Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2018 15:26 - Учено, но не донаучено!
Автор: todorhristov Категория: Политика   
Прочетен: 1034 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Само така могат да се дефинират „умните глави“, които решиха да се борят с наводненията чрез изпразване на язовирите.

Приоритет „Предотвратяване на наводнения” никога не е бил включван при проектирането на язовирните стени в България, защото той е в противоречие, и не може да се съчетае, с всички останали приоритети. Той изисква поддържането на полупразен или празен язовир, докато другите приоритети изискват максимално възможно съхраняване на водния отток. Когато язовира принудително се поддържа полупразен се нарушава икономическата целесъобразност на използването на водностопанската система и се нанасят щети в социалната сфера и икономиката поради нерационално използване на водните ресурси.

При проектиране на язовирна стена, като елемент на водностопанска система, проектантът е длъжен да осигури пропускателната способност на речното легло за проектните преливни водни количества на 500 м. след стената. По-надолу по течението, ако има опасност от наводнение, решение се търси с разработване на други проекти, включващи корекция на реката, построяване на защитни диги, изместване на заливаеми обекти.

Честотата на преливане е в зависимост от това дали язовирът е проектиран като сезонен, годишен или многогодишен изравнител. Най-често преливат сезонните изравнители и най-редко – многогодишните.

Фактически, ако една язовирна стена не прелива, тя не е добре проектирана. Тя е преоразмерена (оскъпена) по отношение регулиране на оттока, създавайки обем, който не може да се напълни в периода на нейната експлоатация. Правилно е, когато тя от време на време прелива и безопасно провежда водните количества при високи води, които не са предвидени в изчисленията за регулиране. Освен това, ако е предвидено и силодобиване, колкото е по-пълен язовирът (по-висок пад), толкова повече е и произведената енергия от единица обем вода. Не случайно преливниците на всички значими язовири са съоръжени със скъпо струващи клапи, с които се управлява изтакането на язовира при високи води така, че да се съхрани максимално водната маса в язовира до нивото на клапите. (Поне така бе до момента, когато някой, не донаучен, реши да се създават резервирани свободни обеми за борба с наводненията).

Следователно преливането на язовира не е нещо необичайно, а обичайно от гледна точка ефективност на системата. За това, разбира се, облекчителните съоръжения трябва да са съответно оразмерени и технически изправни.

Язовирите, вследствие така наречената „ретензия”, най-общо притъпяват върха на високата вълна.

Предотвратяването или намаляване на щетите от наводнения чрез осигуряване на свободни обеми в тях, е ефективно само когато тези свободни обеми са значителни по обем в сравнение с обема на високата вълна и дори с полезния обем на язовира
(
http://www.stuwa.org/files/magazine/5-6.15_s2.pdf)

Този факт се потвърждава и от изследванията на холандската фирма HKV по поръчка на МРРБ по линия на Phare.
(https://maritsa.meteo.bg/apache2-default/maritsa/static/aboutBG.php?infoto=dams),
където се казва:

„Водохранилищата и язовирите не предпазват от наводнения с екстремна сила, а само от такива с по-висока честота”.

За яз. Тополница те изчисляват, че резервиран обем от 45 мил. м3 ще предпази от висока вълна с честота един път на по-малко от 25 г. А това представлява около 1/3 от полезния обем на язовира.

От друга страна, при използване на свободни обеми, се засилва значително ефекта на внезапност на наводнението, с всичките последствия от това. Времето от началото на високата вълна след язовира до нейния връх е от съществено значение като време за реагиране на населението за намаляване на щетите от наводнението. Когато има свободен обем, това време рязко се съкращава, което е изключително неблагоприятно за населението, особено ако няма осигурена надеждна предупредителна система. Типична в това отношение е ситуацията на яз. Елешница, която се дискутираше по една телевизия преди известно време.

Трагедията, която се случи при разрушението на язовира над с. Бисер, наводнението на гр. Мизия,  както и ефектът на внезапност при използването на свободни обеми за поемане на част от водите на високата вълна доведоха до едно неправилно в обществото схващане относно понятието  „преливане на язовира”.В медийните среди то едва ли не стана символ на катастрофа. Медийте са пълни с информации от типа „Евакуират жители на две села заради преливане на язовир ...“. „Няма пострадали при преливането на язовир ...“, „Язовир преля и затвори АМ "Тракия"…

Това е положението. И по-лошо ще става след като закриха научните институти в областта на водите и сведоха обучението на студенти по хидротехника до невъзможен минимум.


 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: todorhristov
Категория: Други
Прочетен: 24912
Постинги: 18
Коментари: 16
Гласове: 76
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031