"По-тихичко , призовавам ви , моля !

Душите ни са твърде извисени

И дишат си едва- едва,

преди да скочат в небитието.

Усещам всичките ти мисли, 

Това, което е най-съкровеното ни, 

То всичко е наобратно.

Как по-простичко да се изразя- 

да не се объркаш, да не се пребиеш-

Ние тук  сме вечно- като река, 

като словата на молитва.

Всичко, освен любовта, 

целият ни живот е толкова далеч.

Аз, аз не съм сам, 

но без теб просто съм никой.

Пепелта е така лека и ярка, 

незабелязано отмина времето.

Магията губи силата си ,

превръща перлите в стъкло.

Колко пусто е в душата без миражи, без магия.

Тук сме само за един миг, 

Нека смисълът на битието ни

Прозвучи като думи на молитва.

Всичко, освен любовта- 

целият ни живот е толкова далеч.

Аз, аз не съм сам, 

но без Теб просто съм Никой."
. . .