Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2019 19:19 - ПРОВАЛА на дарвин@
Автор: peperutka Категория: Тя и той   
Прочетен: 1130 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 28.11.2019 19:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


31.03.2014 13:00 - 
атеист или агностик ...
автор: milady категория: Технологии   image
прочетен: 299 коментари: 0 гласове:  2
 
 
          Няма Истина свише!Истината се ражда, тогава,
           когато дебатираме с другите, а не спорим със
                                  Себе-то
 ....

    АКО ИМАТЕ  ИНТЕРЕС И ТЪРПЕНИЕ, ВЕРНИ МОИ ЧИТАТЕЛИ ......
    ще ви  предложа нещо Mного интересно/ вече е цензурирано (( 
                                               
Извадки от книгата на КАРЛ СЕЙГАН / Контакт


image

                                                                                                                             

 Глава 10
Прецесия на равноденствията    

Получи се много странно. Беше си представяла, че Палмър Джос все пак ще склони да дойде в комплекса „Аргус“, да погледа как се събира сигналът от радиотелескопите, да си вземе бележки за огромната зала, пълна с магнитни ленти и дискове, в които бяха подредени данните от много изминали месеци. Че ще зададе няколко научни въпроса и след това ще погледа многобройните низове от нули и единици, избълвани от тракащите принтери и показващи все още неразгаданото Послание. Не беше и допускала, че ще прекара цели часове във философски и теологични спорове. Но Джос отказа да дойде в „Аргус“. Заяви, че го интересувала не магнитната лента, а човешкия характер. Питър Валириън беше идеалният човек за подобна дискусия — непретенциозен, способен да общува лесно, опрян на неподправената си християнска вяра, която го ангажираше ежедневно. Но президентът беше отхвърлила категорично идеята: бе настояла за среща в камерен кръг и изрично бе помолила тъкмо Ели да участва в нея.

Джос предложи дискусията да се проведе тук, в Библейския научно-изследователски институт и музей в Модесто, Калифорния. Ели хвърли поглед през дер Хеер и извън стъкления параван, отделящ библиотеката от експозиционната зала. Точно пред нея се виждаше изложен пластмасов отпечатък от стъпки на динозавър върху пясъчник от Ред ривър, смесени с отпечатъци на пешеходец в сандали, доказващи, така гласеше табелката, че Човекът и Динозавърът са били съвременници, поне в Тексас.
Изглежда това предполагаше и наличието на обущари още в Мезозойската ера. Заключението на табелката гласеше, че еволюцията е фалшификат. Мнението на мнозина палеонтолози — че тъкмо пясъчникът е фалшификат — не бе упоменато, както забеляза преди два часа Ели. Смесените отпечатъци от стъпки бяха част от голяма тематична експозиция под надслов „Провалът на Дарвин“. Вляво от нея бе изложен модел на Махалото на Фуко, демонстриращо научното твърдение, това, виж, неоспорвано, че Земята се върти. Вдясно от Ели се виждаше разточително холографско съоръжение на „Мацушита“, върху подиум на малка сцена, от което триизмерни изображения на най-изтъкнатите божествени същности можеха пряко да общуват с поклонниците си.

  

В този момент Ели беседваше с преподобния Били Джо Ранкин. Тя до последния момент не знаеше, че Джос е поканил Ранкин и новината я изненада. Между тях двамата се разгаряше продължителен теологичен диспут дали Пришествието предстои, дали Страшният съд е неизбежен спътник на Пришествието и между другото, за ролята на чудесата в църковната служба. Но напоследък и двамата бяха обявили публично помирението си, сторено, както се заявяваше, заради общото благо на фундаменталистката християнска общност в Америка. Признаците на разведряване между Съединените щати и Съветския съюз даваха своето отражение в разрешаването на много други спорове от вътрешен характер. Провеждането на срещата точно тук вероятно беше цената, която Палмър Джос трябваше да плати за това помирение. Ели предполагаше, че според Ранкин изложеното в този Библейски музей щеше да му послужи като аргумент, ако възникнеха някои научни аспекти в спора. Два часа след началото на диспута Ранкин ту порицаваше, ту умоляваше. Костюмът му беше скроен съвършено, ноктите му — току-що оформени от маникюрист и сияйната му усмивка контрастираше на рошавия, грубоват външен вид на Джос, чиято физиономия бе загрубяла от ветрове, дъжд и слънце. Джос, със съвсем лека усмивка на лицето, бе полупритворил очи и бе наклонил назад глава като за молитва. До този момент той почти не се беше намесвал в разговора. Дотук забележките на Ранкин — като изключим религиозния му екстаз — бяха доктринално неотличими от онова, което Джос бе говорил в телевизионното си обръщение.

— Вие, учените, сте толкова свенливи — говореше Ранкин. — Обичате да туряте светилото си под шиник. Човек така и не може да разбере от заглавията какво се съдържа във вашите статии. Първият труд на Айнщайн върху Теорията на относителността е наречен „Електродинамиката на движещите се тела“. Никакво E=mc2. Няма, братко. „Електродинамиката на движещите се тела“. Предполагам, че ако Господ  реши да се яви пред една тайфа учени, на някоя от вашите конференции на Научната асоциация, те ще напишат нещо по повода и ще го нарекат, примерно, „За спонтанното дендриформно горене във въздуха“. Ще бъде пълно с уравнения. Ще говорят за „дефицит на хипотези“, но така и няма да споменат думичка за Бога.

Разбирам, вие, учените, сте твърде скептични. — От лекото кимване на главата му Ели заключи, че дер Хеер също влиза в тази категория. — Поставяте под въпрос всяко нещо или поне се опитвате. Вие така и не сте чували „Остави го на мира“ или „Ако не е счупено, не го оправяй“. Все искате да проверите дали едно нещо е, както се изразявате, „истинно“. А „истинно“ според вас е само емпиричното, сетивните данни. Само нещата, които можете да видите и пипнете. Във вашия свят няма никакво място за вдъхновение или откровение. По начало отхвърляте почти всичко, с което е свързана религията. Аз не вярвам на учените, защото учените не вярват в нищо.

Въпреки съпротивата си, Ели трябваше да признае, че Ранкин излагаше тезата си добре. При това го смятаха за тъпака сред съвременните телевизионни евангелисти. Не, не тъп, поправи се тя, тъкмо той смяташе своите енориаши за тъпи. Доколкото можеше да прецени сама, Ранкин наистина умееше да говори много интелигентно. Трябваше ли изобщо да реагира? Както дер Хеер, така и хората от персонала на музея записваха дискусията и въпреки че двете групи се бяха споразумели записите да не се публикуват, тя се притесняваше да не би да създаде пречки на проекта или на президента, ако каже това, което й е на ума. Но забележките на Ранкин ставаха все по-агресивни, а нито дер Хеер, нито Джос се намесваха.

— Предполагам все пак, че очаквате отговор — проговори Ели неохотно. — Не съществува някаква „официална“ научна позиция по всички тези въпроси и аз не мога да претендирам, че говоря дори от името на учените от проекта „Аргус“. Но мога да споделя личния си коментар, ако желаете.

Ранкин кимна енергично и й се усмихна насърчително. Отпуснат, Джос слушаше разсеяно.

 

— Искам да разберете, че не нападам ничия вяра. Що се отнася до мен, вие сте в правото си да изповядвате такава доктрина, каквато ви харесва, дори да е очебийно погрешна. А и много от нещата, които твърдите, и от онова, което преподобният Джос каза — слушах ви по телевизията преди няколко седмици, — не могат да бъдат отхвърлени току така. Поне се изисква известно усилие. Но позволете ми да обясня защо мисля, че тези неща са недостоверни.

До този момент, помисли си, бях самата сдържаност.

— На вас не ви допада научния скептицизъм. Но той е породен от обстоятелството, че светът е сложен. Твърде неуловим. Не всяка първа представа е по необходимост вярната. Освен това хората са склонни към самозаблуда. Учените също. Всякакви видове гнусни за обществото доктрини по едно или друго време са били поддържани от учени, при това от прочути учени, прочути учени с име. И, разбира се, от политици. Както и от уважавани религиозни водачи. Робството, например, или нацистката форма на расизъм. Учените допускат грешки, теолозите допускат грешки, всеки допуска грешки. Това е присъщо на човека. Нали вие самите казвате. „Да се греши е човешко“.

Затова средството да се избягват грешките или поне да се намали шансът те да бъдат допускани е да си скептичен. Подлагаш идеите си на тест. Проверяваш ги чрез суровите стандарти на очевидното. Не мисля, че съществува такова нещо, като истина, дадена свише. Но когато различните мнения се сблъскат, когато всеки скептик или скептичка може да проведе своя експеримент, за да провери някое твърдение, тогава истината обикновено изплува. Такъв е опитът от цялата история на науката.
Подходът не е съвършен, но изглежда единственият, който върши работа.

Значи, когато се обърна към религията, аз съзирам в нея много противоречащи си възгледи. Например, християните смятат, че възрастта на вселената е крайно количество години. От изложеното тук става  ясно, че някои християни
(а също така евреи и мюсюлмани) смятат, че вселената е само на шест хиляди години. Индусите от своя страна — а на този свят все пак живеят доста индуси — смятат, че вселената е безкрайно стара, с неограничен брой междувременни сътворения и разрушения. Значи не могат и двете твърдения да са верни. Или възрастта на вселената е крайно количество години, или възрастта й е безкрайна. Вашите приятели тук — тя посочи към стъклената врата, зад която около „Провалът на Дарвин“ се бяха скупчили неколцина музейни работници — трябва да поспорят с индусите. Изглежда Господ е казал на тях нещо различно от това, което е казал на вас. Но вие обикновено разговаряте само помежду си.

Дали не попрекалих? — запита се Ели.

— Основните религии на Земята си противоречат непрекъснато. Не е възможно всички да са верни. А ако всички са погрешни? Това все пак е възможно, нали разбирате.
Вие би трябвало да се грижите за истината, нали? Е, добре, начинът човек да се промуши през противоречивите твърдения е, като бъде скептичен.
Аз не съм по-скептична към вашите религиозни вярвания, отколкото към всяка нова научна идея, за която чуя. Но в моята работа те се наричат хипотези,
а не вдъхновение и откровение.



А Библията говори и за нашето време. Израел и арабите, Америка и Русия, ядрената война… всичко това е предсказано в Библията. Всеки, който има поне капчица разум, ще го разбере. Не е нужно да си мастит университетски професор.

— Вашата беда — отвърна Ели — е в това, че ви липсва въображение.
Тези пророчества са — почти без изключение — двусмислени, неточни, отворени за фалшифициране. Те допускат много възможни интерпретации. Дори недвусмислените от планината, от които се опитвате да се измъкнете — като обещанието на Иисус, че Царството Божие ще настъпи, още докато са живи част от слушателите му.
И не ми отговаряйте, че Царството Божие е вътре в мен. Неговата публика го е разбирала съвсем буквално. Вие цитирате само пасажите, които ви се струват изпълнени, а пренебрегвате останалото. При това да не забравяме, че е съществувал глад да се види пророчеството изпълнено.

Но представете си, че вашият Бог — всесилен, всезнаещ, състрадателен — наистина е пожелал да остави свидетелство за бъдещите поколения, да направи своето съществуване несъмнено за, да речем, далечните потомци на Мойсей.
Колко лесно и тривиално би било. Само няколко загадъчни фрази и някоя и друга категорична заповед, които те ще предават непроменени, от поколение на поколение…

Джос почти незабележимо се наведе напред.

— Като например…?

— Като например „Слънцето е звезда“. Или „Марс е ръждиво място, с пустини и вулкани, като Синай“. Или „Тяло, що се движи, ще се движи вечно“. Или… чакайте малко — тя нахвърли няколко числа в бележника си, — „Земята тежи милион по милион по милион по милион пъти повече от едно дете“. Или… разбирам, че и двамата малко ви смущава специалната теория на относителността, но това се доказва ежедневно и практически в ускорителите на частици и в космическите лъчи… какво ще кажете за една такава заповед: „Да не пътуваш по-бързо от светлината“.
Някакво подобно твърдение, което те не биха могли да разберат преди три хиляди години.

— Други? — попита Джос.

— Е, могат да се измислят безкрайно количество подобни твърдения — най-малкото по едно за всеки физичен принцип. Да видим… „Топлината и светлината се крият в най-малката песъчинка“. Или дори „Земята е като две, а рудният камък — като три“.
С което подсказвам, че силата на гравитация следва инверсивно квадратно правило, докато двуполюсната магнитна сила следва инверсивно кубично правило. Или в биологията — тя кимна към дер Хеер, който сякаш беше дал обет за мълчание,
— какво ще кажете за „Две преплетени нишки са тайната на живота“?

— Виж, това е интересно — кимна Джос. — Имате предвид, разбира се, ДНК.
Но нали знаете лекарския знак, символа на медицината? Военните лекари го носят на пагоните си. Нарича се кадуцей. Представлява съвършена двойна спирала.
От древни времена е бил символ на запазването на живота.
Не намеквате ли точно за такава връзка?

— Е, аз мислех, че е спирала, не двойна спирала. Но ако има достатъчно много символи и достатъчно пророчества, достатъчно митове и фолклор, то някои от тях биха могли да съвпаднат с някое от съвременните научни схващания по чиста случайност.
Макар че не съм сигурна. Може и да сте прав. Възможно е кадуцеят наистина да е послание от Бога. Разбира се, той не е християнски символ, нито символ на която и да е от съвременните основни религии. Не допускам, че ще твърдите, че боговете са говорили само на древните гърци.
Това, което искам да кажа, е, че ако Господ е желаел да ни изпрати послание и ако древните писания са били най-подходящото средство, което е успял да измисли, то той е могъл да си свърши по-добре работата. А и едва ли му се е налагало да се ограничава само с посланията. Защо, например, не съществува някакво чудовищно разпятие, което да кръжи в орбита около Земята? Защо лунната повърхност не е покрита с Десетте божи заповеди? Защо Бог трябва да е толкова ясен в Библията и толкова скрит в реалния свят?


Към следващата част ...догодина ( може би ..?
.....

                                                                                    
       БЛАГОДАРЯ ви за Интереса!

                                                                                            
 

независимо издание за свободни хора и свободни идеи още връзки » 
 










Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. peperutka - :-))))))... ойее,,още малко, и да задмина хУйчката..
28.11.2019 19:27

извинете ме, но Текста ми лежи в Първият ми блог/ вече 5г
....както е видно..
а, сега, има някакъв запор в сайта ...така че, на Аванта сте )))

пр.четене..
цитирай
2. peperutka - ...очаквам, Черният Дембил, да дойде, да ми
28.11.2019 19:38
копира и подметките... на чизмите..
да се позарадва малко..на Коледа.
в 02 00 у блокето, с кокошката изтребител @ и дядо вакеро..

))))))))))))))
цитирай
3. peperutka - хаа...кокошката-котка..
28.11.2019 20:04
нещо мн. сериозно...ревна на рамото на модовете?
и що ? за едно бяло хубаво коте @

утре, пак...ще го намеря )..крадла..
цитирай
4. vmir - Привет, към прецесията на равноденствията имам някои несъгласия,
29.11.2019 14:13
но като стана дума за тълкуване на Айнщайн, по-интересно ми се вижда разбирането му за пост-авторитарните процеси и най-характерното за прехода им:

"Убеден съм, че след всяка авторитарна система на насилие следва упадък, защото насилието неизбежно привлича хората, лишени от морал. Историята е доказала, че след знаменитите тирани идват негодници" (А. Айнщайн)

Как да не възразиш, че Сталин, любимеца на дядя Вова не е бил авторитарен, камо ли тиранин... Напротив, бил е и продължава да бъде светлия лъч надежда, че един ден всички недостойни за величието му ще бъдат избити, дядя Вова ще стане император на вселената, а Глупостинка ще му стане първа съветничка.
цитирай
5. peperutka - даа, не си изтървал..ядката, вмире.Психопатията на Сталин е невъзм да бъде повторена
29.11.2019 16:38
надяваме се всички нормални хора, и Слава на Бога...

Как да не възразиш, че Сталин, любимеца на дядя Вова не е бил авторитарен, камо ли тиранин... Напротив, бил е и продължава да бъде светлия лъч надежда, че един ден всички недостойни за величието му ще бъдат избити, дядя Вова ще стане император на вселената, а Глупостинка ще му стане първа съветничка.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: peperutka
Категория: Тя и той
Прочетен: 528450
Постинги: 406
Коментари: 3784
Гласове: 691
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031