“Придобитата безпомощност” е професионален термин в психологията като наука, който визира и уточнява причините за това, което се случва на хората по целия по-цивилизован свят в последните години и особено се засилва като тенденция през 21-ви век.
Смисълът на придобитата безпомощност се състои в това, че подложеното на експерименти в случая животно постоянно е подложено на стрес - не непременно тежък, но задължително продължителен - и ако стресът е непреодолим, животното деградира.
Феноменът е научно регистриран още преди 100 години и през 1921 г. Наталия Шенгер-Крестовникова, студентка на академика-нобелист Иван Павлов, започва да изследва явлението, като първоначално експериментът й изглеждал като забавно развлечение.
Като субекти на експериментите се използвали кучета. Кучето се обучавало да различава кръг от елипса и се окуражавало по определен начин, когато показвало верния отговор. Постепенно елипсата все повече се доближавала до формата на кръг. При съотношение на осите на елипсата 8: 9 кучето преставало да вижда различията между тази фигура/елипсата/ и кръга и след три мъчителни седмици се разкрили множество увреждания на психиката и моториката му.
Учените фиксирали и регистрирали резултата и , но повече от четиридесет години никой не се опитал да открие причините, които погубвали кучетата, подложени на експеримента.
Едва в края на 60-те години американският психолог Мартин Селигман отново предприема сериозно проучване на проблема и именно той предлага дефинирането на термина “Придобита безпомощност”. Кучетата отново имат късмета / или нямат късмета/ - да са участници в експериментите.
Кучето се фиксирало така, че да стои докосвайки с лапите си токопроводим метален под, но да не може да избяга. Към металния под се подавали токови удари - не твърде силни, но осезаеми и болезнени. След известно време кучето разбира, че не може да направи нищо с тези болезнени усещания , престава да се опитва да се спаси и само скимти жално. Психологическа травма наложена от физическо мъчение- и кучето се научава да бъде да бъде безпомощно и да не се съпротивлява.
При следващия етап на експеримента кучето било освободено и поставено в помещение, разделено от ниска преграда на две части. В едната половина подът бил електропроводим /метален/, а в другата- не. Очевидно шокираното куче трябвало да прескочи преградата, за да бъде в безопасната страна на помещението.
И тогава се видяло как се отразява “придобитата безпомощност” ! Сред психологически травмираните кучета само около 30% се усещали, че с един скок могат да се отърват от мъките, а останалите само хленчели безволно по навик. 94% обаче от кучетата, които не са били подложени на психологически стрес, бързо извършили спасителния скок.
Селигман открива, че придобитата безпомощност се развива по-бързо при домашните кучета, отколкото при уличните: първите нямат опита да се справят с възникналите проблеми и затова се предават по-рано от вторите, които имат опит.
Признаците на синдрома на придобитата безпомощност са :
- липса на инициатива, загуба на способност и желание за справяне с възникващите проблеми,
- инхибиране на когнитивните функции, потискане на способността за намиране на причинно-следствени връзки и усвояване на нова информация,
- емоционални разстройства, възприемане на всеки възникнал проблем като очевидно непреодолим.
Държава, която може да бие и да стреля по своите граждани по всяко време , да ги вкара в затвора или да направи нещо друго непредвидимо, разрушава причинно-следствените връзки в размислите на гражданите си . Всеки един от тях, който иска да запази ума и разсъдъка си, не трябва да се опитва да разбере логиката на случващото се. Единственото спасение е да се приемат всички действия на висшето ръководство с благодарност и безпрекословно да се вярва и на най-абсурдните изказвания, ако те произхождат от ГОРЕ.
Ако нещата се погледнат от камбанарията на антикомунистическия мироглед, през 70-те години съветска власт в Русия и по-малкото в България /не коментирам останалите страни от бившия соцлагер/ , обхващаща няколко поколения, милиони хора са били приучавани към принудена покорност чрез внушението, че от тях самите нищо не зависи, при което са били унищожавани дори и най-елементарните прояви на самостоятелно мислене- понякога заедно с нейните носители. Ефектът на това приучаване се получавал от това, че човекът не мислил и не действал сам, както и не се ръководел от собствения си опит, а от указанията на партията , респективно правителството. Ако бъде обявено , че цените растат поради многочислените молби на трудещите се - значи така и трябва, при целият му очевиден идиотизъм.Ако обаче погледнем и в противоположната посока- при последвалия политически кръговрат - от “комунизъм ” към “демокрация”? Примерно “жълтите жилетки” и действията на френските силови държавни структури срещу тях преди година не са ли крещящ пример за аналогично поведение на управляващите , подобно на съветското ? Къде са наистина различията ?
Така човек постепенно се превръща в зомби.
Придобитата безпомощност е сложна за лечение. Ако се върнем към експеримента с кучетата, трябва да пренасяте бедното животно отново и отново от частта от помещението, в което пода се манипулира с ток, до частта, която е безопасна, в ръцете си. Повечето кучета с течение на времето възвръщат способността си да разбират какво става и сами започват да прескачат преградата.
Политтехнолозите приемат придобитата безпомощност като психологическа разработка и като изключително ценно дарение и я прилагат ежедневно в практиката . Не е необходимо да се шокират хората. Не е необходимо да се устройва да се случи нещо наистина лошо: финансова криза, природно бедствие, мигрантско нашествие, “цветна революция”, “майдан” (то си се случва така или иначе), епидемия. Достатъчно е хората да не могат да предвидят събитията, да ги осмислят, да им повлияят и да разберат логиката на случващото се.
Е, ако не е необходимо да се реализира кой знае колко шокиращо събитие, може пък да се ползва друго, при което има гарантиран ефект. Примерно продължителна пандемична криза. А ако и тя не е напълно ефективна е напълно резонно да последва и икономическа. Пък и други кризи ...
Ако тази ситуация се поддържа достатъчно дълго време, хората гарантирано ще развият придобита безпомощност. На тях им остава само да лежат и да хленчат ... както повечето правят в днешно време.
Освен това, хленченето е много удобно в Интернет. От тези, които имат достъп, де.
Лъсна измамата с коронавируса
Спорният вирус. Либерастия или не. Чинги...
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
Виц -На мач,да ти .....
Аз съм наблюдавал подобно явление наречено "генетично придобита безпомощност", известна сред народа от незапомнени времена като мързел. Притежаващите този синдром дори не хленчат и мрънкат, защото ги мързи.
Според Селигман в основата на придобитата безпомощност стои поражението или провалът. Тя може да се преодолее когато на обекта се покаже, че собствените му действия вършат работа или когато той се обучи да мисли по различен начин за принципите, предизвикали провала му. Съществува начин да се покаже, че когато настъпи изживяване на безпомощност, той може да се научи, че действията му не са безсмислини.
Когато не успеем всички за момент изпадаме в безпомощност. Изпадаме в печал, бъдещето ни изглежда безутешно и ни се струва невероятно трудно да направим каквото и да е усилие. Някои хора се възстановяват едва ли не моментално, макар и симптомите на придобитата безпомощност по правило да се разпръсват само за няколко часа. Други остават в това състояние в течение на седмици, а ако провалът е достатъчно значим, с месеци, че и по-дълго.
Разликата между двете групи хора е обяснителният подход. Първата група хора, при които придобитата безпомощност изчезва бързо, са оптимисти. Провалът при тях води до кратка деморализация. При втората група хора, при които безпомощността се запазва с дни, понякога с месеци – са с песимистичен обяснителен подход. Песимистите са склонни да вярват, че неприятните събития ще продължават вечно, ще осуетят всичко към, което се стремят, и всичко е плод на тяхна грешка – това е определящо.
Изправени пред тежки трудности оптимистите гледат на злополуките по противоположния начин. Те са склонни да вярват, че пораженията са временни беди, че причината се свежда само до конкретния случай. Те са убедени,че неуспехите не са техни грешки, а на обстоятелствата, на лошия късмет или са предизвикани от други. Така хората успяват да съхранят душевния си мир след поражения. Изправени пред тежка ситуация те я приемат като предизвикателство и се опитват да я разрешат с по-големи усилия.
Придобитата безпомощност е пораженска реакция, реакция на оттегляне, която протича от убеждението, че каквото и да направите няма да има значение. Обяснителният подход включва начина, по който тълкуваме настъпването на събитията. Той модулира в максимална степен придобитата безпомощност. Оптимистичният обяснителен подход ограничава безпомощността, докато песимистичният я поощрява. Начинът, по който си обяснявате събитията определя колко безпомощен може да станете, или доколко сте изпълнен с енергия, когато се натъквате на ежедневни несполуки или когато ви сполетят съдбовни поражения.
Да си оптимист винаги и за предпочитане пред това да си песимист. Песимистите са вечно оплакващи се, мрънкащи и отказващи се. Намръщени и депресирани. Оптимистите винаги гледат положително на събитията и случващото им се в живота. Те винаги са готови да ви разсмеят, въпреки лошото време, въпреки умората от деня. Те винаги търсят новото начало, дори след малък неуспех.
Оптимизмът, песимизмът, придобитата безпомощност – всичко това определя начина, по който ние мислим и търсим начин за ефикасно решение на проблемната ни ситуация. Но не това, което се случва на хората определя колко са щастливи, а начинът, по който интерпретират случващото се.
Да се научим да бъдем оптимисти означава да сме успешни, търсещи нови решения, неотказващи се в ситуации на неуспех. Това ще ни направи по-успешни, по-борбени, по-позитивни.
Всъщност, разсъжденията ги взех от тази статия..
https://psiholozi/%D0%B7%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/
но напълно ги споделям, защото аз съм от хората, които вярват, че в края на тунела винаги има светлина. Нищо, че понякога тя може да е от идващия насреща влак.... Важното е, че "светвайки ни" ще ни стане светло.;) Малка шегичка :))))
Преди Хрущов я награди - за полет космический Валентина Терешкова получила от Хрущова гуй автоматический.
В аглийското списание очакват нова такава награда, но с по-объемны и гибкий автоватизированый таквоз.
В Центъра още няма информация по темата.
Броят на интелектуалните "стриптизьори" рЕзко се увеличава!
Дали вирусът на Идиотизма не ни напада поголовно?!?
СИТУАЦИЯТА СТАВА СТРАШНА
Руснаците, които се канеха да купуват България, привършват парите си след шест седмици национална блокада и минимална подкрепа от правителството. Това увеличава натиска върху руския президент за отваряне на икономиката, въпреки че броят на заболелите в страната е вторият по големина в света.
Почти половината от руснаците или нямат спестявания, или те са толкова, че да им стигнат за следващите четири седмици. Това показва проучване на московския Център за стратегически изследвания, публикувано тази седмица. Близо една четвърт от населението е трябвало да харчи от спестяванията си, за да компенсира спад в приходите си, показват данни на централната банка в страната.
„Ситуацията с приходите стана доста страшна“, коментира Дмитрий Долган, икономист на ING Bank в Москва. „Натискът ще се увеличи или за облекчаване на блокадата, или за облекчаване на фискалната политика“, допълва той.
Правителството е спестило около 165 млрд. долара в своя фонд за „черни дни“, но все още не е готово да харчи твърде много за икономически стимули в случай, че ситуацията се влоши заради срива в търсенето на петрол – основният източник на приходи от износ.
Реалният разполагаем доход на руснаците се очаква да намалее през това тримесечие до нива, невиждани от 2006 г., показват данни на Bloomberg Economics.
Томас Джеферсън
Страдащите от алопеция са промоционално податливи към подобни шемети...
Броят на интелектуалните "стриптизьори" рЕзко се увеличава!
Дали вирусът на Идиотизма не ни напада поголовно?!?
Вирусът на идиотизма атакува отдавна т.н. български народ и особено през последните тридесетина години, но в последно време се наблюдава рязък скок на броя на заразените. Порочното е, че не се работи по профилактирането на заболяването.
Според Селигман в основата на придобитата безпомощност стои поражението или провалът. Тя може да се преодолее когато на обекта се покаже, че собствените му действия вършат работа или когато той се обучи да мисли по различен начин за принципите, предизвикали провала му. ...
Благодаря ти за смисленото продължение на темата ! Мисля, че всичко, което си изложил е наистина начин за преодоляване на стресовите ситуации, в които всеки от нас попада. И то волно или неволно,
15.05 13:40
РУСНАЦИТЕ ИЗНЕМОГВАТ
СИТУАЦИЯТА СТАВА СТРАШНА.
Наистина ситуацията става страшна. Особено за такива като теб. Не се кахъри за руснаците. Те са преминали през всякакви изпитания и пак са се изправили . Но при теб нещата са необратими: до края на живота си ще ходиш с проскубана перука, защото е абсолютно сигурно , че коса няма да ти поникне. Акъл също ...
Еееех...
:)))
Еееех...:)))
Няма еднакви хора, както казваш, орбитите са различни, но в края на краищата е важен центъра на орбитата или ако е елипсовидна - двата й центъра...
По тази причина който се докопа до власт и се самозабравя,затова да има как малко време да е на власт, но ....заспал народ, примирен и отчаян.
Старец:
Ша си търпим Бойко, друг да доде се същата,нали се изредиха маса големци все и нищо.Този поне си го знаем.
Отговорих му: Тодор Живков така си го търпяхме, но беше друго, о , друго....
По тази причина който се докопа до власт и се самозабравя,затова да има как малко време да е на власт, но ....заспал народ, примирен и отчаян.
Старец:
Ша си търпим Бойко, друг да доде се същата,нали се изредиха маса големци все и нищо.Този поне си го знаем.
Отговорих му: Тодор Живков така си го търпяхме, но беше друго, о , друго....
Точен отговор !
Втори етап на състоянието придобита безпомощност на българина идва след идването на германските нацисти на власт. Поначало леко опиват почвата в България, но тъй като Англия и Франция не се интересуват особено от нас, те предприемат по-решителни действия - изкупуват селскостопанска продукция и съдействат за въвеждането на т.нар. промишлен патриотизъм - национализъм. Даже помагат организационно за създаването на български патриотични организации - има доста прилики между нацистките такива и българските. Пак се изкарва картата на патриотизма - непрекъснато се реве, че другите са виновни, и че постоянно сме жертва на несправедливости. Резултатът е ясен - пак влизаме на страната на загубилите и пак ни сочат с пръст. Пак някой пр***ал нещо - българският национален идеал(за нас винаги другите са виновни!) се срутил и пак сме безпомощни и хрисими жертви - като агънца.
Но придобиването на ролята на жертва и удоволствието от вечното мрънкане не свършва дотук. Утре ако се сетя ще напиша и за заключителните етапи от действията на българския "елит."
Сега е по-страшно.