Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
23.01.2019 13:16 -
©Страст и страх!
Помахвам ти моя далечна марѝна,
океанът те поглъща все по-навътре и отвъд,
закотвена съм и слушам този звук на мандолина,
песента и спира порива за неочакван път …
Вятърът ми шепне:
- Протегни ръка, дай шанс на своята съдба…
а аз под сянката на ореха стоя
и пасианси безсмислени редя …
Главата си заривам в пясъка,
който изтича между пръстите,
нищо на никъде не ме тласка,
днес е просто празна стая с пердета…
Ей, човече , грабни живота с челичени шепи,
дяволитата искра припява,
а аз стоя до сляпата Темида,
като бездомна стара керемида ….
- Защо да тръгвам, да летя, да пея,
защо с живота да творя и да се смея,
като накрая пак ще занемея?
Ще изгоря, ще се удавя,
ще падна или ще се изгубя,
така като стоя и нищичко не правя,
си знам едно дърво, един корен,
една скала и ритъма на мандолина,
всеки, който се е борил е изгорял за миг,
а костенурката е дълголетна…
Любов из въздуха витае,
омайва и обърква умовете,
горят сърцата и не чувстват студовете,
трептят и сладостно се любят,
вплели длани в длани, в душите си се вричат,
горят изпиват се и пеят, че вечно се обичат …
-После ги боли и изтрезняват,
разделят се и разболяват,
защо ми е и това,
щом мога да съм твърда като орех…
Стоя в очите с тъга на своя бряг,
слушам песента на мандолина
и оставям да потъне моята марѝна …
Десислава Стоянова – liulina
океанът те поглъща все по-навътре и отвъд,
закотвена съм и слушам този звук на мандолина,
песента и спира порива за неочакван път …
Вятърът ми шепне:
- Протегни ръка, дай шанс на своята съдба…
а аз под сянката на ореха стоя
и пасианси безсмислени редя …
Главата си заривам в пясъка,
който изтича между пръстите,
нищо на никъде не ме тласка,
днес е просто празна стая с пердета…
Ей, човече , грабни живота с челичени шепи,
дяволитата искра припява,
а аз стоя до сляпата Темида,
като бездомна стара керемида ….
- Защо да тръгвам, да летя, да пея,
защо с живота да творя и да се смея,
като накрая пак ще занемея?
Ще изгоря, ще се удавя,
ще падна или ще се изгубя,
така като стоя и нищичко не правя,
си знам едно дърво, един корен,
една скала и ритъма на мандолина,
всеки, който се е борил е изгорял за миг,
а костенурката е дълголетна…
Любов из въздуха витае,
омайва и обърква умовете,
горят сърцата и не чувстват студовете,
трептят и сладостно се любят,
вплели длани в длани, в душите си се вричат,
горят изпиват се и пеят, че вечно се обичат …
-После ги боли и изтрезняват,
разделят се и разболяват,
защо ми е и това,
щом мога да съм твърда като орех…
Стоя в очите с тъга на своя бряг,
слушам песента на мандолина
и оставям да потъне моята марѝна …
Десислава Стоянова – liulina
Първа среща на една жена
Патриарх Неофит каза нещо "подобно&...
Българския Лутер, да забие Програмата въ...
Патриарх Неофит каза нещо "подобно&...
Българския Лутер, да забие Програмата въ...
Няма коментари