През тази нощ получих и неочакваното съобщение. Покана за тръгване рано сутрин, още преди изгрев слънце към въпросното село. После разбрах, че тези съобщения са имали немалко получатели из околните селища наоколо. От моя град тръгнахме две коли хора…
Очаквах повече, но не бяха се отзовали всички. Във вътрешния двор на селската къща сега стоим не повече от петнайсетина души. Причината на нашето привикване е за мен наистина невероятна. Три от местните родове, обединени срещу младия съюз на моя приятел и неговата любима… Към нас, неговите приятели и съратници, той отправя молба за общ отпор срещу родовете. 
   Можем ли да победим в битката срещу нашето минало? Можем ли да бъдем по-силни от него и на негова територия да се бием, а на наша земя вече да сме го забравили? Да воюваме по негови правила, когато нашите мечове, ковани в настоящето са предназначени за бъдеща битка и минават като сенки през образи, неуспяващи да нанесат прободна рана в тялото на призрачния войн…
   Мъртвите не ще ни пуснат от своята желязна хватка. Загубили връзката си с тях, ние побеждаваме в демоничен дуел. Градим нашето настояще, постигайки материята и преминавайки в бъдещето, но днес във вътрешния ров на това Кале миналото ни засмуква и затиска с тежестта си. Продължим ли с непочитането на своите мъртви и обявим ли им отново война, тяхната тежест ще се превърне наистина в мъртва за нас. Та, те са и ние...
   Тази вечер сме тук зад стените, изграждайки своето истинско минало, преброявайки силите си и провиждайки врага на вярата ни. 
   Това, за което се готвихме с години…