Официално от 20.12.2017 година примерно 80% от възрастното население на ДНР им е забранено ходене в Украйна. За това на 15.12.2017 г. е бил подписан поредния указ на Захарченко- № 363. Указът е бил огласен след Нова година, «на болната глава», така да се каже. Сега за преминаване из света гражданите ще трябва да преминават през единствената тясна «врата» – през две-три КПП, в Русия. Ако предишните ограничителни укази забраняваха да излизат държавни служители, то сега това засяга всички работници в държавни и общински предприятия и учреждения. Именно такива предприятия – «национализирани» от местната държавно-капиталистическа върхушка в ДНР са болшинство.
Фактически могат да отидат в Украйна само тези прослойки от населението на ДНР, които не участват в производството – пенсионери, студенти, ученици, безработни. Или работещ човек за такова пътешествие е нужно предварително да се уволни от работа. Тези трудещи се, които все пак се опитват да се промъкнат до родствениците си или по дела в Украйна, не ги пускат въобще и ги задържат на КПП «за изясняване на личността», а тези, които се връщат от украинска територия у дома се арестуват на място и предават в охрана до разбирателство и наказание. Наказание за «излизане без подаване на МГБ» е икономическо – хората незабавно ги уволняват от работа. Но тъй като много задържани не разбират, на какво основание ги лишават от елементарни демократични права и свободи и още не смирили се с фашистското обращение, то делата с уволненията не се ограничават: тези, които се възмущават и протестират, МГБ ги «опакова» в донецкия СИЗО и им спряга против тях дела за държавна измяна. По официални данни засега са арестувани «за измяна» 246 човека. По неофициални данни след оглашения 363 указ числото арестувани «изменници», посмели да отидат в Украйна без разрешение от властите, рязко нараснало: само на КПП «Маринка» в периода от 27.12.2017 до 10.01.2018 г. са задържани над 150 човека, връщащи се от Курахово, Запорожието и други градове и села в Украйна. Работата явно върви към изолация на всички донецки трудещи се в голяма закрита «промзона», в която ще зареждат крупните монополи, а ще охраняват частни армии тези монополи.
Oт 11 януари в ДНР не работи мобилната връзка на Vodafone. Около 540 хил. абоната мигновенно останали без връзка: нито за помощ да позвънят, нито да си решат текущи въпроси. Официалната причина е една: взрив повредил оптическия кабел в района на Еленовка. А защо не са го оправили днровските власти отговарят, че тех този въпрос «също ги безпокои», и че ремонта на кабела е отправен в украинското представителство на Vodafone, но видимо те не не бързат с ремонта. Украинската страна твърди, че опити да се възстанови кабела са направили, но от страна на ДНР има посотянен огън по ремонтните групи. В същото време рязко нараснали продажбите на стартовите пакети на единствения днровски мобилен оператор «Феникс» (работи на техническата база на МО «Киевстар»), а поради търсенето тези пакети се вдигнали до 1000 рубли. Много по този повод пишат жалби до Захарченко, предполагайки че добрия цар ще разбере, какво правят злите боляие. Много обратно, ругаят добрия цар и боляри и считат, че персонално от тях зависи, ще се появи ли МТС или нет. Тези другари забравят, че малките хитлеровци стават крупни капиталисти не за царско господство, а за колониално управление на поверената им територия.
Какви ли са «техническите» причини за прекъсването на мрежата на Vodafone и с отчитане на това, че «Феникс» – система слаба, всичко това много прилича на застрелване на три заека едновремено: зачиства се пазара на мобилна връзка от силен конкурент и подготовка на този пазар към друг (руски?) оператор, унищожаване на пореден канал за връзка на населението на ДНР с Украйна и подвеждане под мащабно подслушване на всеки, който е в системата на «Феникс».
Тотален шпионаж, физическа и информационна блокада, в която международната буржоазия вкарва голям отряд от работническата клсса, напълно се вписва в общия план на нейната борба с настъпващата революция. Да ги раздели работниците, потисне и изолира едни от други, да задуши революционното движение, да вземе печалба, да граби земята и недрата – ето тези цели, които финансовия капитал преследва в своята врява около Донбас.
Неотдавна в Докучаевка властите забелязали «проукраински листовки», в които неизвестни жители на ДНР уж просили от Украйна да им прости за отстъпничеството и молили под крилото на «ненки». Ако това не е провокация на украинските или днровски спецслужби, то този факт показва, че в главите на някои хора има още политически илюзии и предрасъдъци. Тези хора считат, че националното е над класовото, че буржоазния кошмар в Украйна е по добре от фашистския ад в ДНР, защото таме Украйна, «все пак имаме призната държава, стабилност, стопанство, всичко е обичайно, мек режим, не се стреля» и т.н. Или другарите считат, че смяната на едни угнетители с други макар и в малка степен ще облегчи живота на работническия човек, и това е достатъчно.
Действително в Украйна засега има някои особености с живота в ДНР. Но тъй като и на едното и на другото място е капитализъм, тъй като и там и там са фашистски политическите режими, то същественни различия в условията на живота на работника в Украйна и в ДНР няма. Обстановката в Донецк и прифронтовата полоса на ДНР само показва на жителите на много области в Украйна какво бъдеще ги чака.
Ако в Украйна още се съхраняват остатъци от буржоазни права и свободи, то това е в следствие от непрекъсната борба за държавната машина между групите на крупната украинска буржоазия, за борбата за украинския пазар и ресурси между монополите на САЩ и Западна Европа. В ДНР политическата ситуация е по-«монолитна», защото там засега стопанина е един – руската олигархия.
Нивото на безработица е високо и там и там, с тази разлика, че в ДНР има постоянна «канавка» за поемане на безработните – това е опълчението, където отиват за 15 хиляди рубли тези бедни хора, които са отчаяни, защото не могат да си намерят работа, или живеят със семействата си на средна заплата от 100 долара и затова са готови за 250 долара да отидат за пушечно месо. В Украйна поради по широкия пазар на труда болшинството безработни все пак се стараят да не отидат в армията доброволно.
Ако другарите се надяват да отидат в Украйна и така да обменят нищетата на бедност (поради по-ниските цени на основните предмети за потребление), то това е глупава надежда, защото средните украински заплати по отрасли не са много по-високи от днровските, а и тази разлика тук се изяжда от чудовищно скъпата комуналка и платените «безплатни» държавни услуги.
Световният финансов капитал може точно така да «закрие» Украйна, превръщайки цели региони в огромен трудов лагер, напълвайки я под благовидния предлог с войските на ООН – своята лична «преторианска гвардия».
Всичко това означава, че листовките в Докучаевка, както и навсякъде, трябва да бъдат не проукраински, а прокласови. За работника няма изход в бягство от едни експлоататори и фашисти към други. Изходът може да бъде само в обединение на работниците, в изграждане на връзки, в организации и борба с капитала и фашизма на всички трудещи се в Украйна и ДНР – на почва единни класови интереси, у себе си на местата, там където, както се говори, са «застинали» терора и експлоатацията.
М. Иванов
Источники: https://dnr-online.ru/gossluzhashhim-vremenno-zapreshhen-vyezd-na-territoriyu-ukrainy/;
http://fakty.ua/254993-v-dnr-ne-sobirayutsya-vosstanavlivat-vodafone—hodakovskij
