Два тежки проблема възпрепятстват зрителите да възприемат нормално мачовете : дивашките свирки на местното туземно население и българските спортни коментатори. Докато първият проблем беше отсвирен с крилатата реплика на някакъв шеф на ФИФА : „ Искахте световно в Африка – получихте си го ! (За по-нататък си правете сметката.) „ , то с българските спортни коментатори въпросът е доста по-сложен, защото и след приключването на световното въпросните елементарници ще продължат тормоза върху зрителите (българските).
Както е модно да се изразяваме – за какво иде реч ? Иде реч за това,че несполучилите сравнително млади /пък и не само млади/ неграмотни бездарници , пробвали се в едно или друго поприще, се насочват масово към спортната журналистика, като най-безобидна, непретенциозна и елементарна. И това наистина е естествено, тъй като и публиката е на същото приматно ниво.
Особено видимо е това във футболния раздел. Само за илюстрация препоръчвам посещението на сайтовете на някой футболен клуб. Е, при тази клиентела, как да не се съобразиш посредством подобаващо ниво и на коментаторите (съзнателно не ги назовавам журналисти).
Та за какво все пак „иде реч”. Изключително беден речник от не повече от 200 думи; безсмислено приповдигнат папагалски изказ; определено изразени говорни дефекти, гарнирани със сумтене, рррръкане , ъъкане и прочие животински звуци т.н. Нескопосан преразказ на действията на терена с презумпцията, че зрителите са слепци / или както е модно да се казва – незрящи /.
И всичко това поднесено с едно абсурдно подчертаване на собствената комплексирана изключителност, абсолютно безпочвено и нахално налагащо се. И всичко това преплетено и с някакъв безсмислен напън да се говори бързо-бързо, явно за да се създаде впечатление за някаква динамика. А всъщност впечатлението е за празно дърдорене, като онези млади курвета, които раздават печалби по всички телевизии за отговори на така сложни въпроси от рода на : „Какво е малкото име на премиера Бойко Borisow.”
Та такива неща се случват с родната журналистика – такива, налагащи и оправдаващи справедливата дефиниция „журналя”.
