Периодически през главата ми преминават гениални мисли, които ако бъдат реално приложени, определено  биха решили редица проблеми в политическото, държавно и обществено пространство.  
         Една от тях е безспорно смислено решение за излизане от политически кризи, предизвикани от капризите на политическите хрантутници и тарикати.
     Пределно ясно е, че в един определен момент от съществуването на която и да е партия, се появява /ако бях от журналята, щях да употребя папагалския израз "се случва"/  критична ситуация, в който тя и нейната популация да поеме все пак някаква отговорност, свързана с управлението на държавата.

       В такива ситуации /както в настоящия момент/ президентът /по конституция/ възлага управленски мандати на :
      1. Партията с най-много спечелени гласове на последните парламентарни избори.
     2. Ако първата партия /т.е. мафиотска и клиентелистка структура/ откаже да състави правителство, т. е. откаже да участва в управлението, се предлага покана за управленски мандат на втората мафиотска структура - пардон партия.
       3. Ако и втората такова откаже, президентът връчва мандат на когото му скимне.

     Какво следва, ако откажат всички претендиращи, но нежелаещи да таковат /управляват/ ?

       Най- ефективното, смислено и логично последствие при отказ от управление е съответната партия да бъде официално разформирована, вкратце експулсирана от властта, а всичките й активи - недвижимости, партийни централи, клубове, средства - финансови и други, да бъдат конфискувани в полза на държавата.  И всички чиновници, журналя и останали подлизурковци, назначени от партията - да се въдворят обратно там , където са били, преди да бъдат назначени, т.е. като гледачи във фермите за патки, за което компетентността им би била предостатъчна. Все едно - дисциплинарно уволнение.
       Няма не искам, няма недей!
     Щом претендираш да управляваш и си мераклия -  давай. Но ако не се справиш - понасяш наказателна отговорност и бегом в панделата при ония мургави симпатяги /които си имплантират топченца в мъжествения орган за кефа на мераклиите/. Но това може би е мечтата на "политика" в достигане на хомосексуалната му евроатлантическа мечта.
     Така си е, драги ми сладурковци. Като искаш да управляваш, трябва да носиш и отговорност. Но не да приемаш вината с мезе, /както се изрази навремето един брат на една другарка/, а да ти се пише на дирника. И да спреш да се натискаш за власт след като не си в състояние да разделиш сеното на две магарета /които биха могли да бъдат издигнати за президенти, а и защо не и да станат такива/.    

     И после накъде ? Как накъде  - изслушай следващата песен и прочети наименованието й.

БА. Думата "такова" е употребена в смисъла на понятието "случва". Едно време се употребяваше ".начи".

Точно така, няма не искам, няма недей!
Да са си правили сметките преди това!
Както сме наказани ние! Че не сме си ги правили!

Хубава вечер!

Проблемът с поемането на отговорност виси /както казват поетите/ със страшна сила над управленческата ни класа /каста ?/ Често се питам до каква степен могат да се деформират представите за съдържанието, което влагаме в речта си. Не мога да приема интердисциплинарното ползване на точни /от техническа и технологична гледна точка/ понятия. Така размиването на смисъла води до нелепици и изкривено обяснение и тълкуване на събитията. Но какво да се прави - живеем във време - говорилня, в което е важно не какво правиш, а какво говориш . Такива са ценностите. Само малък пример : не е "кражба", а "противозаконно отнемане" ?!

Всъщност президента трябва да връчи мандата В МОСКВА И УОШИНГТЪН - всичко друго е излишно, а настоящия президент говори чудесно руски и сносно английски, при това е агантура по отношение и на двете столици.

Как какво да се желае от президента - новия - да е българин, а не руснак какъвто е