Четиринадесет века вече слънцето в Япония изгрява  под биенето на ритуалните барабани. Преди много години тази чест са имали избрани хора, които са имали привилегията да общуват с Бога и природните сили с помощта на уникални инструменти, изработвани от най-добрите японски майстори за всеки отделен храм.

        По наше време барабанният бой не е повикване в бойните редове на самураите или молебен за дъжд. Сега това е част от медитацията на всеки музикант, свирещ на барабани вадайко (wadaiko). Всяка сутрин около 5000 групи излизат на брега на океана, за да се заредят с първите лъчи на слънчевата енергия.

            Барабаните вадайко са сравними за европейците с цигулките Страдивари, а дървения материал от който са изработени, е от стотици години. Самият инструмент е с давност 14 века.

            Утимоно   - японските ударни инструменти : включват :

                   камбанки и камбанни (кин, рин, бонсё);  

                   гонгове (сьоку, дора, кей);

                   ксилофони (сякубиеси, гиобан, мокугйо)

                   барабани (цудзуми, тайко)

                Сякубиеси, това е чифт дървени пръчки. Използват се при жанровете сайбара, микагура, Кумэ ута и Адзума асоби. С тях "свири" солистът на групата певци, подчертавайки ритъмната  линия на всяка композиция. Изработват се от самшит или японска кайсия. Дължината  им е 35 сантиметра (13 дюйма) . В древноста са имали формата на скиптър.

                     Малък барабан какко. Използван в инструменталните пиеси  на стила канген и танците на "лявата" страна, определящ ритъма на композициите и    предупреждаващ останалите оркестранти за наближаващия край на пиесата. Корпусът на барабана е дълъг около 30 сантиметра и диаметър 15 сантиметра.  

Какко има две ударни повърхности, изработени от конска кожа. Какко е положен на черна лакирана поставка. Заедно с другите ударни, какко задава темпото на всяка композиция.

                       Какко (на английски: kakko) е музикален перкусионен инструмент от групата на мембранофонните инструменти. Произхожда от Китай, но е най-характерен  за японската придворна музика гахаку, където функцията му е да поддържа ритъма. По тази причина изпълнителят на какко е считан за лидер на целия ансамбъл.

                Барабан сан-но цудзуми или Цудзуми - японски малък барабан с формата на "пясъчен часовник", от където води наименованието си. От         семейството на барабаните симе-дайко . Мембраните са 2, с възможности за настройване на звука чрез опъване или отпускане посредством шнур .  Използван в акомпанимента на танците на "дясната" страна. За разлика от какко, поставка няма. Корпусът е с  диаметър 45 сантиметра (17 дюйма). Най-малкият е с дължина около 25 см. Изпълнителят свири на барабана чрез палка, която държи в лявата си ръка. Това не е задължително, така че може да се свири и чрез удари с пръстите, които понякога са със специални напръстници. Ролята на сан-но цудзуми в репертоара на тохаку (тохаку е общ термин за всички типове музика) е същата, като на барабана какко. Възпроизвежданият звук е сух и рязък. Сложно е обслужването на този интересен инструмент, тъй като при навлажняване на мембраните звукът става по- добър. Преди изпълнението музикантът е необходимо да дъхне няколко пъти на мембраните, за да ги навлажни.

                       Тайко — семейство японски барабани,  означава «голям барабан».

                         Най-вероятно, тези барабани са били привнесени от Китай или Корея между III и IX векове, а по-късно започват да ги изработват местни майстори. Използвали ги при шинтоизма, при поклонения на  бога на ветровете Сусаноо. Използват се и до ден днешен както в народната, така и в  класическата музика.

  По принцип японските барабани се назовават най-общо  тайко, като по конструкция те се делят на две големи групи: бe-дайко , при които мембраната е  твърдо закрепена с гвоздеи без възможност за настройване, и cимэ-дайко , които могат да се настройват с помощтна  шнурове или винтове. Корпусът на  барабана е издълбан от цял къс твърда дървесина. На тайко се свири с пръчки, наричащи се  бати .

  Към бе-дайко се отнасят о-дайко и ко-дайко . С помощта на шнурове се  настройват да-дайко, ни-дайко, какко, ута-дайко и цудзуми.

     В Япония барабаните тайко съществуват от 14 века. Тази почтена възраст се потвърждава от ханива  (глинена скулптура) на барабанчик от пети век и поеми и картини  от седми век. Макар че по-логично е да се приеме, че както и при другите народи ударните инструменти са първите инструменти на най- ранните исторически периоди на японските острови. Ако приемем това за нормално, тогава възраста им е около 2000 години.

              Звукът на тайко омагьосва с жизнената си пълнозвучност, която прониква до най-съкровените недра на душата. Но ако просто думкаш по барабана с все сили, не ще достигнеш до желаното звучене. Тайко  е  музикален инструмент, заради което е много важно да влезеш в  такта, да издържиш темпото, да свириш буквално с цялото тяло. Само тогава може да се постигне дълбок и изразителен звук.

            Свиренето на тайко е своего рода и танц. Изразителността на подобни съчетани изпълнения от някои японски ансамбли от ударни инструменти гастролиращи с огромен успех по световните сцени, впечатлява зрителя с динамичния си маниер . В това направление най-зрелищно се проявяват проявите на куми-дайко (ансамбли тайко), когато голяма  група музиканти работят размерено и синхронно- като единен организъм.

        Японските барабани са и национален символ. С названието тайко се назовават музикалните ансамбли на барабанчици, появили се  на международните сцени в началото на 70-те години. С изпълненията си те изразяват японските самурайски ценности и дух: дисциплина, висока нравствена и физическа подготовка, координация, професионализъм и перфекционализъм.                   

          За разлика от западните практики визуалната част на представлението тайко е не по-малко важна от акустическото въздействие. Движенията "ката" съставляват неразделна част от изпълненията. Те свързват в неразделна връзка барабана и изпълнителя.

                          Съществува и категория "храмови тайко", които играят важна роля в религиозните церемонии.

                         В миналото във всяко село е имало сигнален барабан. С опростени комбинации от удари се подавали сигнали за наближаваща опасност или други събития. Благодарните жители считали, че в барабана живее божество, което им подава полезни съвети и указания. Естествено да свирят на тайко са имали правото най-уважаваните и просветени лица, получаващи при това благоволението на свещениците. С укрепването на основните религиозни учения тези функции преминали към служителите на шинтоизма и будизма. Тези традиционни ритми постепенно се трансформирали и при церемониите на празниците и залегнали в основите на композициите, изпълнявани от съвременните групи тайко барабанчици.

            Известно е, че едно от най-ранните предназначения на тайко е било военното. Барабаните от този тип се наричали    нагадо-дайку (nagado)  и  окедо (okedo). Първоначално барабанният гръм при атака се използвал за всяване на паника у противника и вдъхновяване своите войници за бой. По-късно започнало използването за подаване на сигнали и съобщения в хода на сраженията. За военни цели са използвали тайко от стиловете нагадо (nagado) и окедо (okedo).

           Най- класическият тип е нагадо-дайко, което означава  «барабан с дълъг корпус». Той често се използва и при шинтоистски и будийски церемони, откъдето е получил своето второ название миядайко (храмов барабан).

        Покрай военните тайко винаги се използвали и за естетични цели. Барабаните от този тип са  какко-дайко. В музиката в стил гахаку (gagaku) се вплели и инструментите от типовете : какко, сан-но-цузуми, дадайко (kakko , san - no - tsuzumi , dadaiko), които са богато декорирани  и други.

        Темата се оказа съвсем необятна и по тази причина няма да навлизам в повече подробности, само искам да обърна внимание на факта, че световния шампион / Odaiko-champion/ най-големия на Земята барабан, който първоначално е зарегистриран в рекордите на Гинес се намира в градчето Цузуреко. Изработен е през  1986 година и е с  диаметър 3,71 метра и тегло 3 тона. Следващото предизвикателство е през 1992 год., когато е създаден барабан с диаметър 4,52 метра и тегло 3,5 тона. Тайко-гигантите се съхраняват в местния "Музей на Големия Барабан" (The Great Drum Museum), в която, покрай гигантите са изложени още над   150 барабана от цял свят.

        И накрая снимки на красивите гонгове, художествено изработени и издаващи специфични звуци, съпричастни с духовността на японската традиционна музика :