Прочетен: 2001 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2021 20:15
- Иполита, Иполита, свети слънце в косите ти…
- Добре ли сте, сър? – разтревожено попита роботът. – Пил ли сте нещо?
-Абсолютно… нищо – отвърна самоуверено другият и зае малко особена артистична поза.
„Не може да е полудял токова бързо, проверих психическото му състояние – беше стабилно“ – помисли си събеседникът му.
- А сега, да пробваме какво ще стане, ако свържем тази жичка ето… тук – промълви инженерът с безумен поглед и понечи да изпълни намерението си, но машината го спря.
- Какво правите, Вие знаете, би трябвало да знаете, че това ще предизвика късо съединение!
- Точно така, бум, бум, бум – разхили се Сангало.
- Трябва да си починете, сър, - зашепна успокоително Бърни и го поведе към станцията. – Разбирам, че сте разстроен от загубата на партньора си, но все още имате мен. Аз съм брилянтен събеседник, мога да ви слушам с часове, без да пророня и дума…
Когато стигнаха в помещението, роботът вдигна една греда и отвори малка дупчица в пода, за която човекът не бе подозирал. След малко усети мощен блъсък, политна и се оказа в неосветена стая под каютата за спане.
- След малко ще Ви донеса нещо за ядене – обяви Бърни затвори горния люк.
Младежът се оказа в пълна тъмнина и безпомощно се сви на кълбо. „Изолатор – помисли си той – Тук са затваряли лудите“…
Когато очите му свикнаха с мрака, забеляза тънък дървен параван, зад който се чуваше нечие учестено дишане.
- Кой е там? – извика обнадеждено. – Деймиян!
Никой не отговори… Той блъсна дъската и влетя в съседната стая… Там стоеше пилотът, попрегърбен и изнемощял, изглеждаше като болен…
- Тенекията и теб ли прати тук? – попита отпаднало.
- Знаех, че не те е убил, знаех си – инженерът зарадвано затича към него. – Престорих се на луд, за да ме отведе при теб.
- Така е, остави ме сам, да умра тук от глад и жажда.
- Защо не ми отговори, когато те виках?
- Защото, хлапе – отвърна му уморено – скапаната тенекия е права. Безполезен съм – потроших кораба и не мога да оправя комуникационния пункт, за да извикаме помощ… Аз съм само бреме за теб…
- Не говори глупости – извика Съливан и една сълза се стече по бледото му лице, - а кой ще кара този кораб на връщане?
- Тенекията – отговори му кротко, - самообучил се е, нали си го програмирал такъв – гениален…
- Няма да те оставя тук – решително заяви жабарят. – Ще оцелеем или двамата, или нито един, точка по този въпрос! А ти ще ми помагаш в поправката на кораба – ще ти казвам какво да правиш и ти ще го изпълняваш, ясно!
- Да, сър – събеседникът му иронично му козирува…
Над тях се чуха тромави стъпки.
- Тенекията идва – рече тревожно инженерът, скрий се, аз ще се оправя с него!
- Нося Ви храна, сър – извика роботът отгоре. – Пригответе се да я поемете.
Съливан сложи паравана на мястото му и кротко помоли:
- Бърни, пусни ме, вече съм готов да работя, бях малко полудял, но вече съм съгласен, че ти прав – Деймиян само хабеше запасите ни, а ти нямаш нужда от консумация…
- Открихте ли нещо там долу, сър? – запита го подозрително.
- Не, какво да открия в тази тъмница?
- И няма да има повече „бум, бум“ ?
- Няма, разбира се, казвам ти, бях временно полудял. Сега ще работим по кораба, а довечера ще изиграем партия шах, става ли?
Вместо отговор, една подвижна стълба се спусна към него. Той я изкачи доста пъргаво, после нежно погали робота по рамото и незабелязано изключи бутона, който захранваше всичките му системи… Бърни залитна и произнесе насечено:
- Сър,… аз мислех, че съм Ваш… приятел… Вие… ме кръстихте на кучето… си…
После падна омаломощен на земята… Една сълза се търколи по изваяните скули на Сангало… Деймиян бързо се изкатери и беше при него, приятелски го потупа по рамото:
- Знам, хлапе, ти го обичаше, той беше твоето първо изобретение… Ще ме научиш ли да играя шах?... Съжалявам, но нямаме време за сантименталности, пий едно уиски и да вървим на кораба!
Той вече обличаше защитния си костюм.
- Но какво е това? – извика обнадеждено инженерът, забелязвайки малка светеща точка на комуникационния пункт…
- Летателен апарат – невярващо изрече пилотът. – Идват за нас, хлапе, идват за нас!
Двамата се прегърнаха и заскачаха от радост, като деца…
В синкава мъглявина на планетата се приземи боен летателен обект, от него слезе мъж, под чиито костюм се разпознаваше униформата на военен. Той строго изгледа двамата „корабокрушенци“, които тичаха към него и изненадано произнесе:
- Я, вие сте живи! Когато не получихме сигнал от вас, си помислихме…
- Тогава защо сте тук?
- За робота, той би трябвало да е оцелял.
- Но, сър, вижте, роботът може да бъде опасен – започна Съливан. – Сам се убедих, че обективната логика, в съчетание с висок интелект…
- Или ми давате робота, или няма да спася и вас двамата! – отсече събеседникът му.
Деймиян незабелязано се отдалечи от тях.
- Но, сър, вижте, той е мое изобретение и аз решавам…
Непознатият внезапно падна… Пилотът стоеше зад него,… с крик в ръка.
- Какво правиш? - извика Сангало.
- От опит знам, че тези във военни униформи, не се поддават на преговори и дрънканици за обективната логика – отвърна безстрастно. – Хайде, да го качим на кораба и да се омитаме оттук…
Звездите светеха, красиви и безобидни, в притихналото нощно небе.
- Мисля, че ще си имаме проблеми – сподели инженерът. – Откраднахме кораб и пленихме военен пилот…
- Ще му мислим, когато стигнем на Земята – отвърна другият, който вече си представяше нежното лице на своята Хелга и малките ръчички на синовете си… - С мен ли си, хлапе?
- С теб съм, братле! Как беше: „Никой не може да се закача с моя приятел!“ ?…
/край/
ГУСТАВ ВАЙСКОПФ - ПРЕДИ БРАТЯ РАЙТ ?!
Противоречие в закона
:)))))))) Оказа се , че и тия дето владеят логиката не поддават на преговори. Добре, че са тия, дето понякога пренебрегват всякаква логика....
Много ми хареса! Адмирации!(hi)
Поздрави!
пиша за тези неща:)
Поздрави!
Здрасти, barin! (hi)
Явно се получи недоразумение.. :)
Изречението ...
"- От опит знам, че тези във военни униформи, не се поддават на преговори и дрънканици за обективната логика"....
е част от текста, която цитирах. И понеже пропуснах кавичките, се получи, като мой коментар...
И аз нямам идея, до колко военните биха поддали при преговори, но при роботите май няма да има мърдане.;) Тия са пълно... ДжИлязо:))))
miri479! 'Що се извиняваш? Ние сме големи хора и знаем какво е художeствена измислица.
А знаем също, че военните "движат по устав"! И тук е въпросът, доколко Уставът позволява "поддаването" при преговори.
Което, ако питаш мен в случая няма никакво значение, защото при художествената измислица всичко е позволено. А тази твоя художествена измислица, много си я бива.
Давай следващата и прощавай, ако създадох суматоха без да искам.
Готина вечер!(hi)