Ако поразсъждаваме малко по темата за научния потенциал на нацията,би следвало да си зададем въпрос аналогичен на това кое е по-първото-кокошката или яйцето. Санким бюджетът финансира разходните пера на научните заведения, при което научните корифеи /работници/ в разните му области създават гениални изобретения, необходими на човечеството за напредъка му. Възниква следния въпрос: колко средства отиват за създаването на тези творения и по какъв начин се връщат разходваните средства. Теоретически би следвало всички произведения да се патентоват и приходите за ползването на изобретението да влизат в специални пера на бюджета или научната организация, за да се ползват за издръжката на интелектуалния потенциал и последващо финансиране на работата му.         Дали обаче е така? Аз не съм особено убеден в тази схема и си спомних следния анекдотичен случай :  на въпрос на колеги от сходен институт от Средна Европа /разбира се преди години  , които наистина произвеждаха научен продукт на високо технологично ниво/ с какво се занимава подобният наш институт, след като плащаме и ползваме западноевропейски технологии,  моят шеф и колега / с когото бяхме на специализация там/, бе принуден да отговори с шега, че основно отглеждаме научни сътрудници и доктори на науките. Едва ли ситуацията е променена оттогава.          Разликата обаче се състои в това , че на времето всички произведени научни продукти ставаха притежание на държавата , респективно държавни фирми и институции,т.е. се ползваха от цялата държавна икономика. Ако нещо е продавано в чужбина, то най-вероятно е донасяло пари в импорта.          При сегашната ситуация, когато цялата икономика: промишленост,селско стопанство, транспорт и т.н. е в ръцете на частни фирми, кой и колко плаща за ползването им не е ясно, а и въобще по този въпрос няма информация. Така че съвсем естествено възниква въпроса кой трябва да плаща за т.н. наука. Може би пък ще е по-евтино да се ползват чужди научни произведения. Още повече БАН не е нещо повече примерно от Руската АН.        При това положение нормално би било научните звена да се разсредоточат към съответните по специалности университети и институти, както и да се ползва личният състав и като преподавателски, като по този начин ще има и реално директно предаване на знанията от учените към учащите се. 
       Абстрахирам се от оценка, а и не ми е работа да давам оценки относно достатъчната компетентност на т.н. учени. Има Учени-има и учени. Ако един куп чиновници работят в БАН, това не значи, че са учени.

Много добре написано! Лека вечер!

Бих пожелал да Ви изкажа възхищението си от красотата, с която ни заливате от Вашия блог !