група испански народни танци в умерено темпо; музикален размер 3/4. Изпълнява се под акомпанимент  на китара и кастанети.   Танц, който се изпълнява от двойка танцьори и има фигури — завъртания, типични за танц — ухажване. Този танц не е много известен извън пределите на   региона Уелва в Испания, както и извън Испания.

                                                                               

• Фламенко: страстен танц, произлизащ от ромите. Този музикален стил често се нарича “испански” , но всъщност произхожда основно от южните части на Испания, където е най-силно влиянието на циганската и арабската  култури.
           

                                                                

        

Източници
http://classic-ahf.blogspot.bg/p/blog-page_5673.html

http://www.enforex.com/bulgarian/culture

http://www.liveinternet.ru/users 
& others

                                                          

Испанска музика - страстна музика.

Испанците, били 8 века под гнета на мароканците са доста изостанали не само с музиката си, но и с цялата си култура. Голям музикант от Испания е само един и ще го напиша на отделен ред:
ПАБЛО КАЗАЛС.
Всякакви суперлативи за него няма да са дотатъчни.
Друг испански виртуоз, Сарасате, той не е добър музикант. Няма да класифицирам написаното от него.
Равел няма нищо общо с испанците. Той е мелез между французин и баска. Баските като чуят за испанци ги втриса. Равел е голям композитор и най-добрият оркестратор на света, не отстъпва на Лист.
Имам критика към поместеният запис с Гергиев, оперативният разработчик на Путин, който е лицето на руската мафия в музиката. Подчинените му оперативчици са Мацуев - отвратително гадно пазарно създание, виолистът Башмет, който бе добър музикант, сега - пропоец, а също и големият музикант Михаиил Плетньов, хванат да работи за Путин заради компромат, защото той е педофил.
Поздрави,
Коста

Смесването на изкуство с политика винаги ми е било непонятно ?! Както и нестандартната сексуалната ориентация на артистите си остава тяхен личен избор. Дали Чайковски е елементарен композитор, след като по твоя оценка е бил педераст ? Или Караян бе никакъв диригент, след като си бе доказан педераст ? И т.н. Башмет, Мацуев, Плетньов - и какво от това, ако са такива, каквито казваш. Не ще е зле да гледаш по- обемно върху тези неща. Не си ли допускал някога, че може и да грешиш в оценките си и то по неща, които позволяват различни гледни точки и позиции. Още повече да се опитваш безпрекословно да налагаш твои оценки, които може би подлежат на преоценка, а може и да са откровено погрешни. Изхвърли злобата от душата си и се радвай на живота. Не ни остава толкова много, че на нашата възраст да сме подвластни на егото си до степен на невъзможност да дискутираме човешки. Накрая искам да ти кажа, че лично аз не съм любител на испанската музика - нито етно, нито класическа с малки изключения. Но това е изкуството - всеки си има предпочитания - както ти, така и аз. Което не значи, че можем да си позволим да отричаме създаденото в областта на тази вселена - музиката. Поне аз не си го позволявам. Бъди здрав.

Историята на Испания е толкова разнообразна по отношение на народите, населявали Пиринейския полуостров, че е просто невъзможно испанците да са останали безстрастни, студени, хладнокръвни и неемоционални личности. Поздрави.

Равел, разбира се не е испанец, но явно нищо не разбирал от музика, след като е написал "Болеро". Приложих клипа, тъй като дава популярна представа за този музикален жанр/стил/танц. А че Путин чрез Валерий Гергиев, който хабер си няма от музика,/ нищо че почти 10 години е гл. диригент на Лондонския симфоничен оркестър/ манипулира и издържа този оркестър, за да води гадната си пропаганда, гадината му руска. Нищо повече от един путински трол е този некадърник Гергиев.

Широкую известность Мацуеву принесла победа на XI Международном конкурсе П. И. Чайковского в 1998 году, артисту на тот момент было 23 года. Его выступление вызвало мировой отклик.

В ХХI веке Мацуев — один из популярнейших пианистов современности, который совмещает в своих музыкальных произведениях собственное новаторство и традиции русской фортепианной школы. С 1995 года солист Московской филармонии. С 2004 года он представляет свой ежегодный персональный абонемент «Солист Денис Мацуев». В абонементе вместе с пианистом выступают ведущие оркестры России и зарубежья. В концертах абонемента последних сезонов приняли участие Симфонический оркестр Артуро Тосканини и Лорин Маазель, Симфонический оркестр Мариинского театра и Валерий Гергиев, флорентийский Maggio Musicale и Зубин Мета, Российский национальный оркестр под управлением Михаила Плетнёва, Семёна Бычкова, Джанандреа Нозеды, Пааво Ярви, а также Владимир Спиваков как солист и дирижёр Национального филармонического оркестра России.

С 1976 года ведёт активную концертную деятельность как альтист. С 1978 — солист Московской филармонии. Владеет практически всем альтовым репертуаром. В репертуаре произведения И. С. Баха, Г. Ф. Генделя, оригинальные сочинения для альта В. А. Моцарта, Н. Паганини, Р. Шумана, И. Брамса, К. Дебюсси, А. Онеггера, Д. Мийо, Б. Бартока, П. Хиндемита, Д. Д. Шостаковича, А. Г. Шнитке и др. Первый исполнитель посвящённых ему концертов для альта с оркестром A. И. Головина, А. В. Чайковского, M. Г. Ермолаева, B. Баркаускаса, сонат Б. X. Парсаданяна, А. И. Головина и др.

Выступал в лучших концертных залах Европы, США, Канады, Латинской Америки, Австралии, Новой Зеландии и Японии. Впервые в мировой исполнительской практике дал сольные альтовые концерты (Recital, Viola Abend) в таких залах, как Карнеги-холл (Нью-Йорк), Консертгебау (Амстердам), Барбикан (Лондон), Берлинская филармония, Ла Скала (Милан), Сантори-холл (Токио), Тиволи (Копенгаген), Берлинская филармония, Musikverein (Вена), Академия Санта-Чечилия ((Рим), Большой зал Московской консерватории и Большой зал Санкт-Петербургской филармонии.

Принимал участие во многих фестивалях разных стран: США (Танглвуд), Франции (Бордо, Биарриц, Ментона), Бельгии (Брюссель), Германии (Кройт), Италии (Сиена, Сорренто, Камерино, Стреза), Финляндии (Кухмо, Миккели), Болгарии («Мартовские музыкальные дни», Русе). Регулярный участник Променад-концертов в Альберт-холле (Лондон, Англия).

В 1985 году начал дирижёрскую деятельность.

В 1986 году создал камерный ансамбль «Солисты Москвы». В настоящее время — художественный руководитель, дирижёр и солист ансамбля.

В 1992 году создал новый оркестр, участниками которого становятся самые талантливые молодые музыканты России, выпускники и аспиранты Московской консерватории.

С 2002 года — художественный руководитель и главный дирижер Государственного симфонического оркестра «Новая Россия» (Москва). С 2002 года оркестр дал более 500 концертов в России и за рубежом.

защо да го не ползвам за една реклама на моя блог. Ето две много иинтересни вещи:

http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2016/04/30/opus-1872-posting-serioso.1448420

http://planinitenabulgaria.blog/lichni-dnevnici/2016/04/09/shte-sysipe-li-ruskata-mafiia-konkursa-quot-chaikovski-quot.1443237

В качестве солиста и дирижёра выступает с лучшими симфоническими оркестрами мира. С этими оркестрами с успехом исполнял симфонические произведения И. Брамса, Й. Гайдна, Ф. Шуберта, В. А. Моцарта, П. и. Чайковского, Л. ван Бетховена.

С 1994 года — основатель и председатель жюри первого и единственного в России Международного конкурса альтистов в Москве.

Президент Международного конкурса альтистов им. Л. Тертиса в Англии, член жюри конкурсов альтистов в Мюнхене и «Мориса Вье» в Париже. Учредитель музыкального фестиваля в Туре (Франция) и президент музыкального фестиваля на острове Эльба.

С 1994 года — основатель и президент Международного благотворительного фонда, присуждающего ежегодные премии имени Д. Шостаковича за выдающиеся достижения в области мирового искусства.

С 1998 года — художественный руководитель фестиваля музыки и живописи «Декабрьские вечера Святослава Рихтера», ежегодно проводимом в ГМИИ им. Пушкина (Москва).

С 2006 года совместно с белорусским пианистом Р. Кримером проводит ежегодный Международный фестиваль Юрия Башмета[2] в Минске (Беларусь).

В 2012 году возглавил Всероссийский юношеский симфонический оркестр в составе 79 юных музыкантов из 28 городов России, который был сформирован на основе конкурса исполнителей классической музыки, где выступает как солист и дирижёр.

На телеканале «Россия Культура» ведёт авторскую программу «Вокзал мечты», которая является лауреатом ТЭФИ-2005 и ТЭФИ-2007.

Кино- и телекомпании России, Англии и Франции сняли несколько фильмов о его творчестве.

Преподавательская деятельность

С 1976 года — преподаватель Центральной музыкальной школы при Московской консерватории им. П. И. Чайковского, с 1978 года — Московской консерватории (с 1988 года — доцент, с 1996 — профессор). С 1980 года проводит мастер-классы в разных странах мира (Япония, Европа, Америка и Гонконг), преподаёт на летних курсах в Академии Киджи (Сиена, Италия) и в Туре (Франция).

В 1996 году создал и возглавил в Московской консерватории «Экспериментальную кафедру альта», на которой помимо произведений сольного альтового репертуара в программу студента включается расширенное изучение альтовых партий в камерной, оперной и симфонической музыке, а также углублённое изучение истории исполнительских стилей прошлого и современности.

Является артистическим директором Молодежной музыкальной академии стран СНГ, созданной в 2009 году. Академия проходит в форме индивидуальных занятий ведущих европейских педагогов с лучшими студентами музыкальных высших учебных заведений стран СНГ, мастер-классов, камерного музицирования и совместных концертов[3].

накрая ще трябва да тегля една попържня на Путин и неговите тролове- некадърните музиканти, които са такива само защото са създадени и финансирани от гадния комуняга Путин. https://www.youtube/watch?v=IV4IjHz2yIo

Нямам против, но за реклама нали знаеш- се плаща. Пък и толкова ли си петимен за прочити ?