Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2011 21:32 - Георги Заркин - Непокорният поет и журналист е умъртвен в килията си в Пазарджишкия затвор
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 6391 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 01.12.2011 09:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нам нужни са ни храбреци, задават се барутни жътви! Поне станете Вие, мъртъвци, защото живите са мъртви... Тези стихове са писани през 60-те години на миналия век не в уютен кабинет или в Писателското кафене. Писани са зад решетките в Старозагорския затвор крадешком, от двете страни на пилюрна хартия с много ситен шрифт, който може да се чете само с лупа. Изнасяни са навити на рулце и пъхнати в изпразнени от тютюна цигари. На автора си, политическия затворник Георги Заркин, те ще струват две вътрешни присъди за "писане на фашистка литература" - едната за пет, другата за осем години. Но за истински живия човек има ли нещо по-неукротимо от порива за свобода и истина? Днес болшинството от нас не знаят почти нищо за тоя човек. Младите пък съвсем. Други бойки "дисиденти" слушаме около сакралната дата 10 ноември, когато числото на "борците срещу тоталитарния режим" изведнъж се попълни с довчерашни партийни секретари и придворни литератори, които, видите ли, били много, ама мно-о-ого несъгласни. Че дори и репресирани - понякога канчетата им оставали наполовина празни. Да не говорим за нароилите се "кристални" и "екогласни" опозиционери с досиета и картончета на секретни сътрудници, които побързаха да се облажат с депутатство и после да изчезнат в някой ъгъл с кокала. А Георги Заркин от с. Бели Искър е можел също да си живурка като всички и да се пени само в приятелски кръг, край поредната бутилка "Столичная". Лицемерието си беше форма на живот в ония години - т.нар. интелектуалци бяхме наясно с позорната същност на режима, но се облажавахме от него кой колкото може и внимавахме да не го засегнем опасно, та да останем без хляб. Какво му е било на Заркин - зоотехник, започнал да сътрудничи с дописки във в."Самоковска трибуна" и привлечен в икономическия отдел там, после фотожурналист не къде да е, а във втория "официоз" "Земеделско знаме". Може би го е жарила генетичната памет за "безследно изчезналия" веднага след Девети баща - обикновен каменоделец, най-вероятно хвърлен с още 28 души от Черната скала в Рила. Но пък колко прежалиха бащите си, станаха мастити писатели, преводачи, уважавани другари!... "Светулката, що е светулка, и тя се бори срещу тъмнината, а какво остава за хората?", ще напише до сестра си от затвора Георги Заркин. Явно честната и будна съвест на този човек не му е позволявала да остане в рамките на "вътрешната емиграция", с което тогава тешахме душите си. През 1965 г. той е привлечен в заговора на Иван Тодоров -Горуня за държавен преврат След провала и смъртта на Горуня, прави опит да отиде на погребението му, но както повечето хора, е спрян от милиционерите. "Това ме възмути. От този момент в мен се зароди мисълта, че това, което той е искал, аз трябва да го постигна, макар и с цената на живота си", ще напише после Заркин. 25-годишният фотожурналист започва да разпространява шест вида позиви, по 1000 броя от всеки вид, в района на София, Самоков, Мездра, Дупница и Враца. Те призовават към въоръжена борба за сваляне на комунистическата власт и са подписвани от името на Врачански революционен комитет. В началото на 1966-а Георги Заркин е арестуван и осъден на 6 години лишаване от свобода за "образуване и ръководене на група, която си е поставила за цел да събори, отслаби и подрони установената народнодемократична власт в НРБ, чрез терористични действия и общоопасни престъпления". Наказанието си Заркин изтърпява при усилено строг режим, известен сред политическите затворници като "усилен съветски режим". Това обаче не само не го сломява, но даже изостря неговата непримиримост. Администрацията неведнъж му предлага да започне издаването на затворнически вестник, като промени идейно позициите си и получи съответни облаги. Заркин отказва категорично. Но нито за момент не изпуска перото - освен хиляди стихове и дневник, в затвора той ще напише и романа "Чест". ..."Зад фасадата на "демокрацията" в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ. Съдиите прилагат закони, нарочно формулирани неясно и двусмислено, както става във всички авторитарни страни, имат широки права при тълкуването и прилагането им. Понастоящем стотици хора безпричинно обитават затворите... Страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия..." Това са редове от отвореното писмо до Тодор Живков, написано от Георги Заркин в затвора. През ноември 1968 г. по повод на смазаната Пражка пролет той обявява продължителна гладна стачка, а в протеста си до началника на затвора пише: "Ако трябва да вярвам, че Русия е освободител на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата!" Дръзкият поет пише и протест до началника на Старозагорския затвор, и един "Марш на българските политзатворници", открит заедно с препис от протеста при обиск в бригадата за коване на щайги. От килията му също са иззети тетрадки с негови творби. В една от тях той изповядва: "Бих предпочел най-страшен звяр да бъда, но никога, о хора, комунист. По-страшна няма, зная, от тази присъда, Да ме наричат комунист". Това му струва нова 5-годишна присъда за разпространяване на "гнусни клевети" срещу социалистическия строй, за "контрареволюционен умисъл" и призив за "бунт срещу народната власт". През пролетта на 1975-а непокорният затворник трябва да бъде освободен, но ДС е наясно, че той не е пречупен. Още на 9.03.1974 г. шефът й Григор Шопов дава указание: "Със Заркин трябва да се проведат сериозни мероприятия. Очертава се като заклет враг и непоправим бандит". През юли "бандитът" отхвърля поредния опит да бъде вербуван за агент. В края на август при обиск на личните му вещи в цигарена кутия са намерени нови негови стихове. Този път заедно с обвинението за "фашистка литература" е повдигнато и второ - за създаване на контрареволюционна група "Вулкан", която от затвора/?/ се готвела "да извърши престъпление против НРБ". През декември Заркин получава нови 8 години лишаване от свобода. Но червените властници вече се боят и от сянката му. В началото на 1975-а по искане на Шесто управление той е преместен в Пазарджишкия затвор. Отначало е в V отряд, а от юни по докладна на началника на затвора Ангел Топкаров е строго изолиран в единична килия, в която имат достъп само определени надзиратели. Но се задава Световният писателски конгрес в София и службите основателно се боят дръзкият поет, чийто случай все пак се е разчул, да не бъде потърсен от чуждестранни творци и да разкаже за чудовищния терор, на който е подложен. Затова на 7.08.1977 г. в навечерието на конгреса Георги Заркин е жестоко умъртвен в килията си. За пред "началството" убийството му е документирано в 6 снимки. Издаден е фалшив смъртен акт, макар че по тялото му ясно личат следи от бой с маркуч и душене с възглавница. Близките му са известени с телеграма час-два преди погребението, за да не могат да присъстват и да видят как изглежда мъртвецът. На следващата година началникът на затвора Топкаров е награден с орден. През 1991 г. Лъчезар Заркин, синът на поета-дисидент, иска ексхумация на трупа и нова съдебно-медицинска експертиза, която категорично доказва зверското убийство. Заркин-младши завежда дело чрез Военна окръжна прокоратура-Пловдив за изясняване причините на смъртта му. Посочени са физическите убийци и техните поръчители, привлечен е като обвиняем Ангел Топкаров. Д-р Петков, затворническият лекар, свидетелства за оказаното му насилие - бой по кокалчетата, за да напише фалшив смъртен акт. Делото обаче дълго буксува, докато всичко се потопи и забрави. Забравихме ли? Татяна МАЧКОВСКА в. Седмичен ТРУД Романът "Чест", написан в затвора е издаден чак през 2008 г.


 




Гласувай:
4



1. tota - А, сега България, какво е?
29.11.2011 22:24
Защо тази несретна съдба българска, това люшкане, докато бъде затрита ..
Жалко за отиващите си достойни българи!!
цитирай
2. allvin - Поклон!
30.11.2011 00:44
(((:
цитирай
3. nikikm - Някога,
30.11.2011 19:59
знаехме ли тези неща? И колко още. За това са малко личностите в България,от векове ги унищожават!Вечна му памет на Човека!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312541
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031