... мен просто ме спасява лудостта 
да казвам сявга Истината свята, 
да я крещя със стиснати уста! – 
дори и да ми кълцат с нож крилата, 
тя – Истината, въглен жив! – гори,
дори и да боли, я преглътнете, 
нас болките ни будят по-добри, 
красиво е и стъпканото цвете! – 
до шия в кал, поел по пътя чер, 
щом слънчице над мен е засияло,

аз никога във своя бял тефтер 
на черното не казах, че е бяло,
изричам всяка думичка така, 
като че ли говоря за последно – 
бедняк, се къпах в Златната река,
но чисто бе петачето ми медно, 
ще спра и аз на сетната черта, 
безброй слънца в отвъдното изпратил – 
човек, нехвърлил сянка над света, 
защото бях на слънцето побратим.

7 май 2018 г. 
гр. Варна, 11, 40 ч.

    

Великолепно!
Днес събУта и пак шедьовър на читателя...
Няма да слагам рима!
:)))

прекрасно

И утре - в неделя, ще е така, Ник.
Благодаря.
Чу

Благодаря, Валюше.
Чу

Нека Бог да ви благослови... Всъщност Той Го е направил.
Простете... и с уважение!

"...защото бях на Слънцето побратим!"
Нека всеки ден да има слънце!
И Истина!
И цветя на радостта!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!, Чу!

Благодаря, и светла неделя да ти нареди Бог, чедо!
Чу

Благодаря, gessos!
Чу