Има криза - има мерки. Зависи от кого се съчиняват , с каква цел се разработват , дали се реализират и за кого са предназначени. Американският президент например вкара в ход твърде интересни антикризисни мерки-натъпка банките с милиарди от бюджетни средства. Под предлог да не фалират, та да има работни места. А защо стигнаха до там да бъдат подпомагани от държавата, това не е интересно. След това се стигна до скандалното положение да се изискват обратно средства, които /по нашата терминология/ са източени/присвоени/ от висшите банкови чиновници под формата на премиални. Крайният резултат какъв е ? Кризата продължава. Язък за парите, профукани на вятъра.

              Както и да е . САЩ са голяма корпорация и дърпат от цял свят. Моралните и духовните им принципи са ясни – пари, пари и само пари. Мръсни,чисти, изпрани,избелени-няма значение. Твои или кредит – без значение.  Даже най-добре дори и когато ги имаш парите – пак да вземеш кредит. Дефицитът е разтегливо понятие. Ами оттам идва и  кризата. От кредитите. И като се дойде до положението повечето да не си връщат кредитите, а вследствие на това банките да не дават нови, ето ти я кризата готова спретната. Какво следва нататък : икономиката не работи, защото няма кредити, банките не дават кредити, защото кредитополучателите не ги обслужват и работата заспива. Данъкоплатецът започва да духа супата.

             Тогава искаме държавата да се намеси. Преди това сме мрънкали, че заплатите ни идват ниски. ОК.  Държавата взема кредити и заеми от банките и увеличава заплатите на чиновническата каста,военните и полицията. Всички доволни- мир и любов. Ама искат и даскалите. Хайде и на тях мъничко- да млъкнат по седянките. И тях ги оправихме. Докторите и те искат-хайде и на тях по мъничко,пък и нали здравната каса се пълни  от здравните осигуровки на болните граждани. Ами пенсиите - наглите пенсии и те искат увеличение. Ама ето и на тях мъничко - да млъкнат алчните дъртаци. Ами  онези доблестни защитници на родината, които се пенсионират малко над Христовата възраст с максимални пенсии, на които държавата им е плащала до този момент тлъсти доходи  плюс осигуровките – и те искат.

               Всичкото ясно, само не е ясно икономика имаме ли или не. Иначе икономически министри, професори, специалисти, професионалисти, анализатори и прочие консуматори-дал Бог. Най-сетне тази сутрин чух със собствените си уши един от тези празнословци да каже едно истина, видима като голия цар – че икономиката ни се персонализира със строителния бранш, който през последните, а и не само тях години, добре напълни гушката, нацвъка нови сгради навсякъде- де трябва и де не трябва и по такъв начин,че не дай Боже, да стане някой по-сериозен земен катаклизъм...Хотел до хотела, майно льо, офис до офиса. Тотална циментизация на курортите. Това се казва работеща икономика.

                Другата далаверка – пътищата. И те – работеща икономика. Тук Еуропата плаща. По едно време Еуропата се усети и удари балтията, но  държавата реши да изплаща изработеното на фирмите. И какво се получава- кризааааааа !  Интересна работа. Редица фирми се изтрепали да се натискат за държавни поръчки и само дето не се поръчали един друг на килъри. Значи доходна е работата. В края на краищата държавата договорила поръчката. И кьорав да си,  ще разбереш, че договореното заплащане е в пъти по-голямо, но юридическата каста казва: щом има договор,дори и да е некоректен и манипулиран, от юридическа гледна точка той е изправен и трябва да се плаща. Накрая фирмата изпълнител /получила авансово огромни суми – в пъти по- големи от истинската стойност/ пищи, че не й се плаща и държавата й дължи пари,които ако не получи веднага, ще фалира моментално. Собствениците на фирмата трогват всички с издевателствата, на които са подложени от държавата /не могат да плащат ипотеките на всеки от петте си луксозни джипа , джетовете и яхтите, както и бельото на съпругите и приятелките си- фолкпевици, плеймейтки, манекенки и др.подобни  курви; не могат да ходят да играят в казината в Дубай,Монако и Лас Вегас всяка седмица и т.н./. Истинска трагедия за тези стойностни и успели /досега/ люде.

                Ами фармацевтичните алтруисти и благодетели. Е, голямо чудо, че внасят лекарствата на стойности като китайски пилета, а ги продават на здравната каса и пациентите по  цени като на чудодейни реликви. И те едва дишат, ама не фалират, защото имат неограничени подкожни тлъстини. Но и те искат моментално разплащане от здравния бюджет.

                Ами търговците с ДДС ? Горките. На тях пък им задържат връщането на ДДС с няколко месеца. Аз пък си мисля, че ДДС въобще не би трябвало да се връща. Този данък е много специфичен и ако някой се замисли, ама реално да се замисли, ще дойде до извода, че ДДС държавата трябва само да получава. Този данък затова така се нарича – добавена стойност. Реализираш стока-плащаш ДДС върху разликата покупка-продажба. Ако не я реализираш, консумирай си я сам-както прави простолюдието.

                 И една от друга фирмите помежду си също имат да вземат – т.н. вътрешнофирмена задлъжнялост. И то милиарди. Не е зле и тези пари пак държавата да им заплати. Иначе съвсем сигурно ще фалират. Ама не фалират, бе ! Интересна работа.

                Та антикризисните мерки се изчерпват със смучене от пръстите на  правителствени и неправителствени чиновници. И всичките се изчерпват с измислянето на все нови и нови начини за дооскубване на онези нещастници, които разчитат и гласуват за т.н. политическа класа. Но какво да се прави: демокрация ! За съжаление, икономика и демокрация май са несъвместими неща. Така излиза.  Sorry !