Постинг
26.09.2017 16:39 -
Щ Е Д Р О С Т
Щ Е Д Р О С Т
Една фиданка сях на младини –
тя плът от мен самия сякаш беше...
Въздигаше снага със мойте дни –
короната и властващо растеше!
Тя нощите светулкови не спа –
звездите я окъпваха плодила...
С усамотената луна мечта-
укрепваше с лъчистата и сила!
И случи се накрая във роса,
смокините ранило утро свари...
Към тях се чу на слънцето гласа,
с последните си животворни дари!
Дървото морно с радост улови
и сетната милувчица да вложи...
А вкусил плод човекът промълви –
„о, с колко щедрост си дарил ни Боже”!
Стоян МИХАЙЛОВ
ТЪРГОВИЩЕ
Няма коментари