Друга съм - послушна и разбрана
казват ми обаче:
"Разбирам те, ала не те харесвам."
И аз не ги харесвам, но мълча
че джобовете празни са
преграква самота
и падам, ала продължавам
че наближава Коледа...
Излъскана да бъде къщата
излъскани да са ми мислите
че имам си съкровище в дома -
мъжа ми - сбъдната мечта.
Парите все от някъде ще дойдат
а ако трябва утре и ще погладувам
по-важно е да бъдем себе си
по-важно е да пее светлина
от грапавото гърло
дори когато стомахът все си мисли
за революция.
Не ми насаждайте обаче
износената коледна полюция
че всички ставаме едва ли не
добрички агънца
когато хапнем баничка с късмети.
След Коледа пришпорвам старите обети
за умно и прочувствено мълчание
и пак ще търся подходяща работа.
Та кой ще плаща сметките за ток?
Благодаря ти, Господи
за тоз добър урок
по оцеляване
че инак ще загина от самоотвержено
препяване.