Забогатяването на определени личности не е фатално като прецедент. Ако забогатяването е в резултат на /примерно/ изобретение или оригинално запълване на появила се пазарна ниша, няма нищо лошо. Да не говорим за забогатяването на талантливи спортисти. Дали заслужават толкова много пари е друг въпрос, но това е друга тема.

     Проблемът обаче със забогатяването на  българските новобогаташи се появява от това, че богатството им не е резултат на някакви специфични качества или умения, а на кражба от държавата т.е. от всички нас. Затова при данъчното санкциониране размерът на санкциите трябва да варира от пълна конфискация до почти пълна конфискация. Тъй като дори да бъде изчистен един бизнес по примера на вече покойният Илия Павлов с рязането на опашката на гущера, основният капитал е придобит с неморални и незаконни средства.

       Когато богатството, натрупано по този изпитан начин, е комбинирано и с безгранична наглост и просташка показност, присъща на новобогаташите, нещата стават просто нетърпими.

       Не намирам българския народ за повече или по-малко завистлив спрямо т.н. „успели” хора. По-резките изказвания се дължат на все още незакърнялото жадуваното чувство за жадувани справедливост и морал. Справедливост и морал, чиято липса е задължително лично качество  за успеха на успелите.

Справедливост и морал.За някои хора това са имагинерни понятия.Нищо не значещи и изпразнени от смисъл.Значение имат единствено и само парите.И Властта разбира се!Другото е бедност и страдание.Така разсъждават мнозина.Не съм сигурен,дали въобще ще бъде наложен този т.нар.,,данък лукс,,.

И да бъде наложен, ефектът ще е нищожен, ако въобще има такъв.