– Правила съм рецитал в Добрич по повод първата годишнина от нейната смърт под надслов "Почакай, слънце!". Това беше в читалище "Йордан Йовков". Този рецитал ме накара да събера цялата си обич към нея и да продължа всяка година да отбелязвам нейните годишнини по различен начин. Гледала съм да не пропускам година, в която да не спомена името на Дора Габе.
– Имали ли сте личен контакт с Дора Габе ?
– Такъв съм нямала, но съм я виждала в средата на други хора. Лично тя мен не ме познава.
– Какво е Вашето впечатление от нея ?
– Тя за мене е една невероятна жена, като започнем от външния й вид до вътрешната й дълбочина. Не напразно хората казват, че мъдра беше душата на тази почти столетница. И всички, които са я познавали, дори и тези, които са имали възможност да разговарят поне мъничко с нея, могат да се радват на тези мигове от своя живот. В едно интервю пред Снежина Кралева тя казва: "Дочаках звездните мигове на моя живот."
– Правили ли сте други рецитали по творби на наши поети и писатели?
– Разбира се, по произведения на Йордан Йовков, и то съм избирала откъси от цикъла "Ако можеха да говорят". В разказите има прекрасни образи. Героите са почти едни и същи и са невероятно живи. Винаги, когато рецитирам Йовков, се връщам в Добруджа и ми е много приятно. Чувствам някаква пълнота. Светът на Йовков е толкова голям, че когато навлезеш в него, имаш чувството, че можеш да се загубиш, а всъщност намираш себе си. А когато идвам в Добруджа и погледна тези широки полета и този безкраен хоризонт, ми идва наум нейното (на Дора Габе) стихче от "Пшеницата":
“Познавам те отдавна,
от дете,
когато ме нахрани с красота,
преди да ме нахраниш
с топлия си хляб!”