Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2020 17:06 - В СНЕЖНАТА ПРЕГРЪДКА НА ТАЙГАТА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 614 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В СНЕЖНАТА ПРЕГРЪДКА НА ТАЙГАТА

 

В началото на пролетта с мен се случи опасен инцидент.

В малкото свободно време използвах да се поразходя, да подишам свеж въздух и да се порадвам на природата. В тайгата, зад реката, беше прокарана просека, наречена “Пътека на здравето”, дълга около два километра, водеща навътре в тайгата до едно блато. Зимно време по тази алея децата караха ски, през лятото  хората се разхождаха или спортуваха по нея.

Бях пристигнала наскоро в Коми и все още нямах опит с резките промени на температурите - за часове, което водеше до разлики в топенето на снега.

 Към десет часа сутринта навлязох сама в тайгата. Ходех безгрижно по отъпканата „Пътека на здравето”. Снегът беше все още здрав, слегнал и добре се ходеше по пътеката.

 Доста дълго се разхождах във ведро настроение, съзерцавйки пролетното събуждане на дървета и птици. Слънцето светеше ярко, снегът блестеше с многоцветните си кристали, лека мъгла на парцали се носеше между дърветата. Навсякъде се чувстваше свежият дъх на начеваща пролет – с аромати на топящ се сняг, борова смола и зеленина. Тананиках си от радост всред тази девствена красота, сякаш сега за първи път я откривах.

Към обяд тръгнах да се връщам. Бях изминала повече от половината път, когато отъпканият снежен път изведнъж изчезна под краката ми. Бях на около двеста – триста метра от края на тайгата, селището отсреща вече се виждаше. Беше се случило нещо неочаквано и непредвидено от мен. Докато се разхождах, от силното слънце горният слой от сняг беше омекнал и аз затънах до кръста. Снежната покривка натрупана  през зимата беше повече от два, а на места и до три метра.

Ами сега? Как да си пробия пъртина в толкова дълбок сняг? Уплаших се не на шега. Започнах по-енергично да се опитвам да си пробивам път, но потъвах ощо по-дълбоко  в тресавището на снежната прегръдка. Бях сама, мокра, трепереща и ужасена. Започнах да викам за помощ с всичка сила. Но наблизо нямаше никой. Краят на селището беше далече и никой не ме чуваше.

Тогава си помислих: “Спри да се движиш и помисли как сама да се спасиш с Божията помощ. Няма кой да те чуе и да ти помогне”. Нямаше никой по пътеката, защото явно хората са знаели за коварното обедно разтопяване на снега и никой не ходеше в тайгата на разходка по това врема – в  началото  на  снеготопенето.

Размишлявайки реших, че като стоя права, тежестта на тялото е концентрирана на по-малка площ и затова потъвам все по-дълбоко. Прецених, че е по-добре да се опитам да се придвижвам на четири крака, както животните.

Най-напред бавно, метър по метър пролазих до самия страничен край на алеята до дърветата, където слънцето грееше по-слабо и не потъвах толкова дълбоко. Ръцете в мокрите ръкавици и краката в пропусналите вода валенки  започваха да мръзнат и да ме болят. Но с огромно усилие на волята бавно пълзях, проправяйки си път в снега, който ми стигаше до брадата.

Така бавно се движех, влачейки се в мекия сняг, като го порех с ръце и крака много дълго време – може би около два часа, но те ми се сториха безкрайни.

От време на време виках за помощ с прегракнал глас. Беше все по-тежко да пълзя, бях изнурена и изтощена до припадък и мислех, че никога няма да достигна до заветния край на тайгата, който ми се виждаше все така далечен и пътят непостижимо дълъг.

А слънцето грееше сякаш напук на целия студ, който ме сковаваше. Искаше ми се от време на време да спра и да си почина, но волята ме караше да се движа, за да не замръзна.

Най-накрая задъхана, уморена и изчерпана до края на силите си, измръзнала, с жестоки болки особено в ръцете и краката се довлякох като ранено животно до края на тайгата. Легнах по гръб на утъпкания сняг да си поема дъх.

 Чак сега, като си представих опасността да остана завинаги замръзнала всред снеговете на тайгата много се уплаших. Наистина се бях разминала на косъм със смъртта. Можех всеки момент да потъна на два метра дълбочина в мокрия сняг, който ще ме покрие и ще ме открият вкоченена, чак след разтопяването му. Бялата смърт ме дебнеше във всеки момент точно под яркото, чудно светещо слънце.

 Трябваше да премина и през това изпитание на Далечния Север, при което се срещнах със смъртна опасност. Но сигурно Бог е решил, че хората имат нужда от мен като доктор,  в този отдалечен, затънтен край на вечният сняг и ми  помогна да се спася!

 

          



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895320
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031