Оригиналното звучене на южноамериканските индиански музикални произведения е резултат от използването на различни по вид /на пръв поглед примитивни/ духови инструменти, струнни и ударни инструменти, изработени от дърво, бамбук или други естествени материали.
       
    Основните инструменти се явяват :

- Чаранго /charango/ - струнен инструмент от рода на лютните, с визия на малка китара. Петструнен, обикновено със сдвоени струни, но има и други варианти. Извличането на звуци става с перце или пръсти. Характерен инструмент за района на Андите.     

- Флейта - дървен духов инструмент, подобен на българския кавал . Наименованието е традиционното - кечуа  /qina/quena/. Изработва се от тръстика, с  6 горни и един долен отвор /за пръстите/.

- Окарина - разновидност на флейтата с една или няколко камери, като корпусът е глинен,керамичен или дървен с отвори за пръстите, като броят им варира от 4 до 15.

-  Сампония - древен перуански инструмент на възраст повече от 10 000 години. Изработва се от бамбук с тръби с различна дължина, като тръбите се разполагат като правило в два реда. Тембърът на сампонията е "хриплив" - особено в ниските тонове и наситен с обертонове.
  
   Съществуват още характерни инструменти, които до голяма степен представляват разновидности на основните и внасят в изпълнението особена екзотика.
       
     И най-древния - барабанът. Ударен инструмент, който като варианти в Южна Америка е бил от 2 типа : цилиндричен с висок корпус- уанкар с различни размери /наподобяващ креолския по-късен вариант "бомбо"/ и цилиндричен с нисък корпус /наподобяващ по-късния креолски вариант "каху"/ . За мембрана са използвали изсушена кожа от лама. /Мембраната на гигантския Имперски барабан на Великия Инка е изработвана от кожата на пума - царят на животните в Южна Америка/

        Барабанът на маите "тункул" е хоризонтален, по-принцип изработен от кухо дърво, като вариантите са множество разновидности глинени барабани, сред които се е запазил като тип сдвоения, преносим барабан, който сега наричат "каюм" /пеещ бог/.
      
    Към ударните инструменти могат да се отнесат и достигналите до наши дни "дрънкалки" /"чанчара" или "марака"/, които представляват кух съд или тяло, напълнено с дребни,твърди предмети, издаващи специфичен звук при тръскане.

Великолепно! Кондорът минава, често звучеше по програма "Хоризонт".
А Има Сумак, помниш ли?

Впечатляващо! - Друго, нямам какво да кажа, освен да се вслушаме в тази музика, колкото и примитивна да ни се вижда на пръв поглед!

Миналото лято във Варна имаше музиканти, които представяха подобна музика... В същото време имаше и много павилиони с книги...Много книги...

Хубава идея ти е хрумнала!
Поздрави!

ОООО, Има Сумак я бях чувал още като дете и то като "Славеят на Андите" с 5 октави диапазон ! Поздрави.

Благодаря, Инди ! Струва ми се, че музикалната култура на българина се ограничава до голяма степен в рамките на фолка, попфолка и тук-там в класиката. Няма да е зле да поразбутаме възприятията му и да му дадем храна за размисъл. Поздрави.