Тъгата, повярвай ми, е като дрога... прилъгва те във сладък сън... И няма никаква  в света тревога, да отключи реалното отвън... Тя мами те, във своите води зелени, на криле те носи от болка устремени. И е хубаво, свой свят си имаш вече от всичко друго си така далече. Не искаш нищо, просто тлееш бавно... Тя е честна. Хе, дава ти по равно... Една надежда и смърти две назад, Късче рай напред. И малко земен ад... Не искам, аз да се събудя! Не искам да съм бяла и добра! Оставете ме, аз искам да съм луда не протягайте ръката си сега... Връз мене, като в огледало... Изпъквайте! Бъдете! Грейте! Такива, като мен раздал е Господ за да може вие да белейте... Когато си отида, тогаз ще разберете, че в душата си от вас, уж скрита, изпирах всяка ваша черна риза...

Тъгата, повярвай ми, е като дрога...
прилъгва те във сладък сън...

Ив.

Луди хора май изобщо няма,
те са като зрителна измама.
Когато някой някого отрича,
просто "луд" го той нарича!

Страхотно стихче!
Трогната съм.

въпрос на личен избор.
аз съм за 3 в 1.
усмихни ми сеее

Щом е за теб, ето...
Благодаря ти!

и изживяно! Болезнено истинско! Малко хора могат да облекат в думи тъгата без да я обезличат. Поздрави!
И въпреки, че много ми хареса- Усмихни се!

твоите думи винаги ме стоплят по един особен начин...

celuvka s usmivka luobovta e nashata parva pridobivka.s race da q pregarnem i jivota si v prikazka da prevarnem.ti si moq kasmet s teb Dushichko jivota mi e sladak kato med.

малко ми е неуместен вашия коментар... и странен...

Толкова е красиво и истинско. И аз опнякога искам да съм със своя собствен свят. Лудите полудяват от болката-че не могт да понест нещо.
Страхотна си отново!