Съседът ми по вила започна мащабно строителство на нова постройка от типа „прогимназия”.
Известна в региона строителна фирма струпа ресурс и захвана строителството. Професионалистите вече работят на границата на имотите ни и разполагам с идеалната възможност да се слея визуално и аудио с говорната им среда. Тъй като по стечение на обстоятелствата по цял ден съм из двора, се случва неволно да слушам разговорите на „дюлгерите”/ каквито ми заяви, че били бригадирът им „бай” Мую /такова си му е името на човека – Мую Муев, а „бай” вероятно е научна степен по аналогия примерно на „доцент”/. Същият е среден на ръст,набит червендалест селянин с доста червен нос и доста внушително шкембе, вероятно придобито вследствие здравословни диети./
На обекта от 8 до 18 ч. свири радио, от което се лее музика: предимно оперна, симфонична, камерна и много цигулкови концерти. От време на време класически джаз, госпел и хорови изпълнения. Изглежда, че се въртят касетки или дискове, защото с времето се изредиха Моцарт, Верди, Мусоргски, Вивалди, Шопен, Чайковски, Равел, Палестрина, Пучини, Римски-Корсаков и пр.
След всяко изпълнение строителите се отдават на горещи аналитични коментари на съответното изпълнение по отношение композиторите, диригентите и изпълнителите с изключително изискани и професионални изрази, говорещи за особено добро познаване на материята.
По обяд се сменя тематиката и под звуците на госпел и спиричуълз се разговаря за широка гама от книги и поезия – Толстой, Гор Видал, Ремарк, Сенека, Пушкин, Дикенс, Уайлд, Стайнбек…..
По късно се развива темата за скулптура и живопис, като дискусиите основно се концентрират върху Микеланджело, Роден, Вазарели, Гоген, Давид, Пикасо …
Нещо друго, което дълбоко ме впечатли, се оказа отношението между работниците. Абсолютно всички си говореха на „Вие” и чувах реплики от рода на : „Извинете, Иван. Бихте ли пожелали да ми подадете две тухли, ако нямате нищо против.” Или : „Уважаеми колега, бихте ли пожелали да положите тази арматура, ако ви е възможно.” Всичко това тихичко и с внимателен тон.
Направи ми особено впечатление,че строителите рецитираха собствени стихове. Единият беше насочил таланта си в стила „хайку”. Силно ме впечатли едно произведение, което записах и научих наизуст:
Строеж.
Канап и темели.
Колони,кирпич и киреч.
Железа,телове , кирпиден.
Тисла, пирони , греди.
Кирмиди, покрив и джам.
Боица накрай.
Дюлгери герои !
ГОТОВО !
Честито,честито,честито !
Каква дълбочина на мисълта и какво професионално детайлизиране на преживяванията. Считам, че в световното поетично творчество не съществува подобно произведение с такава духовна сила и дързък полет на мисълта!
Бях много впечатлен от дюлгерската интелектуална мощ, затова издебнах техническия ръководител и му изказах своето възхищение от възпитаниците му. Той ме изгледа с подозрение и ми заяви,че винаги и с всички бригади, с които е работил е било така. И че не бива да се отнасяме към строителите като към някакви „бакшиши”. И че бригадата е създала група във Фейсбук: „ Дюлгерите - интелектуалци – новият европейски елит.”
Извиних се и с чувство за малоценност се замислих за собствената си социална ценностна система. Със срам на челото и зачервени уши си признах, че често ругая и псувам, а книга не съм купувал от години. За дискове и касети с класическа музика да не говорим.
.........................................................................................................................
Прекрасен сън !
Събудих се. Отново чувам познатите привични животински крясъци и псувни, достойни за Стоичков. / естествено този примат е кумир за гилдията /. На фона на изстрелващия чалга касетофон.
Гордея се,че съм българин.
