Постинг
15.11.2009 13:30 -
За знаците по пътищата
Много често пътувам по една отсечка от пътя Ст.Загора- Казанлък. На около 5 км от Ст.Загора се намира ж.п. мост, под който минава магистралата. И преди, и след моста магистралата е еднопосочна с по две платна във всяка посока. Поради природните дадености и разположението на моста, както и архитектурата му, преди и след моста платната се редуцират и стесняват и непосредствено преди и след моста завоите са остри- от порядъка на около 90 градуса. Тъй като мястото е на всичко отгоре и усойно , в студените периоди предполага особено коварна поледица. Наистина опасно място, поради което и от двете страни има ограничения на скоростта до 40 км/ч. и редица указателни табели за стеснения на платното- по десетина от двете направления. По-скоро бяха по десетина,без да се брои хоризонталната маркировка. Сега са намалели наполовина, като липсващата бройка е отнесена от автомобили, които неспазвайки ограниченията, ги отнасят и трошат. Същото се отнася и до мантинелите, които непрекъснато са смачкани и се подменят части от тях почти всяка седмица.
Възникват няколко въпроса:
1. При идиотско-комплексарско-парвенюшкото движение по пътя на преобладаващата част от водачите необходимо ли е да има повече от 1-2 знака за предупреждаване на предстояща опасност и от двете посоки, след като стойността на знаците и съоръженията около тях е твърде голяма и не се знае, кой ги плаща - нарушителите или всички ние.
Лично за мен един предупредителен знак е напълно достатъчен, /а и предполагам за всички нормални разумни хора/, за да намаля скоростта до относително безопасна стойност.
2. Що се отнася до мантинелите, те са твърде солидни и вероятно скъпи съоръжения, за да се сменят толкова начесто, особено в кризисен финансов период. Вероятно за фирмите, които ги поддържат, това е твърде изгодно. Така че и наличността на толкова мантинели е особено неоправдано.
При това положение ми се струва, че ограничаването на знаците на подобни места до 1 /един/ предупредителен,както и намаляването на количествата мантинели, ще има особено позитивен ефект, тъй като от една страна рязко ще се намалят разходите за поддържането им. От друга страна, който е намислил да се пребива-ще се пребие и изтрепе, а по този начин по естествен път ще се повиши процентът на нормално и коректно движещите се водачи.
Абсолютно съм сигурен, че някой особено демократично настроен алтруист ще ми опонира, но отсега бих му казал : "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се !"
Възникват няколко въпроса:
1. При идиотско-комплексарско-парвенюшкото движение по пътя на преобладаващата част от водачите необходимо ли е да има повече от 1-2 знака за предупреждаване на предстояща опасност и от двете посоки, след като стойността на знаците и съоръженията около тях е твърде голяма и не се знае, кой ги плаща - нарушителите или всички ние.
Лично за мен един предупредителен знак е напълно достатъчен, /а и предполагам за всички нормални разумни хора/, за да намаля скоростта до относително безопасна стойност.
2. Що се отнася до мантинелите, те са твърде солидни и вероятно скъпи съоръжения, за да се сменят толкова начесто, особено в кризисен финансов период. Вероятно за фирмите, които ги поддържат, това е твърде изгодно. Така че и наличността на толкова мантинели е особено неоправдано.
При това положение ми се струва, че ограничаването на знаците на подобни места до 1 /един/ предупредителен,както и намаляването на количествата мантинели, ще има особено позитивен ефект, тъй като от една страна рязко ще се намалят разходите за поддържането им. От друга страна, който е намислил да се пребива-ще се пребие и изтрепе, а по този начин по естествен път ще се повиши процентът на нормално и коректно движещите се водачи.
Абсолютно съм сигурен, че някой особено демократично настроен алтруист ще ми опонира, но отсега бих му казал : "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се !"
Няма коментари
