В доучилищна възраст при децата преобладава все още нагледно-образното мислене (опериращо с образи). Задачите на предложената методика са съобразени с тази възрастова особеност. Предложените задачи могат да се използват както за диагностика, така и в качеството на развиващи упражнения.

1.Методика „Нелепици“ (глупости)

Предназначена е да установи особеностите в познавателната дейност на детето. Позволява установяване на изразени нарушения. Предназначена за деца на 4-6г. Използва табло с изображения.

Инструкция: (на детето се предлага да разгледа картината и след 30 сек. психологът пита: „Разгледа ли я? – ако отговорът е отрицателен или неопределен, се дава още време. Ако отговорът е утвърдителен, на детето се предлага да разкаже какво е нарисувано на картинката. В случай, че детето се затруднява, психологът оказва определен вид помощ:

- Стимулираща. Психологът помага на детето да започне отговора си и да преодолее възможна неувереност. Той насърчава детето, показвайки своето положително отношение към него с изказвания, задаване на въпроси и го подтиква към отговор: „Харесва ли ти картинката?“, „Какво ти харесва?, Браво! Мислиш правилно. Отлично!

- Насочваща. Ако мотивиращите въпроси се оказжат недостатъчни за да се активизира активността на детето, психологът задава директни (преки) въпроси: „Смешна ли е картинката?, Какво в нея е най-смешното?

- Обучаваща. Психологът заедно с детето разглеждат и търсят  кои от елементите на картинката е нелепост (глупост): Погледни, какво е нарисувано ето тук? Това истина ли е? Може ли това да се случи наистина в живота?, Не ти ли се струва, че това е измислица и е объркано?, Какво според теб тук е необичайно?

Оценка на изпълнението

При оценяването се отчита:

а) включване на детето в режим на работа (съсредоточеност; отношение към дейността; самостоятелност);

б) разбиране и оценка на ситуацията като цяло;  

в) планомерност при описание на картинката;  

г) характер на речта (словесните изказвания).

-1-во ниво – детето се включва в работата веднага. Правилно и обобщено оценява ситуацията като цяло: „Тук всичко е объркано“, Каква е тази каша?, Това тук не е вярно, не е истинско“. Доказва твърдението си, показвайки отделни фрагменти. Анализира фрагментите в определен ред (отгоре надолу или отляво надясно). Показва концентрация и самостоятелност, а изразите са съдържателни и просторни (описателни).  

-2-ро ниво – оценява правилно ситуацията, но нивото на организация, самостоятелност и независимост не е достатъчно. В хода на задачата се нуждае от стимулираща помощ. При описанието на картината отделя фрагментите хаотично и случайно. Описва онова, което в момента „пада“ на прицела на зрението.  Често се затруднява да намери правилните думи.

-3-то ниво – не може самостоятелно да направи правилна и обобщена оценка на ситуацията. Погледът му дълго време блуждае върху картината. Липсва досетливост.  За да може да започне да отговаря, се нуждае от насочената помощ на психолога. Постепенно усвоява с външна помощ способ за анализ и описание на елементите, но процесът върви много вяло и разпокъсано. Периодично активността на детето намалява или се губи. Нуждае се от непрекъснато стимулиране. Трудно извлича от речника си думи.

-4-то ниво – детето не може да даде правилна оценка на ситуацията. Не приема стимулираща и насочваща помощ; не успява да разбере, усвои и приложи способа за анализ на фрагментите.

Още един пример за подобна задача: 





2. Намиране недостигащите части в рисунката от предложени за избор.

3. Задачи за намиране на предмети, обединени от някакъв общ признак (обобщение и класификация):





4.Задачи за намиране на закономерности.



5. Прости умозаключения (определя също налични знания на детето, ерудиция).







6. Задачи за откриване на логически връзки.

7. Съставяне на разказ.

8. Втора задача за диагностика на нагледно-образното мислене.